5 РЕШЕНИЕ №299 гр.София, 22 декември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора от ВКП Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Христина Михова касационно наказателно дело №1129 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство пред ВКС е образувано по протест на Окръжна прокуратура-гр. Пазарджик срещу присъда от 27.09.2016 год., постановена по ВНОХД № 589/2016 год. по описа на Окръжен съд-гр. Пазарджик. В касационният протест се релевира касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, като се твърди се, че неправилно въззивният съд е постановил оправдателна присъда, прилагайки разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд. Срещу протеста е подадено писмено възражение от подсъдимия М. Н., чрез неговия защитник, в което по същество се преповтарят мотивите на въззивния съд към присъдата, като се изразява пълно съгласие с тях. В съдебно заседание пред ВКС, прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста на Окръжна прокуратура- гр. Пазарджик и пледира за уважаването му. Защитникът на подс. Н. – адвокат Л. К., пледира за оставяне на протеста без уважение. Подсъдимият М. Н. моли съда да потвърди въззивната присъда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 130, постановена на 16.06.2016 год. по НОХД №138/2016 год., Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия М. И. Н. за виновен в това, че на 19.01.2015 год. в [населено място], пред С. П.-системен администратор в Сектор ПП при ОД на МВР- Пазарджик, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ-договор за покупко-продажба на лек автомобил „Р.К.“, с рама № ., на немски език- „KAUFVERTRAG u. Rechnung“ от 05.01.2015 год., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като на основание чл. 316, във вр. с чл.309, ал.1 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода. Със същата присъда Н. е признат за виновен и в това, че на 19.01.2015 год. в [населено място] е потвърдил неистина в писмена декларация от 09.01.2015 год. по чл. 12а, ал.1, т.6 и чл. 12б, ал.1, т.6 от Наредба І-45/2000 г. на МВР, която се дава пред орган на власт- Началника на Сектор ПП при ОД на МВР-Пазарджик за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, а именно, че е закупил лично на 05.01.2015 год. в Република Германия, [населено място] от М. В. лек автомобил „Р. К.“, с рама № ., като на основание чл. 313, ал.1 вр. с чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода. Определено е на основание чл. 23 от НК общо наказание на подсъдимия Н. в размер на три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години, като е възложена и възпитателна работа с него на Наблюдателната комисия при Община Брацигово. По повод постъпила жалба от подсъдимия, Окръжен съд- гр. Пазарджик се произнесъл с присъда № 36/27.09.2016 год. по ВНОХД № 589/2016 год., с която отменил първоинстанционната присъда и оправдал Н. и по двете обвинения на основание чл. 9, ал.2 от НК. В подадения касационен протест се сочи фактическа обстановка, така както е изложена в обвинителния акт, която съвпада напълно с възприетата и от двете съдебни инстанции. Оспорва се макар и словно пестеливо наличието на предпоставките на чл. 9, ал.2 от НК, без да се излагат съображения в тази насока. Следва да се отбележи, че в атакувания с касационния протест съдебен акт, въззивната инстанция изцяло е възприела обвинителната теза, като е намерила за доказано осъществяването и на двете престъпления по чл. 313, ал.1 от НК и по чл. 316, вр. с чл. 309, ал.1 от НК. В същото време въззивният съд е счел, че и двете деяния макар и формално да осъществяват признаците от съответните престъпления, не са престъпни, тъй като обществената им опасност е явно незначителна. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК и в този смисъл не е допуснал претендираното нарушение на материалния закон. Действително, с разпоредбите на чл. 313 от НК и чл. 316, вр. с чл. 309 от НК се защитават важни държавни интереси, свързани с документооборота, като законодателят е преценил това обстоятелство при криминализирането на посочения вид деяния. Всяко деяние, независимо от обществените отношения, които са предмет на защита с него, следва да притежава определена степен на засягане на обекта на защита, което да прави общественооправдано третирането на съответното поведение като престъпление и да обоснове използването на средствата на наказателната принуда общественоприемливо. По силата на разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, престъпният характер на деянието се изключва при наличието на една от двете форми на „малозначителност“- пълна липса на обществена опасност или наличие на такава, но с явна нейна незначителност. Въззивната инстанция зконосъобразно и правилно е преценила от една страна обществената опасност на отделните деяния, а от друга тази на дееца, като с оглед конкретиката на случая, е възприела тезата, че обществените отношения, обект на държавна закрила са били засегнати в една абсолютно незначителна степен. На първо място правилно е отчетено от въззивния съд, че макар и подсъдимият Н. да не е закупил автомобила лично от продавача, намиращ се в Република Германия, така както е отразено в инкриминирания по делото договор, той го е придобил като е заплатил неговата цена на св. М. И.. Именно последният е закупил автомобила от автокъща, намираща се в Република Германия, като са му били предадени големия и малкия талон за регистрация. Установено е по делото, че автомобилът „Р. К.“ е продаден на автокъщата в Република Германия от своя истински собственик- германската гражданка М. В. и не е бил обект на престъпление. Следователно, използвайки инкриминирания неистински документ, за да се легитимира като собственик, подсъдимият не е засегнал чужди права и интереси и не е причинил вреди. Не са засегнати в значителна степен и държавните интереси от поведението на Н., тъй като с действията си той е целял да регистрира автомобила като негова собственост, което от своя страна го обвързва със задълженията за заплащане на законово определени такси и данъци. В тази връзка е неоснователно възражението на прокурора от ВКП, че така се прикривали данъци, тъй като тази претенция може да бъде отправена към св. М. И., който е внесъл автомобила в Република България, без да се легитимира като купувач, съответно продавач, но не и към подсъдимия, предвид желанието му да изпълни всички изисквания на българското законодателство, свързани с притежаването и декларирането на моторни превозни средства. Потвърждение на това е и обстоятелството, че девет месеца служителите на ОД на МВР Русе, а след това и на ОД на МВР Пазарджик са издавали на всеки 30 дни транзитна регистрация на същия автомобил, все по искане на подсъдимия. Правилно въззивният съд е оценил и изключително ниската обществена опасност на дееца, предвид чистото му съдебно минало и липсата на каквито и да е било негови криминални прояви, освен по настоящото дело, които явно са инцидентни в неговия живот. Подсъдимият е архитект по образование, упражнява общественополезен труд в създадената и управлявана от него фирма, във връзка с дейността на която е закупил и въпросния автомобил, а видно от характеристичната справка по местоживеене, се ползва с добра репутация в обществото. Полага грижи за семейството си и за болния си от психично заболяване пълнолетен син. Всичко това го характеризира като деец с изключително ниска обществена опасност, което наред с ниската степен на засягане на обекта на защита, в съвкупност води до извода за явна незначителност на обществената опасност на деянията, до степен, която изключва тяхната противоправност. Като е отчел всички тези обстоятелства въззивният съд правилно е приложил материалния закон, поради което касационният протест се явява неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 27.09.2016 год., постановена по ВНОХД № 589/2016 год. по описа на Окръжен съд-гр. Пазарджик. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.