Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
София, 24 април 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 68/2012 година.
Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия К. Н. Ф. против решение № П-51 от 01.12.2011 год. по внохд № П-43/2011 год. по описа на Военно-апелативния съд на Р.България. В нея се изтъкват доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и за явна несправедливост на наказанието в резултат на осъждането му за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК. На критика е подложена дейността на съдилищата по оценка и анализ на доказателствената съвкупност, което е довело до изграждане на неправилно вътрешно убеждение за доказаност на обвинението. Прави се искане за отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимия, а при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по изложените в нея съображения.
Прокурорът от ВКП излага становище, че жалбата на касатора е неоснователна и следва да се остави без уважение.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № П-138 от 16.06.2011 год. по нохд № П-138/2011 год. на Софийския военен съд подсъдимият К. Н. Ф. е признат за виновен в това, че на неустановена дата, за времето от 09.11.2009 год. до 08.01.2010 год. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице-н-к сектор Вътрешна сигурност и оперативен контрол” в служба”Военна полиция”-МО, в кръга на службата си, съставил официален документ-докладна записка, рег. № RB211101-001-4/6-63/08.01.2010 год. , в който удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една години лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.
На основание чл. 67, ал. 3 НК съдът е наложил пробационна мярка ”Задължителна регистрация по настоящ адрес”, с периодичност два пъти седмично през изпитателния срок.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира жалбата на касатора за основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че през инкриминирания с обвинителния акт период, подсъдимият е бил назначен за началник сектор Вътрешна сигурност и оперативен контрол” в служба ”Военна полиция”-МО-длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1,б.А” от НК. В кръга на службата си той имал предписани функционални задължения, съобразно Инструкция № И-10/09.09.2009 год. за организацията на работата в служба „Военна полиция” по постъпили съобщения и сигнали/изд. от министъра на отбраната, обн. ДВ,бр. 76/25.09.2009 год./. В тази инструкция подробно е описан редът по описване, докладване, регистриране, движение, контрола и проверката на постъпилите съобщения и сигнали.
Документът, предмет на обвинението по чл. 311, ал. 1 от НК, е докладна записка изготвена от подсъдимия, заведена в регистратурата на служба „Военна полиция” на 08.01.2010 год. и адресирана до Директора на службата. В нея Ф. отразил, че на 06.11.2009 год., придружаван от друг военен служител, около 10.00 часа посетил УП”Сливница”, където констатирал нередности по изпълнението на сключен договор за утилизация между фирмите „Евроремонтстрой” и „Терем”АД. В хода на проверката, на полигона, подсъдимият открил тротилови шашки и боеприпаси/различни видове патрони за огнестрелно оръжие/, които иззел и смятал да отнесе и предаде в службата си, но поради внезапно влошаване на здравословното си състояние не успял да стори последното, а се прибрал у дома си, където поставил взривните вещества и боеприпасите за съхранение в метална каса.
По делото безспорно е установено, че Ф. е автор на докладната записка и придружителното писмо към нея. Също така, чрез събраните и проверени писмени и гласни доказателства съдът е установил, че изнесените в записката факти и обстоятелства-за посещението на подсъдимия на учебния полигон на въпросната дата и място, не отговаря на обективната действителност-факт опроверган и от разпечатката от локалната система за контрол на достъпа в служба „Военна полиция”, установяваща, че на 06.11.2009 год. от 19.40ч. до около 20.40 часа Ф. е бил в служебния си кабинет. Всичко това е довело съда до извода, че обвинението по чл. 311, ал. 1 от НК срещу подсъдимия е доказано, тъй като в качеството си на длъжностно лице, в кръга на службата си е съставил официален документ, в който удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван този документ, като доказателство за тия обстоятелства.
Не са налице визираните в касационната жалба съществени нарушения на процесуалния закон допуснати от съдилищата.
При правилно установените по делото фактически обстоятелства на обвинението, обаче, те са направили неправилни изводи по приложението на материалния закон. Въпреки, че от установените фактически данни за качествата на субекта на инкриминираното деяние и за вида на изготвения от него документ да е изяснено, че Ф. е действал като длъжностно лице, което е издало документа в кръга на службата си и поради това, същият е официален по характер, неправилно е прието от съдилищата, че документът има единствено свидетелстващ характер и поради това, като такъв с невярно съдържание от обективна и субективна страна, е осъществен престъпния състав по чл. 311, ал. 1 от НК. Незаконосъобразно е игнориран характерът на документа като диспозитивен. Върховният касационен съд не споделя аргументите на съдилищата относно правното съдържание на инкриминирания документ като удостоверителен и поради това, обект на лъжливо документиране.
За наказателното право е от значение документът, който представлява конкретно писмено изявление и съдържа факти или обстоятелства, или твърдения за съществуването им или не, на факти или обстоятелства с правно значение, които пораждат, изменят или прекратяват права или правоотношения. Документът изготвен от подсъдимия има диспозитивен характер като цяло, защото представлява първично изявление на автора – служител от служба „Военна полиция” извършващ по същество оперативна работа и само по себе си е юридически факт, който поражда поредица от правни последици, свързани с упражняването на правомощията на ръководителя на служба „Военна полиция” по възлагането на надлежна проверка на обстоятелствата, отразени в докладната.Докладната записка има единствено правно действие в диспозитивната част, с която се иска да бъде извършена цялостна проверка на фирма „Евроремонтстрой” за дейности касаещи утилизация и взривявания, извършвани на УП”Сливница” и какви са отношенията с РПУ ”Сливница”, съвместно с РИОКОС да се извършат замервания за замърсяването на почвата и водите. По своята същност отразеното в докладната на военния служител не удостоверява факти, събития или обстоятелства, имащи сезиращо органите на разследването правно действие. Затова, като цяло, това изявление не може да бъде предмет на лъжливо документиране по чл. 311 НК. Настоящият касационен състав счита, че дори и да се приеме, че инкриминираният документ да не е изцяло диспозитивен, а да съдържа и удостоверителна част, в която има волеизявление от неговия автор с невярно отразяване на факти от обективната действителност и документът да е съставен с цел да бъде използван като доказателство за това обстоятелство, правните последици от използването му обективно пораждат единствено сезирането на ръководителя на служба „Военна полиция” за извършване на проверка по смисъла на Инструкцията, в чиито правомощия е след нея, да прецени дали са налице данни, налагащи изпращането на събраните материали по преписката на съответната военноокръжна прокуратура. Сочените правни последици са породени от диспозитивния характер на документа, а не от свидетелстващата му част, съдържаща процесните неверни факти. Вярно е, че в инкриминирания документ са отразени обстоятелства с удостоверителен характер, които са неверни-за посещението на подсъдимия на полигона, за намерените от него боеприпаси и взривни вещества и за причината, поради която, той не ги е отнесъл и предал в службата си, но удостоверителната част от документа не определя правния му характер.
Ето защо, следва да се сподели основателността на довода на защитата в касационната жалба, че поведението на Ф. не сочи за осъществен от обективна страна признак на престъплението, по което е бил обвинен и осъден, поради което подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан за деянието квалифицирано по наказателния състав на чл. 311, ал. 1 от НК.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. ал. 2 от НПК, Върховния касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № П-51 от 01.12.2011 год. постановено по внохд № П-43/2011 год. по описа на Военно-апелативния съд на Р.България и присъда № П-138 от 16.06.2011 год. по нохд № П-138/2011 год. на Софийския военен съд, като признава подсъдимия К. Н. Ф. за НЕВИНЕН в това, че на неустановена дата, за времето от 09.11.2009 год. до 08.01.2010 год. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице-н-к сектор Вътрешна сигурност и оперативен контрол” в служба”Военна полиция”-МО, в кръга на службата си, да е съставил официален документ-докладна записка, рег. № RB211101-001-4/6-63/08.01.2010 год., в който удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства, и на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 311, ал. 1 от НК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Лаков