2 Р Е Ш Е Н И Е № 164 гр. София, 02.03.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2446 по описа за 2014г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. М. Банков срещу решение № 101 от 17.04.2014г. по в. т. дело № 138/2014г. на Апелативен съд В., търговско отделение, с което е потвърдено решение № 1172 от 13.12.2013г. по т. дело № 850/2013г. на Окръжен съд Варна и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 7 200 лв. – разноски за въззивната инстанция. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е прието за установено, че ищецът [фирма], [населено място] не дължи на [фирма], [населено място] сумата в размер 127 729,14 лв. с ДДС, обективирана в дебитно известие № [ЕГН]/24.04.2013г., начислена служебно по „констативен протокол“ по абонатен номер 1575056 и клиентски номер [ЕГН], на адрес [населено място], район Приморски, комплекс „К. и Е.“, ресторант „С.“, за периода от 23.10.2012г. до 30.03.2013г., и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 15 536,16 лв. – направени разноски за първоинстанционното производство. Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка; въззивният съд неправилно е приел, че собствеността върху процесния трафопост не е релевантна и че достъп до трафопоста имали само техническите лица на ответника; не е съобразил молба вх. № 24733/12.08.2013г. от трето за спора лице и отразеното в констативния протокол за техническа проверка, че трафопост ТП 1811 се намира в частен имот; съдебният състав не е изложил мотиви относно правилността на корекционната процедура, не е обсъдил заключението на съдебно-техническата експертиза. Касаторът релевира доводи, че въззивната инстанция не е приложила разпоредбите на чл. 83, ал. 1 т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ /изм. и доп., ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г./, препращащи към Правила за измерване на количеството електрическа енергия /обн. ДВ, бр. 38 от 11.05.2007г., понастоящем отменени/, действали към процесния период 03.11.2012г. – 05.04.2013г. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Т. оспорва касационната жалба и релевира доводи за правилност на въззивното решение. Поддържа становище, че констативният протокол не следва да бъде съобразен, тъй като е изключен от доказателствата по делото, а процедурата по коригиране на сметки по реда на отменената НППРЕМПП противоречи на закона на основание чл. 15, ал. 2 ЗНА /ред. преди изм. с ДВ, бр. 46 от 2007г./. С определение № 452/23.07.2015г. по т. дело № 2446/2014г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по релевантни правни въпроси: Съществува ли възможност след изменението на Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012г. крайният снабдител с електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребител при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия в резултат на въздействие върху средството за техническо измерване; следва ли в този случай да се ангажира отговорността на потребителя? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи, прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и следващите ГПК, приема следното: По материалноправния въпрос: В решение № 111/17.07.2015г. по т. д. № 1650/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на сметките за предоставената електрическа енергия. Създаването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и общите условия на договорите с крайния потребител със съответното съдържание, предвидено в посочените правни норми, е вменено от законодателя изрично като задължение на електроразпределителното дружество, а приемането на предложените от енергийните предприятия правила е задължение на ДКЕВР. Съгласно § 199, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./ до приемането на подзаконовите нормативни актове и общите административни актове по ал. 1 или до привеждането им в съответствие с този закон се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, съответно общите административни актове, доколкото не противоречат на закона. Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г. /ДВ, бр. 98/12.11.2013г./, а Общите условия за продажба на електрическа енергия, съставени съгласно чл. 98а ЗЕ, са приети от Управителния съвет на [фирма] с решение от 16.09.2013г. и одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-06/21.07.2014г. В раздел IХ, чл. 47-чл. 51 от новите ПИКЕЕ са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия влизат в сила на 16.11.2013г., като не им е придадено обратно действия нито със ЗИ на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, нито със самите ПИКЕЕ /ДВ, бр. 98/2013г./. Следователно за периода до приемането на предвидените в разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършването на корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна практика на ВКС. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 115 от 20.05.2015г. по т. дело № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о. е създадена постоянна практика на ВКС, съгласно която през периода от 17.07.2012г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54/2012г./, до 16.11.2013г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ /обн. в ДВ бр. 98/2013г./, не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. За този период от време 17.07.2012г. - 16.11.2013г. остава актуална постоянната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с множество решения /решение № 165/19.11.2009г. по т. д. № 103/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 189/11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 79/11.05.2011г. по т. д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104/05.07.2010г. по гр. д. № 885/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 26/04.04.2011г. по т. д. № 427/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 29/15.07.2011г. по т. д. № 225/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 177/12.12.2011г. по т. д. №1008/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 12/06.03.2012г. по т.д. № 119/2011г. на ВКС, І т.о., решение № 159/30.09.2013г. по т. д. № 773/2012г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 38/15.05.2014г. по т. д. № 5/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 19/21.02.2014г. по т. д. № 2014/2013г. на ВКС, II т. о. и други/, съгласно която корекцията е допустима, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период. По правилността на решението: През процесния период от време, за който е начислена едностранно коригираната електрическа енергия /23.10.2012г. – 30.03.2013г./, е действал Законът за енергетиката с измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ, обнародван в ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Решение № П-1/10.04.2007г. Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г., т. е. след процесния период от време, поради което не намират приложение. За да приложи относимите материалноправни норми, въззивният съд е следвало да прецени наличието на необходимите предпоставки за заплащане на преизчислените количества електрическа енергия в резултат на направената корекция, а именно: дали отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие; установен ли е периодът на грешното измерване или неизмерване; отчетена ли е реално консумираната електрическа енергия за миналия период. В конкретния случай въззивната инстанция, въпреки направените от касатора – въззивник във въззивната жалба оплаквания и доводи, в противоречие със съдопроизводствените правила не е изложила мотиви относно правилността на корекционната процедура и не е обсъдила заключението на съдебно-техническата експертиза, поради което е постановила решение при неизяснена фактическа обстановка. Поради обстоятелството, че не се налага връщане на делото във въззивната инстанция, тъй като не е необходимо извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши от настоящата съдебна инстанция. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният електромер тип NP73E.3-1-8, фабр. № 1125-0910-0096-4053, регистриращ количеството потребена електрическа енергия за клиент с абонатен номер 1575056 и клиентски номер [ЕГН], е преминал първоначална метрологична проверка, като му е поставена пломба A./1056862, и същият отговаря изискванията на Директива 2004/22/ЕО. При извършената от [фирма] техническа проверка през м. март 2013г. е възникнало съмнение за нарушение на посочената пломба, поради което електромерът е заменен с нов от същия тип фабр. № 1125-0910-0098-1909/2010, а демонтираното СТИ е поставено в индивидуална опаковка, пломбирано с пломба № 005 и предадено в Български институт по метрология, ГД „М.“, [населено място] за метрологична експертиза. При извършване на метрологичната експертиза е установено наличие на външно вмешателство в процесния електромер: пл. Б/10 е отваряна и деформирана, а пломба A./1056862 е със срязана и лепена тел; в корпуса на електромера е добавено устройство за дистанционно въздействие, чуждо за схемата. Електромерът е в класа на точност при незадействано дистанционно устройство. Доколкото към момента на извършената корекция не са приети правила за измерване на количеството електрическа енергия за минал период, уреждащи съгласно Закона за енергетиката едностранна корекция на сметката за електрическа енергия, използваната от касатора /ответник по иска/ и вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, методика за корекция на сметка за употребена електрическа енергия за минал период не може да има обвързваща сила. Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители не намира приложение, тъй като е отменена с Постановление № 65 на МС от 08.04.2005г. за отменяне на нормативни актове. За периода, за който е начислено коригираното количество електроенергия, не е съществувала нормативна база за едностранна корекция на сметката. В действащата към процесния период Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи е отпаднала възможността за корекция на сметки. Използваната от вещото лице методика не намира приложение, тъй като е въз основа на отменената през 2005г. Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, както и поради обстоятелството, че вещото лице е ползвало за база максималното количество електрическа енергия, консумирано за предходен период /през лятото от 21.07.2012г. до 22.08.2012г./, който е несъпоставим с есенно-зимния период /от 23.10.2012г. до 04.03.2013г./, предвид сезонния характер на обекта. В настоящия случай ответникът по иска не е установил периода на грешното измерване или неизмерване на електрическата енергия с процесния електромер, не е доказал реално консумираната електрическа енергия за процесния период, дори не е установил кога електромер тип NP73E.3-1-8, фабр. № 1125-0910-0096-4053 е монтиран на адреса. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен. Поради съвпадане на крайните изводи на касационната и въззивната инстанция, решението на Варненски апелативен съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника по касационната жалба сума в размер общо 4 000 лв. – направени разноски за касационното производство /платено адвокатско възнаграждение/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101 от 17.04.2014г. по в. т. дело № 138/2014г. на Апелативен съд В., търговско отделение. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], В. Т. – Г, [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], к-с „К. и Е.“, ресторант С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 000 лв. /четири хиляди лева/ – направени разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.