4 Р Е Ш Е Н И Е №408 гр. София, 10 ноември.2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 1231/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. А. П. с искане за изменяване на решение № 83 от 25.06.2015г. на Пловдивски Апелативен съд по внохд № 150/2015г., с което е потвърдена присъда № 11/07.04.2015г. по нохд № 81/15 г. на Хасковски Окръжен съд и намаляване размера на наложеното му наказание. Заявява се касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК. Жалбоподателят обосновава несправедливостта на наложеното му наказание с обстоятелства, които следвало да се съобразят като допълнително смекчаващи отговорността му, а именно - че е съдействал на органите на полицията, признал е вината си, изказал е искрено съжаление, а голяма част от вредите били възстановени. В допълнително писмено изложение защитникът му акцентира на направеното самопризнание, способствало за разкриването на обективната истина. Поддържа, че макар и частично, вредите са възстановени, а това неминуемо следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелства. Иска се намаляване на наложените наказания и определянето им в минимален размер. В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Подсъдимият П. моли за намаляване на наложеното наказание и алтернативно - „за връщане на делото за ново разглеждане”. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли въззивното решение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 83 от 25.06.2015г. по внохд № 150/2015г. Пловдивският Апелативен съд потвърдил присъда № 11/07.04.2015г. по нохд № 81/15г. на хасковския окръжен съд. С първоинстанционната присъда подс. И. А. П. бил признат за виновен в това, че в периода 16/17.07.2014г.- 01.08.2014г. в [населено място], при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 220,45лв. от владението на М. Х., В. С., Д. Д., С. И. и Н. И. без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което на осн. чл.196, ал.1, т.2, пр.І във връзка с чл.195, ал.1, т.3, пр.2 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” и чл.58а, ал.1 НК го осъдил на 6 години лишаване от свобода. Подсъдимият П. бил признат за виновен и в това, че в периода 01.08.2014г. - 02.08.2014г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление използвал платежни инструменти- дебитни карти, без съгласието на титуляра и деянието му не съставлява по-тежко престъпление, поради което на осн. чл. 249, ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 във връзка с чл. 58а, ал.1 НК е осъден на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 240 лева. На подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание при условията на чл. 23, ал.1 НК- шест години лишаване от свобода, като е постановено изтърпяването му при първоначален строг режим. Кумулативното наказание „глоба” е присъединено към така определеното общо наказание. Жалбата на подс. П. е насочена към проверка на съдебен акт по чл. 346, т.1 НПК- решение на Апелативен съд- гр. Пловдив, с което е потвърдена първоинстанционна присъда с налагане на наказание „лишаване от свобода” на дееца. Депозирана е в законоустановения 15-дневен срок от връчване на съобщението за изготвяне на въззивното решение и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: На първо място следва да се очертаят пределите на касационната проверка. В жалбата на подсъдимия е заявено единствено основанието по чл.348, т.3 НПК- за явна несправедливост на наказанието. Отправеното в съдебното заседание от 21.10.2015г. пред касационния съд искане за „връщане на делото за ново разглеждане” освен, че е извън законоустановения срок, не е подкрепено и с конкретни доводи и като такова се явява недопустимо за разглеждане. Заявената в жалбата несправедливост на наложеното наказание не намира подкрепа в данните по делото. Производството пред окръжния съд е протекло по реда на гл.ХХVІІ от НПК, след като подсъдимият, на основание чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Липсват обективни находки по делото, от които да се заключи, че направеното от подсъдимия самопризнание не е валидно или, че е резултат от натиск или манипулации. Напротив - подсъдимият лично и чрез служебният защитник е изразил волята си за провеждане на съкратено съдебно следствие, отказвайки се от събиране на доказателства. Процесуалният ред за разглеждане на производството е предопределил и начина на определяне на наказанията на дееца при условията на чл. 58а, ал.1 НК. Конкретно отмерените при условията на чл. 54 НК наказания на подсъдимия съответстват на правилно съобразените от инстанциите по същество данни за личната обществена опасност на дееца, обществената опасност на извършените от него престъпни деяния, заложените цели по чл. 36 НК и редукцията по чл.58а от НК. Изводите на предходните инстанции за висока степен на обществената опасност на деянието и дееца са правилни. Кражбата, извършена от подсъдимия, разкрива по-висока от обичайната степен на обществена опасност. В рамките на продължавана престъпна дейност подсъдимият е реализирал пет деяния за две седмици, като три от тях го характеризират като дръзка и упорита при преследване на престъпната цел личност, тъй като посегателството е било извършено в болнично заведение и са отнети вещи на медицински персонал и лежащо болен. Обстоятелството, че наред с кражбата подсъдимият е извършил при условията на съвкупност и престъпление по чл. 249, ал.1 НК също следва да се интерпретира на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства. Разнообразната престъпна дейност на дееца, засягаща различен кръг обществени отношения - обект на защита от материално-правните норми, несъмнено обуславя извод за завишена лична обществена опасност на подсъдимия. В контекста на въпроса относно обстоятелствата, които отегчават положението на подсъдимия, закономерно са отчетени и лошите характеристични данни за подсъдимия и предходните осъждания извън тези, които обуславят квалификацията опасен рецидив. Възражението на защитата на подсъдимия, че след изтърпяване на предходните наказания в местата за лишаване от свобода, подсъдимият не е бил ресоциализиран, не е бил трудово ангажиран и поради тези причини е извършил престъпленията, не може да се сподели, тъй като не почива на данните по делото и чрез него се прави опит да се обосноват социално-икономически предпоставки за извършване на престъплението, стоящи извън престъпното поведение на дееца. Факт, приет от инстанциите по същество, е че подсъдимият е реализирал инкриминираната престъпна дейност в изключително кратък срок(около месец) след изтърпяване на предходно наказание „лишаване от свобода”, който факт правилно е интерпретиран на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства. Във въззивното решение е даден аргументиран отговор и във връзка с наличните смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Не е вярно заявеното в касационната жалба оплакване, че съдът не бил съобразил оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната истина, извън направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 НПК. Отчетени са също и проявената самокритичност и обективно затрудненото материално положение на подсъдимия. Неоснователни са претенциите в жалбата и за смекчаване отговорността на подсъдимия поради обстоятелството, че „60 % от щетите” били възстановени. Въззивният съд убедително е застъпил становище, че доколкото в случая не се касае за възстановяване или връщане изцяло на предмета на престъпление, то само по себе си това обстоятелство не може да обуслови допълнително намаляване на отмереното спрямо подсъдимия наказание. Така, при правилна оценъчна дейност на съда по индивидуализиране на наказанията, които следва да понесе подс. П., като краен резултат спрямо него са определени наказания в размер над средния, предвиден в санкциите на престъпленията по чл.196, ал.1, т.2 НК и по чл. 249, ал.1 НК, които, намалени с една трета са довели до налагане на наказания, както следва: за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 НК - шест години лишаване от свобода, а за престъплението по чл.249, ал.1 НК- три години и четири месеца лишаване от свобода, като при условията на чл.23, ал.1 НК е определено подс. П. да изтърпи общото по-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 6 години. В този размер определената санкция е способна да постигне целите на наказателната репресия, посочени в чл.36 от НК, както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, I НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №83 от 25.06.2015, постановено по внохд № 150/2015г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: