Ключови фрази
отмяна-неистинност на документ


Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 4



О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 170

С., 23.05. 2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май, две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА


при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д.N 279 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на Г. К. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. В. от АК-С., за отмяна на решение № 287 от 13.06.2008 г. на Плевенския районен съд, Брачно отделение, постановено по гр.д. № 2471/2008 г., с което на основание чл. 100 СК/отм./ е прекратен бракът, сключен на 12.01.1991 г. с акт № 3 на [община], [населено място] между А. Г. П. и Г. К. П., по взаимно съгласие, като е утвърдено писменото им споразумение по чл. 101 СК/отм./.
В молбата са развити оплаквания за неправилност на решението, с което е прекратен бракът по взаимно съгласие на страните, която неправилност е с източник престъпление. Релевира се основание за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Представя Постановление за образуване на досъдебно производство от 07.12.2010 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК на Районна прокуратура [населено място] и Постановление за спиране на наказателно производство от 28.05.2011 г. на Районна прокуратура [населено място].
Ответниците по молбата за отмяна Г. А. Г. и Л. А. Г., и двете от [населено място], наследници по закон на А. Г. П., не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. В съдебно заседание молят молбата за отмяна като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ал. 1, т. 2 ГПК от легитимирано лице и спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, е неоснователна.
Отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК.
С атакуваното по реда на отмяната по чл. 303, ал. 1 ГПК решение, Плевенският районен съд на основание чл. 100 СК/отм./ е прекратил брака, сключен на 12.01.1991 г. с акт № 3 на [община], [населено място], между А. Г. П. и Г. К. П., по взаимно съгласие по тяхна молба от 13.06.2008 г., като е утвърдил писменото им споразумение по чл. 101 СК/отм./. Решението е влязло в сила на 13.06.2008 г. Молителят А. Г. П. е починал на 12.01.2010 г. след постановяване на брачното решение в охранителното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, аналогична на разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се установи по надлежния съдебен ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. В конкретния случай молителката се позовава общо на основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и релевантното за случая е съблюдаване на тримесечния срок, който при тази хипотеза тече от момента на влизане в сила на решението, с което е установена по исков ред неистинност на документ или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизане на тази присъда в сила. Подобни документи с молбата за отмяна не са представени, а са представени две постановления на Плевенската районна прокуратура за образуване на 07.12.2010 г. и спиране на 28.05.2011 г. на досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК във връзка с проведеното охранително производство по чл. 330 ГПК за прекратяване на брака по взаимно съгласие между молителката Г. К. П. и А. Г. П.. Според молителката тя не е участвала в производството по брачното дело – не е подавала молба за прекратяване на брака по взаимно съгласие по чл. 100 СК/отм., не е подписвала писмено споразумение и не се е явявала лично в производството по делото, но тези обстоятелства не са установени по надлежния ред, така, както изисква нормата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК – с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства – две постановления на Плевенската районна прокуратура не са такива доказателства, които да обосновават основанието за отмяна на решението, чийто източник на неправилност е престъпление, което обаче се установява само с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Това е така, тъй като в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законът изисква в отделно производство с влязло в сила решение или чрез постановена осъдителна присъда в наказателното производство, въз основа на които съдебни актове да е установена неистинност на документите, каквито в случая молителката не е представила.
Производството по отмяна не е обжалване, защото се развива след като решението е влязло в сила и процесът е приключен. Тя е самостоятелно извънинстанционно производство за контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато са неправилни по причина, посочена в чл. 303 ГПК. В случая законоустановените предпоставки по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не се установяват, поради което молбата за отмяна на Г. К. П. на това основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 9350 от 16.06.2011 г. на Г. К. П. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение № 287 от 13.06.2008 г. на Плевенския районен съд, Брачно отделение, постановено по гр.д. № 2471/2008 г.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: