Р Е Ш Е Н И Е № 221 гр. София, 02 май 2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 април, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 591/2012 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. М. М. И. от гр. Хасково, против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 355/2011 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, а наложеното наказание - явно несправедливо. Исканията са за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване размера на определеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 182/13.01.2012 г., Пловдивският апелативен съд, 2-ри наказателен състав, е потвърдил присъда № 115/27.05.2011 г., постановена по нохд № 583/2010 г., на Хасковския окръжен съд, с която подс. М. М. И., е бил признат за виновен в извършено на 08.04.2010 г., в гр. Х., престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и „б” НК и при условията на чл. 54 НК осъден на пет години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим, в затворническо заведение от закрит тип, зачел е предварителното му задържане, на основание чл. 59, ал. 1 НК и е присъдил направените разноски. Със същата присъда е бил осъден и подс. С. Х. А., за който присъдата е влязла в законна сила. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. С възраженията, които се правят в жалбата и поддържат в съдебно заседание, подсъдимият не отрича участието си в извършване на инкриминираното деяние, но твърди че то не е в съответствие с установеното от съда. При приетите за установени фактически положения от съдилищата, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. И., е осъществил състава на посоченото престъпление, правилно квалифицирано по посоченият по - горе текст от НК, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – показанията от досъдебното производство и в съдебно заседание на свидетеля Г. - пострадал, на които обосновано и законосъобразно е дадена пълна вяра, на св. З., А. и П., контактували с подсъдимите непосредствено след извършеният грабеж, чиито показания изцяло кореспондират с тези на пострадалия, от приложените писмени доказателства – включително две бележки изпаднали от дрехата на този подсъдим и намерени от Г. непосредствено след нападението, протокол за разпознаването му, правилно ценени като годно доказателствено средство, от експертното заключение. Следователно, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че съставът на престъплението, при съответната квалификация, е осъществен от подсъдимия, действувайки при пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован отказ защо отхвърля възраженията на подсъдимия – 47 – 50 от мотивите. Изложил е и убедителни съображения на кои се дава вяра и на кои се гради направения извод за виновността на подс. И.. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите на този съд, че се касае за извършено престъпление по посочения от него текст от НК, са напълно законосъобразни. Посочените възражения по този касационен довод, са били предмет на внимание, на въззивният съд. Същият в мотивите си подробно и задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема и защо дава пълна вяра на показанията, на пострадалия свидетел, на останалите свидетели, писмените доказателства и извършеното процесуално-следствено действие – разпознаване. Настоящата инстанция възприема тези изводи приемайки, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на всички установени данни по делото и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Съдилищата основателно са дали пълна вяра на пострадалото лице. Същото е високо образовано- лекар по професия, предполагащо високо чувство за отговорност и дълг към обществото, които проличават в поведението му при разпознаването на втория подсъдим – А.. От друга страна е категоричен, че този който му е нанесъл удара в тила и след това извадил парите от джоба му е подс. М. И.. Посочил е конкретните белези по които го е разпознал при извършеното процесуално - следствено действие. Неговите показания се потвърждават и от намерените две бележки на мястото на инцидента, в определена степен показанията на останалите свидетели посочени по – горе и косвено от обясненията на подс. С. А.. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. И. е извършил престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, също така не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Санкцията по вид и размер, така както е определена от решаващия съд и потвърдена от въззивната инстанция, е напълно справедлива. Съставът на тази инстанция, извършвайки и собствен разбор на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, законосъобразно е стигнал до извода, за справедливостта на наказанието от пет години лишаване от свобода, отчитайки в пълна степен и разпоредбите на чл. 54 НК, относно индивидуализацията му. И според настоящата инстанция при определянето му, са били отчетени всички обстоятелства, които имат значение за това, включително данните за завишената му степен на обществена опасност - обремененото съдебно минало, както и на деянието, поради което счита, че не съществува възможност с друго по-леко по размер наказание или приложение разпоредбите на чл. 55 НК, да бъде поправен и превъзпитан и да се въздейства и върху останалите членове на обществото. Спазени са били точно правилата на чл. 54 НК и по - голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия, по чл. 36 НК. Ето защо, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 182/ 13.01.2012 г., постановено по внохд № 355/2011 г., на Пловдивския апелативен съд, 2-ри наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: