Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр. София, 29.10.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 3789/17г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – 293 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Н. П. К. от [населено място] и на А. П. М., действаща като едноличен търговец ”Ф.-А. М.”, [населено място] срещу въззивно решение № 134 от 10.02.17г., постановено по в.гр.д.№ 2284/16г. на Пловдивския окръжен съд, VІ с-в, по допускане на съдебна делба, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281,т.2 и т.3 ГПК. Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: следва ли съдът по всяко време на висящността на процеса служебно да следи за процесуалната правоспособност на страните. Ответниците по първата жалба М. П. К. и Т. П. К. я считат за неоснователна, а ответниците А. П. М., действаща като [фирма] и Д. П. П. считат жалбата за частично основателна. Ответникът В. П. Г. не взема становище по нея. Ответниците по втората жалба М. П. К. и Т. П. К. я считат за неоснователна, а ответникът Д. П. П. счита жалбата за частично основателна. Останалите ответници не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като разгледа жалбите в рамките на наведените основания, установи следното: С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 58 от 26.02.15г. и определение № 795 от 24.07.15г. по чл.248 ГПК, постановени по гр.д.№ 102/14г. на Карловския районен съд и вместо него е допуснал съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 36498.16.107 по КККР на [населено място], с площ от 4557 кв.м., /без намиращата се в източната част на имота сграда с идентификатор 36498.16.107.1/ между Т. П. К., М. П. К., В. П. Г., Д. Н. К.-С., Х. Н. К., С. И. К. и А. П. М., в качеството й на едноличен търговец “Ф.-А. М.” при квоти по 222,08/4568 ид. части за първите трима съделители; по 444,17/4568 ид.части за следващите двама; 888,34/4568 ид.части за С. И. К. и 2125,08/4568 ид.части за последния съделител, като е отхвърлил иска за делба по отношение на ответника Н. П. К.. По делото е установено, че с решение № 127 от 20.09.1995г. на ПК-гр.К. на страните по делото /с изключение на едноличния търговец/, като наследници на Х. Н. К., починал на 07.05.1964г., е възстановено правото на собственост върху нива от 2665 кв.м., находяща се в землището на [населено място], местността “Н. л.”, съставляваща имот № 016012 по плана за земеразделяне. С нот.акт № 168/07г. ответникът Н. П. К. /внук на общия наследодател/ е признат за собственик на целия имот на основание давностно владение и наследство и на 28.01.2008г. е продал имота на [фирма] (нот.акт № 40/08г.), което дружество на същата дата го е продало на [фирма] (нот.акт № 41/08г.). На 27.08.2007г. едноличният търговец е закупил съседен поземлен имот № 01617г. с площ от 1,903 дка, отреден за УПИ № 016017-магазини складове, офиси, кафе-ресторант и автосервиз, към който е присъединен имот № 016012 и е образуван нов УПИ № 016012, 016017-магазини складове, офиси, кафе-ресторант и автосервиз, който е застроен от него със сграда за търговия с площ от 819 кв.м.. В одобрените през 2011г. кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] новообразувания УПИ е нанесен като поземлен имот с идентификатор 36498.16.107 с площ от 4557 кв.м., а сградата е с идентификатор 36498.16.107.1. За да допусне делбата на имота между посочените лица и при посочените квоти, въззивният съд е приел, че ответникът Н. К. не придобил по давност идеалните части на останалите наследници на Х. Н. К. от възстановения им имот, респ. че констатациите на нотариуса са опровергани, тъй като по делото липсват данни той да е извършил действия спрямо останалите сънаследници, с които да е обективирал спрямо тях намерението си да владее техните идеални части за себе си. Посочено е, че обработването на имота не е достатъчно за да бъде направен друг извод, още повече, че от събраните по делото гласни доказателства е установено, че през 2002г. същият е искал съгласието на единия си брат за това, а през 2005г. е признал правата върху имота на другия си брат. С оглед на това е прието, че прехвърлителната сделка е породила действие само по отношение на притежаваната от Н. К. 1/12 ид.част от имота, поради което същият понастоящем не притежава права върху имота. Посочено е, че по отношение на тази сделка разпоредбата на чл.76 ЗН не намира приложение, тъй като по делото липсват твърдения и данни общият наследодател Х. Н. К. да е оставил в наследство и други имоти, както и че съсобствеността съществува по отношение на образувания от двата имота УПИ № 016012, 016017 с площ от 4557 кв.м. Съделителката С. И. К. е починала на 21.11.2016г. и е оставила за свои наследници по закон Д. П. П., Л. Д. К., В. Н. К. и Р. Н. К., които са конституирани като страни по делото с определение от 20.03.2017г. на въззивния съд. Поставеният въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС - Р № 48 от 28.03.2014г. по гр.д.№ 14/12г., ІІ г.о. и др., според която съдът по всяко време на висящността на процеса е длъжен служебно да следи за процесуалната правоспособност на страните. В случая това не е сторено, тъй като посочената съделителка е починала в хода на процеса преди съдебното заседание, на което е даден ход на устните състезания, и обжалваното решение е постановено с нейно участие като й е определена квота в съсобствеността. Допускането на делбата с участието на починал съделител представлява произнасяне спрямо недееспособна страна и обуславя недопустимост на съдебния акт. С оглед задължителното другарство на участниците в имуществената общност, чието ликвидиране се иска в делбения процес, и на основание чл.294, ал.3, вр. с чл.270, ал.3 ГПК въззивното решение следва да бъде обезсилено изцяло, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : О б е з с и л в а въззивно решение № 134 от 10.02.17г., постановено по в.гр.д.№ 2284/16г. на Пловдивския окръжен съд, VІ с-в, по допускане на съдебна делба. В р ъ щ а делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДЕСДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: