Р Е Ш Е Н И Е № 77 С., 16.07.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1048/2014 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу въззивно решение № 2322 от 20.12.2013 г., постановено по т. д. № 396/2013 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 2044 от 21.01.2012 г. по т. д. № 4358/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 65 000 евро, претендирана като застрахователно обезщетение за вреди от настъпило на 04.11.2011 г. застрахователно събитие „пожар”, причинени на къща „Източен близнак” в ПИ 5382.16.276.2, [населено място], общ. Н., и на движимо имущество в нея, застраховани с договор за застраховка „Пожар и други опасности”. Решенията са постановени при участие на Ю. П. К. като подпомагаща страна на страната на ищеца. В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът определя като необоснован и незаконосъобразен извода на въззивния съд, че наличието на конструктивен и строителен недостатък в намиращата се в съседство къща „Западен близнак”, станал причина за възникване на пожара, съставлява основание за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение за вредите, причинени на застрахованата със самостоятелен застрахователен договор къща „Източен близнак”. Развива съображения за неприложимост към застрахователното правоотношение на релевираните от ответника изключения по т.6.7 и т.6.9 от Общите условия /ОУ/ към застрахователния договор, като счита, че те касаят съседния имот и не обосновават право на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение за застрахования имот. За неправилен касаторът счита и извода на въззивния съд, че с оглед качеството му на собственик на двата функционално свързани имота проявлението на обстоятелствата по т.6.7 и т.6.9 от ОУ в съседния имот изключва правото му на обезщетение и за вредите, причинени на застрахования имот къща „Източен близнак”. Според касатора, изводът противоречи на разпоредбите на чл.207, ал.1 КЗ и чл.211, т.2 КЗ и не е съобразен с липсата на доказателства по делото увреждането на къщата „Източен близнак” да се намира в причинна връзка с негови действия или бездействия, които могат да се квалифицират като неизпълнение на общото му задължение да се грижи като добър стопанин за застрахованото имущество и да вземе мерки за предпазването му от вреди. В жалбата се поддържат и оплаквания за съществени процесуални нарушения при преценката на релевантни за спора факти и при разпределянето на доказателствената тежест. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор, доразвити от процесуалния му представител в откритото заседание по чл.290 ГПК и в писмени бележки. Претендира разноски. Подпомагащата страна Ю. П. К. от [населено място] не заявява становище по жалбата. С определение № 62 от 10.02.2015 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от задължителната практика по чл.290 ГПК в решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., и в решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, І т. о., при разрешаване на значимия за изхода на делото правен въпрос дали правото на застрахователя по договор за имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от наличие на причинно - следствена връзка между поведението на застрахования по конкретното застрахователно правоотношение и настъпването на застрахователното събитие/вредите. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Производството по т. д. № 4358/2011 г. е образувано пред Софийски градски съд по предявен от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди от настъпил на 04.01.2011 г. пожар, причинени на собствен на ищеца недвижим имот, обособен като къща „Източен близнак” в [населено място], общ. Н., и на движимо имущество в имота. Обезщетението е претендирано на основание договор за имуществена застраховка „Пожар и други опасности”, оформен със застрахователна полица № 11021060106, с период на действие 18.12.2010 г. - 17.12.2011 г. Уговорената в договора застрахователна сума е 60 000 евро за имота и 5 000 евро за движимото имущество. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, след като е приел за основателни възраженията на ответника - застраховател за недължимост на застрахователното обезщетение поради наличие на основания за изключване на застрахователното събитие от кръга на покритите със застраховката рискове, визирани в т.6.7 и т.6.9 от ОУ към застрахователния договор. В клаузите на т.6.7 и т.6.9 от ОУ е предвидено, че застрахователят не дължи обезщетение при настъпване на преки и/или косвени вреди за застрахованото имущество в резултат на конструктивен и строителен недостатък, недоброкачествен ремонт, вътрешно архитектурни и строителни промени и др., извършени в нарушение на строително-технически норми и изисквания и/или от неправоспособни лица /т.6.7/, съответно в резултат на липса на подходяща квалификация, неправилно или безстопанствено съхранение и експлоатация на имуществото в нарушение на утвърдени технологии и стандарти и/или изисквания, предписания от производител, компетентен орган или от застрахователя /т.6.9/. За да приеме за осъществени основанията по т.6.7 и т.6.9 от ОУ, съставът на Софийски градски съд се е позовал на заключенията на назначените по делото технически експертизи. Според заключенията, пожарът е възникнал вследствие на топлинно самозапалване на иглолистни дъски и ламперия на покрива, опиращи до стената на камината, монтирана на първия етаж в долепената до застрахования имот къща „Западен близнак”; Непосредствена причина за запалването е строително-технически недостатък в конструкцията на сградата „Западен близнак”, изразяващ се в изграждане на външен комин без спазване на строително - техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, конкретно - на изискванията разстоянието между дървените конструкции и тялото на комина да е най-малко 10 см. и коминът да е измазан със специален варово - циментов разтвор, изолиращ горивния процес. Като е съобразил така установената причина за възникване на пожара, съдебният състав е направил извод, че застрахователното събитие попада в хипотезите на т.6.7 и т.6.9 от ОУ, поради което застрахователят не дължи обезщетение за причинените при пожара вреди по къщата „Източен близнак”. Сезиран с въззивна жалба от ищеца, Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е препратил по реда на чл.272 ГПК към неговите мотиви и е възприел изцяло съдържащите се в тях изводи за неоснователност на иска по чл.208, ал.1 КЗ. За да се произнесе по спора, въззивният съд е изходил от констатациите в експертизите, че пожарът е причинен от строителни недостатъци на външния комин в долепената до застрахования имот къща „Западен близнак”, който не е предвиден в проектната строителна документация, и от безспорния по делото факт, че ищецът е собственик на имота, в който се намира технически неизправният комин. С оглед на тези факти съдът е приел, че в качеството си на собственик ищецът е имал задължение да прояви грижата на добрия стопанин и да вземе всички мерки, за да предотврати настъпването на вреди в застрахования имот от изградения в съседния имот, без строителни книжа и в нарушение на пожаротехническите правила, външен комин. За неоснователен е счетен доводът на ищеца, че при сключване на застрахователния договор не е знаел за съществуването на строителните недостатъци на комина и че е разполагал с удостоверение за въвеждане на имотите в експлоатация, гарантиращо техническата им изправност и годност за обичайно ползване. Съдът е приел, че ищецът е бил запознат с фактическото състояние на имотите от получената при закупуването им проектна и строителна документация, което означава, че е имал възможност да извърши проверка доколко използването на комина е безопасно за сигурността на функционално свързаните къщи - близнаци и да уведоми застрахователя при сключване на застрахователния договор за липсата на строителни книжа за изграждането на комина като факт от съществено значение за оценката на риска. Въззивният съд е споделил виждането на първата инстанция, че пропускът на ответника да извърши оглед на застрахованите имоти преди подписване на застрахователните договори, съобразно т.9 от ОУ, е ирелевантно за приложението на т.6.7 и т.6.9 от ОУ, тъй като огледът е право, а не задължение на застрахователя. Като неоснователен е преценен и довода на ищеца, че наличието на строителен недостатък в къщата „Западен близнак” не е основание по т.6.7 и т. 6.9 от ОУ да се изключи пожара от кръга на покритите застрахователни рискове по отношение на застрахования имот къща „Източен близнак”. Въззивният съд е изразил становище, че местонахождението на технически неизправния и необезопасен комин в съседния, а не в застрахования имот, е без значение за основателността на иска, доколкото ищецът е собственик и на двата имота. Изложил е аргументи, че неизпълнението на задължението за полагане на дължимата от собственика грижа за безопасна експлоатация на всеки от функционално свързаните имоти лишава ищеца от правото на застрахователно обезщетение за вредите, произлезли от несъобразеното му със застрахователния договор поведение. Въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл.183, ал.1 КЗ и чл.208, ал.1 и ал.3 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди в размер, равен на размера на вредата към деня на събитието. Застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с чл.9 ЗЗД свобода на договаряне. Предпоставките за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение са посочени принципно в общата разпоредба на чл.211 КЗ и се свеждат до умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице /т.1/; неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор /т.2/; други случаи, предвидени със закон /т.3./. При действието на чл.290 ГПК е формирана задължителна практика на ВКС по приложението на чл.211 КЗ, част от която е обективирана в решенията, с които е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., и решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, І т. о. Според възприетото от задължителната практика разрешение, в хипотезата на чл.211, т.2 КЗ правно релевантно за отказа да се плати обезщетение е само това задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя; Прилагането на чл.211, т.2 КЗ е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. В решението по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., към хипотезата на чл.211, т.2 КЗ е отнесено и задължението на застрахования по чл.207, ал.1 КЗ да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, когато настъпването на застрахователното събитие е следствие от неговото неизпълнение и в застрахователния договор е предвидено, че на това основание застрахователят може да откаже плащане на обезщетение за вредите от събитието. Както всеки договор, така и договорът за имуществено застраховане има относително действие - поражда права и задължения само за лицата, които са го сключили, освен ако не съдържа уговорки в полза на трети лица, и има действие само по отношение на имуществото, обект на застраховане с него. Поради това при възникване на застрахователно събитие дължимостта на застрахователното обезщетение и наличието на основания за освобождаване на застрахователя от отговорност за обезщетяване на вредите от събитието следва да се преценяват в очертаните от конкретния договор субективни и обективни предели на застрахователното правоотношение като се изхожда от съдържанието на договора, поведението на застрахования като страна в правоотношението /чл.211 КЗ/ и застрахования с договора имуществен обект. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС и е приложил неправилно материалния закон - чл.207, ал.2 вр. с ал.1 КЗ и чл.211, т.2 КЗ. С предявения по делото иск касаторът е претендирал заплащане на застрахователно обезщетение за вреди от пожар, причинени на застраховани с договор за имуществено застраховане обекти - къща „Източен близнак” и движимо имущество. От фактическа страна е установено, че пожарът е възникнал вследствие на топлинно самозапалване на дървесина в покривната конструкция на долепената до застрахования имот къща „Западен близнак”, предизвикано от строителен недостатък на външен комин в къщата, изграден без строителни книжа и в нарушение на нормите за пожарна безопасност. Въззивният съд е мотивирал отхвърлянето на иска за застрахователно обезщетение с неизпълнението на задължението на касатора - застрахован да прояви грижата на добър стопанин и да вземе всички мерки, необходими за предотвратяване настъпването на вреди в застрахования имот от изградения без строителна документация и в нарушение на пожаро - техническите изисквания комин в къщата „Западен близнак”. Задължението на застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди произтича от закона - чл.207, ал.1 КЗ, а в ал.2 на чл.207 КЗ е признато право на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение, ако вследствие на неговото неизпълнение е настъпило застрахователното събитие. Макар въззивният съд да се е позовал на изключените рискове по т.6.7 и т.6.9 от ОУ към застрахователния договор, които според ответника - застраховател имат обективен характер, като краен резултат отхвърлянето на иска по чл.208, ал.1 КЗ е обусловено от извода за неизпълнение на задължението на застрахования по чл.207, ал.1 КЗ, относимо към въведеното в чл.207, ал.2 КЗ основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Според даденото от задължителната практика на ВКС разрешение правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.207, ал.2 КЗ предполага причинно - следствената връзка между поведението на застрахования по повод задължението по чл.207, ал.1 КЗ и настъпването на застрахователното събитие. Поради изложеното не може да се приеме за основателно възражението на ответника за неприложимост на разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ към разрешения с въззивното решение правен спор, а съответно и на залегналото в задължителната практика по приложението й изискване за причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие/вредите като предпоставка за освобождаване на застрахователя от отговорност по чл.208, ал.1 КЗ. Неправилен е изводът на въззивния съд, че строителните недостатъци и нарушението на правилата за пожарна безопасност при изграждане на външния комин в намиращата се в съседство къща „Западен близнак” са основание застрахователят да се позове на клаузите на т.6.7 и т.6.9 от ОУ и да откаже да обезщети вредите от пожара, причинени на къщата „Източен близнак” и на движимото имущество в нея. Двата имота - къща „Източен близнак” и къща „Западен близнак”, са обект на застраховане с отделни застрахователни договори, които имат действие само в рамките на възникналото от сключването им застрахователно правоотношение. Проявлението на обстоятелствата, визирани в т.6.7 и т.6.9 от ОУ /еднотипни за двата застрахователни договора/ на плоскостта на застрахователното правоотношение по договора за застраховане на къщата „Западен близнак”, е от значение за правото на застрахователя да откаже да обезщети вредите от пожара, възникнали в този имот. Дори да имат обективен характер и да не са свързани с поведение на застрахования, насочващо към хипотезата на чл.211, т.2 КЗ, както поддържа ответникът по касация, обстоятелствата по т.6.7 и т.6.9 от ОУ не могат да послужат като основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение за къщата „Източен близнак”, доколкото настъпването на застрахователното събитие и на вредите не се дължи на строителни, конструктивни и други недостатъци в нея и/или на неправилна експлоатация на намиращи се в нея съоръжения. Неизпълнението на задължението на застрахования да вземе мерки за предотвратяване на вредите от пожар чрез осигуряване на техническата изправност и пожарна безопасност на изградения в къщата „Западен близнак” външен комин също не е основание за отказ от плащане на обезщетение за вредите от пожара в къщата „Източен близнак”, след като настъпването на пожара не е последица от несъобразено със закона или с договора поведение на застрахования по отношение на този имот. Настоящата инстанция не споделя извода на въззивния съд, че преди да сключи договора за застраховане на къщата „Източен близнак” касаторът е бил длъжен да провери техническата изправност на външния комин в съседния имот, за да се увери в безопасността му спрямо застрахования имот. Проверката не следва да се възлага в тежест на застрахования, тъй като съгласно т.9 от ОУ застрахователят е имал право да огледа предварително имота и при съмнение за недостатъчната му обезопасеност срещу пожар да откаже да сключи застрахователния договор. Основателен е доводът на касатора, че след като не се е възползвал от възможността за оглед, ответникът - застраховател не може да се позовава на негово бездействие, за да обоснове правото си на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Неуместен е аргументът на въззивния съд, че касаторът не може да черпи права от застрахователното правоотношение, след като е знаел за съществуването на комина и за липсата на строителни книжа, гарантиращи техническата му изправност и безопасност, и не е уведомил за това застрахователя. Знанието на посочените факти е релевантно за правата на застрахователя по чл.189 КЗ и чл.190 КЗ, които не са въвеждани от ответника като основание за отказ от изплащане на претендираното с иска застрахователно обезщетение. Лишен от опора в закона е и изводът на въззивния съд, че доколкото касаторът - застрахован е собственик и на двата имота, проявлението на обстоятелствата по т.6.7 и т.6.9 от ОУ в съседния имот изключва отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите от пожара в застрахования имот къща „Източен близнак”. Освобождаването от застрахователна отговорност за вредите, причинени на къщата „Източен близнак” и на движимото имущество в нея, би било възможно само при установена причинна връзка между състоянието и/или експлоатацията на този имот, съответно неизпълнението на задължението на застрахования да вземе мерки за обезопасяването на имота от вреди вследствие на пожар, и настъпването на пожара в съседния имот. Такава причинно - следствена връзка не е доказана, поради което касаторът не може да бъде лишен от правото да получи застрахователно обезщетение за причинените в застрахования имот вреди. По изложените съображения въззивното решение за отхвърляне на иска по чл.208, ал.1 КЗ следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК. Като последица от извода, че застрахователно обезщетение не се дължи, въззивният съд не се е произнасял по размера на обезщетението и по обема на подлежащите на обезщетяване вреди, причинени на движимото имущество. Не са обсъждани процесуалните позиции на страните във връзка с размера на обезщетението, в т. ч. съдържащите с в отговора по чл.131 ГПК възражения и доводи на ответника за надзастраховане по смисъла на чл.204 КЗ и за определяне на обезщетението според критериите на т.47.1 и т.49.2 от ОУ към застрахователния договор. Липсата на произнасяне по посочените въпроси налага след отмяна на решението делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за да бъдат спазени процесуалните правила за инстанционност при разрешаване на спора по чл.208, ал.1 КЗ. Въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да разпредели разноските в зависимост от изхода на спора, като вземе предвид и разноските за настоящото производство - чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 и ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 2322 от 20.12.2013 г., постановено по т. д. № 396/2013 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :