О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 286 С.,27.06.2011 година Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Зоя Атанасова при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 239 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. С определение №41,постановено на 17.01.2011г. от Пернишкия окръжен съд по ч.гр.д.№895/2010г. е потвърдено определението на Пернишкия районен съд от 24.09.2010г.,постановено по гр.д.№3591/2010г., с което производството подадената от В. Б. К. искова молба вх.№12343/25.05.2010г. е върната и производството по делото е прекратено като недопустимо. Определението е обжалвано от В. Б. К. с оплаквания,че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№3591/2010г. по описа на Пернишкия районен съд.Поддържа,че неправилно съдът е приел,че не е налице правен интерес от предявяването на иск за придобиване по давност на вещна тежест,в случая построената от него в собствения му имот сграда. Излага съображения,че в случая е налице сервитут,който може да бъде придобит по давност,а оттам и че е налице правен интерес това придобиване да бъде установено по съдебен ред. Поддържа,че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК,тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса дали севритутът представлява ограничено вещно право,което може да се придобие по давност,по който въпрос е налице противоречива практика на съдилищата. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните: В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за правния характер на сервитута и за възможността същият да бъде придобит по давност,като е приел,че сервитутите по своята същност представляват тежести,които са наложени върху един имот за служене или ползуване на друг недвижим имот,който не принадлежи на същия собственик и не представляват право,което може да бъде придобито по давност,тъй като разпоредбата на чл.55 ЗС се отнася за вещните права върху чужда вещ,а не за ограниченията на собствеността. Изложени са също така и съображения,че в случая е налице ограничение на собствеността на ищеца в полза на имота на ответника,което се състои в това,че К. няма право да построи сграда на отстояние ,което да е по-малко от 3 метра от вътрешната регулационна линия между двата УПИ,а не ограничение на собствеността на ответника по иска. Именно тези съображения са обусловили крайния извод за неоснователност на подадената от В. Б. К. частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд. В представеното с изложението към частната жалба решение №76/25.12.1980г. по гр.д.№51/1980г. на ОСГК на ВС е прието,че придобиването на ограничено вещно право на преминаване през чужд неурегулиран недвижим имот,за да се достигне до друг,съседен имот,е допустимо по един от способите,посочени в чл.55 ЗС,вкл. и по давност. Според настоящия състав правилно е становището,изразено в решение №76/25.12.1980г. по гр.д.№51/1980г. на ОСГК на ВС по съображения,че разпоредбата на чл.55 ЗС изрично допуска възможността за придобиване по давност на вещни права върху чужда вещ и не установява забрана за придобиване посредством предвидените в тази разпоредба способи на сервитут. В настоящия случай обаче възможността за придобиване по давност на сурвитут не обуславя наличие на допустимост на предявения от В. Б. К. установителен иск за признаване за установено по отношение на С. А. Й.,че той е придобил по давност вещната тежест построената от него в УПИ *,кв.* по плана на [населено място] жилищна сграда да бъде на отстояние по-малко от 3 метра от вътрешната регулационна линия между УПИ * и съседния УПИ * в кв.*,който е собственост на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.124,ал.1 ГПК всеки може да предяви иск,за да възстанови правото си,когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,когато има интерес от това,като интерес от установяване съществуването на едно право е налице ако спокойното и необезпокоявано упражняване на това право е обусловено само и единствено от оспорването на ответника. В случая обаче изискването за отстоянието на строеж от регулационната линия със съседен имот е установено в закон за устройство на територията и за съблюдаването му се осъществява контрол по административен ред,т.е. преценката за възможността една сграда да бъде построена и за правото на построилото я лице да я държи на по-малко отстояние от вътрешната регулационна линия между два съседни урегулирани недвижими имота от предвиденото в закона може да бъде извършена само по административен ред,като наличието на предпоставките за осъществяването на тази възможност,вкл. и с оглед противопоставянето на собственика на съседния имот следва и може да бъде извършено само в административното производство. Разрешаването на подобен спор по общия исков ред следователно само по себе си не би дало на предявилото иска лице възможността безпрепятствено и необезпокоявано да упражнява правото,чието съществуване иска да установи,а именно на правото да държи построената от него сграда на отстояние от вътрешната регулационна линия с УПИ * в кв.* по плана на [населено място] по-малко от установеното в чл.31,ал.1,т.1 ЗУТ. По тези съображения настоящият състав приема,че обжалваното определение е правилно по същество и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение №41/17.01.2011г.,постановено по гр.д.№895/2010г. по описа на Пернишкия окръжен съд. Председател: Членове: