Р Е Ш Е Н И Е
№ .............
Гр. София, ................ 2022 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О ДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, II-ро отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
При участието на секретаря Силвиана Шишкова
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д.№ 1258/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 60437 от 20.07.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решение № 209 от 21.01.2020 г. по в. гр. д. № 3073/2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, в обжалваната от Ю. Х. С. част за отхвърляне на иска му по чл.288 ал.1 т.2 б.А КЗ /отм./ срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД за разликата над 15 000 лв. до 150 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 17.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2014 г. до окончателното й изплащане. Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса, следва ли при определяне степента на съпричиняване по см. на чл.51 ал.2 ЗЗД да бъде установен действителният обем, в който пострадалото лице и делинквентът са допринесли за настъпването на вредите.
В касационната жалба на Ю. Х. С. се излага, че решението в допуснатата до обжалване част е неправилно на всички основания, посочени в чл.281 т.3 ГПК. Поддържа се, че при преценката относно съпричиняването съставът на апелативния съд не е взел предвид спецификата на механизма на процесното ПТП, както и не е съобразил в достатъчна степен дължимото поведение на всеки един от участниците в него, нито тежестта на допуснатите от водача на автомобила нарушения. Навеждат се доводи, че при съпоставка на поведението на увредения с това на водача, реалният принос на пострадалия следва да бъде в пъти по-нисък от определения от съда. По подробно изложени съображения в посочения смисъл се моли обжалваното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част и вместо него да се постанови ново, с което исковата претенция да бъде уважена, с присъждане на сторените разноски.
Ответникът по касация ГАРАНЦИОНЕН ФОНД и привлеченото от него трето лице – помагач И. Д. С. не са подали отговор срещу касационната жалба и не изразяват становище при разглеждането на делото в публично съдебно заседание.
За да се произнесе по реда на чл.290 ал.2 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, II-ро отделение, прецени следното:
При постановяване на решението съставът на въззивния съд е приел, че пред първата инстанция е изяснена следната безспорна фактическа обстановка: Пострадалият ищец Ю. С. на 17.05.2011 г. в съучастие с трети лица откраднал телени решетки от изоставен пилчарник в землището на [населено място], които пренасял през намиращите се в близост пшенични ниви. Групата била забелязана и след подаден сигнал на място пристигнали четирима полицаи, сред тях и третото лице – помагач на ответника И. С.. Последните се насочили към блоковете с пшеница, където предполагали, че са скрити откраднатите метали. Пострадалият, след като забелязал полицейския автомобил, изхвърлил телените решетки и се скрил в пшеничния блок, лягайки по гръб. Полицаите слезли от автомобила и тръгнали да претърсват блока пеша, а водачът И. С. се отклонил от черния път и навлязъл с автомобила в посевите. Като се движел между редовете на първа скорост, забелязал изхвърлените железа, а малко по-късно, усещайки неравност, установил, че е преминал през легналия сред пшеничните класове Ю. С.. От първоначално изслушаната съдебна автотехническа експертиза е установено, че скоростта на движение на автомобила е била 10-15 км/ч, като при височина на пшеницата от 80 см. ищецът в легнало положение не е бил видим за водача. Последният би могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако бе осигурил лице, което да сигнализира за опасност при движението на МПС в блока. От техническа гледна точка като причина за настъпването на произшествието е определено движението на автомобила в пшеничен блок, където, при намалена от растителността видимост, водачът не е взел мерки за безопасност. От повторната САТЕ е видно, че автомобилът е пригоден да се движи в трудни пресечени терени, но аналогично с първото експертно заключение, като причина за произшествието се сочат субективните действия на водача, навлязъл в участък с ограничена видимост.
Въззивният съдебен състав е отчел, че управлявалият автомобила полицейски служител се е движел в пшенична нива, където принципно е забранено навлизането на МПС, освен при служебна необходимост – неотложни оперативни действия по залавяне на извършителя или предотвратяване на престъпление. Доколкото водачът е бил на местопроизшествието по сигнал, като е извършвал оглед в търсене на откраднатите вещи, съдът е приел, че липсва служебна необходимост от навлизане с МПС в забранен за движение участък /земеделски имот/, както и предпоставки за специален режим на движение във връзка с изпълнението на тази задача. В тази насока се е позовал на Наредба № 1-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от МПС /в съответната редакция/, съгласно която такъв режим е разрешен само при служебна необходимост и във връзка с изпълнението на задачи, произтичащи от спецификите на дейността, каквито условия не са установени при конкретните оперативни действия. Поради това е приел, че водачът е следвало да съобрази чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП и да осигури съответните мерки за безопасност на движението.
За да достигне до заключението, че ищецът сам е допринесъл за причинените му неимуществени вреди, като този принос възлиза на 90 %, съставът на въззивния съд се е мотивирал с това, че са налице множество утежняващи обстоятелства във връзка с поведението му – укриване в пшенични блокове в опит да отклони полицейските служители и съзнателна липса на реакция при наближаване на автомобила. От горното е изведен извод, че именно неправомерното поведение на пострадалия, който сам се е поставил в риск, са основната и определяща причина за настъпването на инцидента. Прието е, че неговият принос е изключително съществен спрямо вината на полицейския служител, изпълнявал служебните си задължения във връзка с подаден сигнал за извършено престъпление на мястото на произшествието.
По правния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, II-ро отделение намира следното:
Относно приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД е налице обилна и трайна практика по чл.290 ГПК, основана на постановките на ППВС № 17/1963 г., споделяна от настоящия съдебен състав, част от която е и посочена от касатора, както и задължителна практика, намерила израз в т.7 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС. Според нея съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина; Принос е налице, когато с противоправното си поведение пострадалият обективно способства за настъпване на този резултат или за увеличаване обема на вредоносните последици; Необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем; При определяне степента на съпричиняване следва да бъде установен действителният обем, в който пострадалото лице и делинквентът са допринесли за настъпването на произшествието, при отчитане и на обстоятелството, че отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма от тази на останалите участници в движението.
По съществото на касационната жалба, съставът на Върховния касационен съд намира, че даденото от въззивния съд разрешение се отклонява от установената практика, поради което е частично неправилно.
При извършване на съпоставка между действията на делинквента и на пострадалия, съставът на апелативния съд е омаловажил значително поведението на водача, довело до настъпване на произшествието, респективно е игнорирал действителния обем, в който последният е допринесъл за увреждането на ищеца. От данните по делото се установява, че третото лице – помагач И. С. е навлязъл с управлявания от него автомобил и се е движел в пшенична нива с височина на посевите от 80 см., при пълна липса на видимост под посоченото ниво, като при тези обстоятелства той е следвало да вземе съответни /допълнителни/ обезопасителни мерки. Въззивният съд е определил поведението на пострадалия ищец като неадекватно и рисково, но като такова може да се квалифицира и поведението на делинквента. Същият е управлявал лек автомобил ВАЗ, чиято височина, в сравнение с тази при специализираната селскостопанска техника, не му осигурява достатъчно видимост за безопасно преминаване през високата растителност. В посочения смисъл е заключението на вещото лице инж. С. М., което е обосновано и няма причина да не бъде кредитирано от съда. С оглед изложеното и при отчитане на описаните обстоятелства, безспорно относими към преценката относно обема на съпричиняването по см. на чл.51 ал.2 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че и двете лица – участници в произшествието са съдействали за осъществяване на вредоносния резултат в равна степен.
Горните изводи налагат обжалваното въззивно решение да бъде частично отменено като неправилно /незаконосъобразно и необосновано/, за разликата над присъдените 15 000 лв. до 75 000 лв. и предвид липсата на необходимост от връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, следва да бъде постановено решение по същество, с което ГАРАНЦИОНЕН ФОНД да бъде осъден да заплати на Ю. Х. С. допълнително сумата от 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 17.05.2011 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.09.2014 г. до окончателното й изплащане. При този резултат по съществото на спора, следва да се коригира въззивното решение в частта за разноските, като в полза на адвокатското дружество, с което е сключен договорът за правна помощ и съдействие, следва да се присъдят допълнително 4 870.80 лв., на основание чл.38 ал.2 ЗА, а разноските в полза на ответника следва да се намалят на 393.75 лв.
В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. На ответника по касация следва да се възложат дължимите държавни такси за касационното производство, в размер на 1 230 лв., както и сумата 1 665 лв., дължима по реда на чл.38 ал.2 ЗА в полза на адвокатското дружество, осъществило защитата на касатора.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 209 от 21.01.2020 г. по в. гр. д. № 3073/2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, в обжалваната от Ю. Х. С. част за отхвърляне на иска му по чл.288 ал.1 т.2 б.А КЗ /отм./ срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД за разликата над 15 000 лв. до 75 000 лв.; както и в частта, с която в полза на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД са присъдени разноски за разликата над 393.75 лв. до 438.75 лв.;
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД да заплати на Ю. Х. С. с ЕГН [ЕГН] сумата от 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 17.05.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.09.2014 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.288 ал.1 т.2 б.А КЗ /отм./.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ адвокатско възнаграждение по реда на чл.32 ал.2 ЗА в общ размер на 6 535.80 лв. – за всички инстанции.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт, по сметка на ВКС, сумата 1 230 лв. – дължима държавна такса за касационната инстанция.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 209 от 21.01.2020 г. по в. гр. д. № 3073/2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав в останалата, допусната до касационно обжалване, част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |