1 Р Е Ш Е Н И Е № 434/11 г. София, 30.05.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1122/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение №670 от 1.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 271/ 1.06. 2010 г. по гр.д.№ 293/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което ищците са признати за собственици на един гараж от 22 кв.м. в [населено място] и ответникът- [община] е осъдена да им предаде владението му. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решение № 67 от 15.01. 1980 г. по гр.д.№ 1833/ 79 г. на ВС, І г.о. по въпроса за вида на завещателното разпореждане, направено в полза на общината от наследодателя на ищците- дали се касае за завещание с тежест или завещание под отлагателно условие, обвързано със срок. В касационната жалба на [община] се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с материалния закон, като ответникът намира, че в случая е налице завещание с тежест, по силата на което той е станал собственик на имота. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищците са наследници на Т. Д. Т.- бивш собственик на процесния гараж, който той оставил със саморъчно завещание в полза на „Дневен център за деца с интелектуални и физически затруднения” към Общината Б.. В текста на завещанието освен това е записано, че в двумесечен срок от откриване на наследството гаражът следва да бъде продаден на лицето Й. С. С., а средствата от продажбата да отидат в полза на същия център. В решение № 67 от 15.01. 1980г. по гр.д.№ 1833/ 79г. на ВС, І г.о е прието, че завещаването на определена парична сума, с което завещателят възлага да се направят дарения и да му се изгради надгробен паметник, представлява завещание с тежест. За да се определи какъв по вид е модалитетът на едно завещание, то следва да се тълкува съобразно текста и общото му съдържание. Когато завещателното разпореждане е извършено под условие, неговото действие зависи от настъпването или не на едно бъдещо и несигурно събитие, поради което условието може да бъде отлагателно или прекратително, като при несбъдване на отлагателното условие се счита, че завещание въобще не е имало. При завещанието с тежест, на лицето, в полза на което е направено едно завещание, се възлага да извърши след откриване на наследството определени действия, като неизпълнението им обаче не води до унищожаване на самото завещание, а поражда само право на заинтересованата страна да иска изпълнението им- чл.18, ал.2 ЗН. От тази гледна точка за легитимацията на ищците като наследници по закон на завещателя по настоящото дело е от значение да се установи, дали завещанието е произвело действие или се счита, че такова не е било направено. Поради разликата в последиците при неизпълнение когато има съмнение дали се касае за условие или тежест, завещанието е неясно и действителната воля на завещателя следва да се установи чрез тълкуване по правилото на чл.20 ЗЗД, като се изхожда от целта на завещанието, обичаите и добросъвестността и отделените клаузи да се тълкуват във връзката им една с друга и с целия текст на завещанието. С оглед на изложено в настоящия случай следва да се приеме, че при определяне вида на модалитета е правилно разрешението, дадено в р.№ 67 от 15.01. 1980т по гр.д.№ 1833/ 79г. на ВС, І, а именно че се касае за завещание с тежест, а не завещание под отлагателно условие, свързано със срок, както е приел въззивният съд. В същия смисъл са и решения № 67 от 15.I.1980 г. по гр. д. № 1833/79 г. и р.№ 745/ 13.01.2011 г. по гр.д.№ 79/ 2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., последното постановено в производство по чл.290 ГПК и затова представляващо задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод се налага преди всичко от текста на завещанието, с което на ползващото се лице- Дневния център, респ.Общината, на които се завещава гаража, се възлага и едно задължение / тежест/ за извършване на правно действие- а именно да се продаде гаража, а получените суми да се използват за нуждите на същия център. Желанието на завещателя да облагодетелства тази институция се вижда и от другите клаузи на завещанието, с които той завещава на центъра движимите си вещи и два парични влога в Д. и Пощенска банка. На законните си наследници / племенници/ завещава апартамента в Б., а на трето лице едно бунгало в местността „П.”. От текста на разглежданата клауза освен това се установява, че предмет на завещанието е гаражът, който след смъртта на завещателя остава в собственост на центъра за деца, със задължението / тежестта/ този гараж след откриване на наследството да се продаде на определено лице. Обстоятелството, че за означаване на това задължение завещателят е използвал термина „условие” и че за продажбата е даден срок от два месеца от откриване на наследството, не придава на клаузата характер на отлагателно условие, обвързано със срок, тъй като по същността си това е една тежест, която се вменява в задължение на лицето, в полза на което се завещава гаражът. Завещанието би било нищожно само ако тежестта е невъзможна, но такива доводи по делото не са навеждани. Съгласно чл.18, пр.2 ЗН неизпълнението на тежестта не влече след себе си унищожаване на самото завещателно разпореждане, поради което следва да се приеме, че общината Б., към която е Центърът за деца, е станала собственик на гаража и ответниците следва да й предадат владението му. По изложените съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд, което е в противния смисъл и с него гаражът се предоставя на законните наследници, е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и затова подлежи на отмяна съгласно чл.293, ал. 2 ГПК, като се постанови ново решение по съществото на спора с отхвърляне на иска по чл.108 ЗС, тъй като по изложените съображения гаражът не е преминал в собственост на законните наследници на наследодателя Т. А. Т., а по силата на направеното саморъчно завещание е станал собственост на Общината Б.. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 271/ 1.06. 2010 г. по гр.д.№ 293/2010 г. на Благоевградски окръжен съд и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д. Ц. Т.- ЕГН [ЕГН], Ю. А. Т.- ЕГН [ЕГН], Ц. А. Т.- ЕГН [ЕГН], Л. Н. Т.- ЕГН [ЕГН], С. И. Т.- ЕГН , Н. И. Т. ЕГН [ЕГН], Й. И. Т.- ЕГН [ЕГН] и К. Й. Т.- ЕГН [ЕГН], против Общината [населено място] за признаване на ищците за собственици и предаване владението на една сграда- гараж, с идентификатор 04279.612.140.9 по действащия кадастрална карта на [населено място], [улица], разположен в поземлен имот с идентификатор 04279.612.140. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: