Р Е Ш Е Н И Е № 226 гр. София, 02 декември 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря М. Петрова и с участието на прокурора Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 589/2019 г. по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателно частно дело №5237/18 г. по описа на СГС и внчд № 1606/2018 г. по описа на САС в частта относно приложението на чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 от НК. В искането е посочено, че съдилищата са допуснали съществени процесуални нарушения, тъй като са групирали наложените на осъдения Д. две отделни наказания по две отделни присъди на чешки съд, без да са имали основание в производството по чл. 457 от НПК. Направено е искане за отмяна на определението в частта относно приложението на чл. 25 вр. чл. 23 от НК. В съдебно заседание пред ВКС, представителят на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. Адв. С. – служебен защитник на осъдения е депозирал становище, което в съдебно заседание пред ВКС, поддържа изцяло. Според него КТОЛ обслужва хуманни, а не чисто правни интереси като част от това е и възможността, осъденият да се ползва от предвидените в българското законодателство благоприятни за статута му разпоредби по чл. 25 вр. чл. 23 от НК, като е без значение, че чешкият съд не е възприел института на групиране на наказанията. Осъденият Д. моли искането на Главния прокурор да не се уважава. ВКС- първо наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните и след като обсъди наведените в искането на главния прокурор доводи, счете следното : Искането за възобновяване на производството е депозирано от процесуално легитимна страна- Главния прокурор на РБ, в рамките на предвидения за това от закона срок, поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно. Българският гражданин Д. И. Д. е осъден с решение реф. № 5 Т 15/2016 г. от 4.08.2016 г. на Окръжен съд - Пилзен за извършено престъпление „незаконно производство и разпространение на наркотични, психотропни вещества и отрови“ съгласно чл. 283, ал. 1 от НК на Чехия, като му е наложено наказание от двадесет и шест месеца лишаване от свобода. С Решение реф. № 3 Т 86/2016 г. от 13.12.2017 г. на Окръжен съд- Пилзен във вр. с решение с реф. № 6 Т 419/2017 г. -573 от 13.12.2017 г. на Окръжен съд- Пилзен е осъден на три години лишаване от свобода за извършени престъпления грабеж съгласно чл. 173, ал.1 и неправомерно набавяне, фалшифициране и изменение на начина на плащане, съгласно чл. 234, ал.1 и кражба съгласно чл. 205, ал.1 а,в,г от НК на република Чехия. Д. Д. започнал изтърпяването на наложените наказания в затвор в Република Чехия. На 26.10.2018 г., след дадено съгласие, осъденият е бил приведен в България и настанен в затвора в София. В СГС на основание чл. 457 от НПК е образувано нчд № 5237/18 г. по предложение на Главния прокурор на РБ за приспособяване на решение реф.№ 5 Т 15/2016 г. от 4.08.2016 г. на Окръжен съд- [населено място], с което на Д. И. Д. е наложено наказание от двадесет и шест месеца лишаване от свобода и на Решение реф. № 3 Т 86/2016 . от 13.12.2017 г. на Окръжен съд- Пилзен, с което му е наложено наказание три години лишаване от свобода към изискванията на българското законодателство за да продължи изпълнението на наложените му наказания. С определение от 22.11.2018 г. СГС приспособил решение реф.№ 5 Т 15/2016 г. от 4.08.2016 г. на Окръжен съд- Пилзен, с което на Д. И. Д. е наложено наказание от двадесет и шест месеца лишаване от свобода, като квалифицирал деянието като извършено престъпление по чл. 354 а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и Решение реф. № 3 Т 86/2016 г. от 13.12.2017 г. на Окръжен съд- Пилзен, с което му е наложено наказание три години лишаване от свобода, като квалифицирал деянието като извършено по чл. 198 ал. 1 и чл. 249 ал. 1 от НК. На основание чл. 25 във вр. чл. 23 от НК определил едно общо най-тежко наказание измежду приспособените наказания, а именно три години лишаване от свобода. Определил общ режим на изтърпяване на наказанието. Зачел времето, през което Д. И. Д. е изтърпял наказание лишаване от свобода от 1.08.2016 г. на територията на Република Чехия. По протест на прокурор от СГП в САС е образувано внчд № 1606/18 г. С определение № 114 от 6.03.2019 г. САС : -отменил определението в частта, с която е прието за изпълнение решение рег. № 3 Т 86/2016 г. - 529 от 13.12.2017 г. на окръжен съд- Пилзен, Република Чехия и деянието е квалифицирано като съответстващо на чл. 249, ал.1 от НК. -изменил е определението в частта относно зачетеното задържане под стража като на основание чл. 457, ал. 5 от НПК е приспаднал предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието в Република Чехия лишаване от свобода общо в размер на три години, за датите 19.01.2015 г. ,28.03.2015 г., 13.04.2015 г. , 14.04.2015 г. както и периода от 14.06.2016 г. до 1.08.2018 г. Потвърдил определението на СГС в останалата му част. На първо място, преди да се произнесе по същество, ВКС следва да очертае обхвата на дължимата проверка, с оглед правомощията си по чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК и с оглед искането на Главния прокурор, което е сведено до възобновяване на производството, с оглед отмяна на съдебните актове в частта, в която съдилищата са определили едно общо наказание на основание чл. 25, вр. чл. 23 ал.1 от НК, измежду приспособените наказания по решения на чешкия съд. Искането за възобновяване не касае частта от актовете, в който е взето отношение по въпросите за приспособяване на наказанията наложени с решения на осъдилата държава, поради което остава в страни от вниманието на ВКС. След направеното уточнение, настоящият съдебен състав съобрази следното: Трансферът на осъдени лица уреден в чл. 457- 462 от НПК, като форма на международно правно сътрудничество представлява предаване на осъдени лица на държавата, чиито граждани са те, след дадено от тях съгласие, за доизтърпяване на наложеното им наказание „лишаване от свобода“ по присъда на съда на предаващата ги държава. Процедурата по трансфер е ясно разписана в закона и не позволява споделяне на извода, застъпен от защитата, „че хуманните цели, които Конвенцията за трансфер на осъдени лица преследва“ - предоставяне на възможност на осъдените да доизтърпят наложеното им наказание в отечествената им държава, могат да дадат повод за заобикаляне на предвидените правни норми, регламентиращи правомощия на съда. Разпоредбата на чл. 457 от НПК ясно визира въпросите, които съда следва да разрешени в това производство, като отговори на кои текстове от НК на РБ съответстват извършените престъпления, какво наказание осъденият следва да изтърпи, каква част от него е изтърпял на територията на осъдилата го държава и какъв е остатъкът за доизтърпяването, както и при какъв режим следва да бъде сторено това. Сред тях не стои въпросът за групиране на наказанията по отделни присъди, които не са изтърпени, при условията на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. В конкретния случай, давайки отговор на поставените в искането на Главния прокурор по реда на чл. 457 от НПК въпроси, СГС е излязъл извън подлежащите на обсъждане в процедурата по трансфер на осъдени лица и е извършил групиране на наказанията по двете решения на чешкия съд, приемайки, че са налице материалните предпоставки за приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Съдът е пропуснал да констатира, че групирането не е познато за съда на предаващата държава и че при постановяване на съдебните актове го отсъства. На свой ред, контролиращата го съдебна инстанция, е потвърдила определението на СГС в тази му част, като по този начин е допуснала съществено нарушение на процесуалния закон по чл. 422 ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, което е основание за възобновяване на внчд № 1606/18 г. по описа на САС. Въпросът за кумулиране на наказанията на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК следва да се постави в отделно производство по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК / в този смисъл Р № 192/19 г. по н.д.№ 674/18 г., Първо НО на ВКС и др. /. Това дава основание на настоящия съдебен състав възобнови внчд № 1606/18 г. на САС, да отмени определението в тази му част и да прекрати производството, тъй като в противен случай би отежнил положението на осъдения, с каквато правна възможност ВКС не разполага. С оглед изложеното и на основание чл. 425, вр. чл. 424, ал. 2 от НПК ВКС - първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА внчд № 1606/2018 г. по описа на САС. ОТМЕНЯ определение № 114 от 6.03.2019 г. на САС по внчд № 1606/18 г., в частта, с която е потвърдено определението на СГС от 22.11.2018 г. по нчд № 5237/18 г., с което на основание чл. 25 вр. чл. 23, ал.1 от НК на Д. И. Д. е определено едно общо най- тежко наказание измежду приспособените наказания, а именно три години лишаване от свобода. Прекратява производството в тази му част. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1.