Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 309   С  о  ф  и  я, 17 юни 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  04  ю н и  2010  година в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                              ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                           БЛАГА ИВАНОВА   при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 282/2010 година.   Производството е образувано по саморъчна жалба на подс. Ж. И. И. от Петрич, понастоящем в затвора Бобов дол, срещу решение № 66 от 09.03.2010 г. по ВНОХД № 14/2010 г. на Софийския апелативен съд, като в допълнение към нея с наведено основание за явна несправедливост на наложеното му наказание, такова по чл.348, ал.1, т.3 от НПК се прави искане за намаляването му “с 1 година”. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбоподателят лично и чрез защитника си адв. Г. Б. от АК-Благоевград поддържат оплакването и молят жалбата да бъде уважена.   Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 217/21.10.2009 г., постановена по НОХД № 399/2009 г. на Окръжен съд-Благоевград отговорността на подсъдимия Ж. И. И. от Петрич е ангажирана за извършено на 28.12.2008 г. в Петрич при условията на опасен рецидив престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а”от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 4 години и 11 месеца лишаване от свобода, търпимо в затвор при първоначален строг режим. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия с оплакване за явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за изменяването й за намаляване на същото, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло, като е уточнено, че наказанието той следва да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при така определения му първоначален строг режим. В касационната си жалба подсъдимият наново поддържа оплакването си за явната несправедливост на наложеното му наказание с молба и от с. на защитника му адв. Б за намаляването му със същите доводи, развити и пред въззивната инстанция.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира касационната жалба на подсъдимия за ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по наведените съображения : К. се е съгласил, че окръжният съд с основание е възприел направеното от жалбоподателя признание на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателствени материали, в рамките на които е приложил законосъобразно нормата на чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК, Софийският апелативен съд подробно е обсъдил възражението за несправедливото му осъждане. Преценката му е обхванала както смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, така и доводите на защитника за адекватност при отмерване на наказание за паралелно идентично обвинение срещу него по дело в същия първоинстанционен съд, към чийто размер е била отправената им молба за изменяване на присъдата по настоящето наказателно производство. По този начин съдът е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК и упреците към него не са съобразени с изложените в мотивите му съображения. Понастоящем обаче е настъпила законодателна промяна, която поставя други изисквания към съда при преценката за справедливостта на дължимото се на дееца наказание. До изменението на чл.58а от НК (ДВ бр.27/2009 г.), когато първоинстанционното производство е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371, т.2, извън случаите на алтернативно предвидени санкции, то се определяше според разпоредбите на чл.55 от НК, като съдът не бе задължен да съобразява наличието на условията за приложението им, тъй като преминаването към по-благоприятния режим за определяне на съответното наказание е по силата на закона. В сила от 10.04.2010 г., законодателят въведе нова методика в чл.58а от НК (ДВ бр.26/2010 г.) за определяне на наказанието на призналия фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт и признат за виновен деец, като при предвидено за съответното престъпление наказание лишаване от свобода съдът е длъжен, съгласно ал.1, да съобрази наличните и относими за наказателната му отговорност смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и го индивидуализира според правилата на Общата част на НК, след което да го намали с една трета. Съгласно ал.4 на същия член, когато са налице едновременно условията на ал.1-3 и на чл.55 от НК, то тогава съдът е длъжен при определяне на наказанието лишаване от свобода да приложи разпоредбите на чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца. Тези правила са изключени за всички останали наказания по чл.37, ал.1, т.2-11 от НК, т.е. които не предвиждат лишаването на дееца от свобода. Или, с новата уредба законодателят задължава съда да извърши необходимия анализ на всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието на дееца и съобразно тях да наложи онова, което се явява най-благоприятно за него. В случая, доколкото приложението на чл.55 от НК за определяне на размера на наказанието на подс. И. е било по силата на закона, съдът не е имал задължението и не е извършил такъв, а извличането на относимите обстоятелства е дейност на съдилищата по фактите, т.е. на първоинстанционния и въззивния съд, които подлежат на касационна проверка, когато такава е допустима. И тъй като въззивното решение не е влязло в законна сила, то промяната на закона налага само на това основание отмяна на същото и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, след като новите разпоредби за определяне на наказанието на подс. И. за инкриминираното деяние би могло да доведе до по-благоприятен за него резултат, а оттам възниква и задължението за съда да приложи по-благоприятния за него закон - чл.2, ал.2 от НК.   С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.4 от НПК   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 66 от 09.03.2010 г. по ВНОХД № 14/2010 г. на Софийския апелативен съд в частта му досежно потвърждаването на размера на наложеното на подсъдимия Ж. И. И., в момента в затвора Бобов дол, наказание лишаване от свобода и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :