7 Р Е Ш Е Н И Е № 177 гр. София, 25.03.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА при участието на секретаря Петя Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Вероника Николова т. д. №3707 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационните жалби на [фирма] /н./ и [фирма], срещу решение № 1569 от 17.07.2013г. по т.д. №4359/2012г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С него е потвърдено решение №1108 от 18.06.2012г. по т.д. №1727/10г. на СГС, ТО, VІ-8 състав, в частта, с която искът на [фирма] /н./ за присъждане на законна лихва е отхвърлен за периода от датата на предявяването му - 19.07.2010г. до 30.05.2011г. – датата на влизане в сила на решението по иска по чл.646 ал.2 т.1 от ТЗ и в частта, с която [фирма] /н./, е осъдено да заплати по сметката на СГС дължимата по делото държавна такса от 1731,79 лева, а на [фирма] сумата от 600 лева – разноски по делото. Със същото решение въззивният съд е оставил без разглеждане като недопустими въззивните жалби на [фирма] /н./ и [фирма] срещу решение №1108 от 18.06.2012г. по т.д. №1727/10г. на СГС, ТО, VІ-8 състав, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати сумата от 43 294,83 лева в полза на масата на несъстоятелността на [фирма] /н./ и е прекратил производството по т.д.№4359/12г. по описа на САС, ТО, 6 състав, в тази му част. В касационните жалби се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът не е съобразил и приложил изменението на разпоредбата на чл.649 ал.2 от ТЗ, съгласно ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013 год./, във връзка с § 14 ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ. Поддържа се, че в случая искът по чл.55 ал.1 от ЗЗД не е предявен от синдика, а от несъстоятелния длъжник, който не е между лицата, легитимирани да предявяват осъдителните искове, обусловени от отменителните искове по чл.646 и чл.647 от ТЗ. Поддържа се също, че решението е недопустимо и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане главницата от 43 294 лева в полза на масата по несъстоятелността. Касаторите излагат съображения,че масата на несъстоятелността не е правен субект, нито страна в процеса, а е правна категория, поради което е недопустимо постановяването на осъдителен диспозитив срещу нея. Също така поддържат, че решението на САС е неправилно в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията за законна лихва за периода до датата на влизане в сила на решението по иска по чл.646 ал.2 т.1 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г.,отм./. Считат за неправилен извода на съда, че относителната недействителност на плащането по чл.646 ал.2 т.1 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г,отм./, настъпва от момента на влизане в сила на решението по този иск, поради което лихвата се дължи от този момент. Поддържат, че съгласно задължителната практика на ВКС искът по чл.646 ал.2 т.1 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г.,отм./, е установителен, поради което правните последици от решението настъпват от възникването на материалното правоотношение. Считат,че в случая материалното правоотношение възниква от установяването на началната дата на неплатежоспособността с решението по чл.630 от ТЗ. Излагат доводи и за неправилно извършено от съда разпределение на отговорността за разноски. Ответникът [фирма] моли да се отхвърлят касационните жалби като неоснователни по съображения, подробно изложени в депозирания отговор. Претендира присъждане на направените по делото разноски. С определение №686/ 25.07.2014г. по т.д. №3707/ 2013г. настоящият състав на ВКС, ТК, I ТО, е допуснал касационно обжалване за произнасяне по допустимостта на обжалваното решение, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че въззивните жалбоподатели [фирма] /н./ - ищец в първоинстанционното производство и третото лице помагач на страната на ищеца - [фирма], кредитор в производството по несъстоятелност, нямат правен интерес от обжалване на позитивното за тях решение на първоинстанционния съд, в частта с която [фирма] е осъдено да заплати сумата от 43 294,83 лева в полза на масата на несъстоятелността на [фирма] /н./ и е оставил без разглеждане въззивните им жалби в тази част. Приел е, че сумата от 43 294,83 лева, която ответникът е осъден да заплати на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, се дължи от момента на влизане в сила на решението по иска по чл.646 ал.2 т.1 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, с което са обявени за нищожни спрямо кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./ извършените в полза на [фирма] плащания в общ размер на 43 294,83 лева. Поради това е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която искът на [фирма] /н./ за присъждане на законна лихва е отхвърлен за периода от датата на предявяването му - 19.07.2010г. до 30.05.2011г. – датата на влизане в сила на решението по иска по чл.646 ал.2 т.1 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм/. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице твърдяната от касаторите недопустимост на обжалваното въззивно решение, с оглед следното: Титуляр на материалноправното вземане, което възниква като последица от уважаването на иска с правно основание чл.646 ал.2 т.1 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, е несъстоятелният длъжник. Съответно за него възниква и процесуалното право на иск за връщане на даденото от него в масата на несъстоятелността. С изменението на разпоредбата на чл.649 ал.2 от ТЗ със ЗИДТЗ / ДВ бр.20/2013г./, което намира приложение и към заварените искови производства, се предвижда,че при предявяването на исковете по чл.645,646 и 647 от ТЗ или чл.135 от ЗЗД синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от тези искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. По силата на тази разпоредба не се отнема правото на иск от длъжника - носител на материалното право, а се установява една допълнителна възможност за синдика и кредиторите да упражнят правата на длъжника, тоест да действат като негови процесуални субституенти. О. на определени субекти да водят процес относно чуждото право, няма за последица отпадането на възможността на носителя на това право да предяви самостоятелен иск за неговата защита. Наред с това следва да се отбележи,че в случая производство по иска чл.646 ал.2 т.1 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, е приключило с влязло в сила решение и съответно не може да се стигне до хипотеза на обективно кумулативно съединяване на иска за обявяване на недействителност на извършеното плащане и на обусловения осъдителен иск за връщане на платените суми, в която хипотеза с оглед процесуална икономия двата иска биха били предявени от синдика като орган на несъстоятелността или от кредитор. При това положение длъжникът, чрез представляващия го синдик,също е легитимиран да предяви осъдителен иск за ефективно връщане на платеното от него в масата на несъстоятелността. По основателността на касационните жалби: По въпросите относно реда за ефективно връщане в масата на несъстоятелността на платеното от длъжника след началната дата на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, и съотношението между исковете по чл.646 и чл.647 от ТЗ и обусловените от тях осъдителни искове за връщане на даденото от длъжника са налице множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, а именно: решение № 114 от 03.08.2009 г. по т. д. №644/2008 г., II т. о., решение № 136/2.12.2010г. по т. д. № 242/2010г., I т.о., решение № 248 от 17.01.2011г. по т. д. №224/2010г., II т. о., решение № 149/02.11.2011 г. по т. д. № 1192/2010 г., II т. о. и други. В тези решения е застъпено становището, че с уважаването на иска по чл. 646 ал. 1 т. 2 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, настъпват предвидените в чл. 648 от ТЗ правни последици и за несъстоятелния длъжник възниква субективното право да предяви осъдителен иск с правна квалификация чл. 55 ал. 1 пр.1 от ЗЗД за ефективно връщане на даденото от него и за попълване на масата на несъстоятелността. Доколкото нищожността на извършеното плащане задължително следва да бъде установена по исков ред, тъй като има белезите на относителна недействителност /в този смисъл решение №105/25.11.2009 г. по т. д. №90/2009 г., I т. о.,/ то основателността на иска на длъжника по чл.55 ал.1 от ЗЗД е обусловена от успешното провеждане на установителния иск по чл.646 ал. 1 т. 2 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, съответно вземането за връщане на платеното в масата несъстоятелността възниква от влизането в силата на решението по иска по чл.646 ал. 1 т. 2 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с константната практика на ВКС, която настоящият състав изцяло споделя. В настоящата хипотеза с решение №459/25.05.2009г. по т.д. №1540/2005г. на СГС, ТО, VI - 1 състав, са обявени по предявените от [фирма] и Й. С. Т., като синдик на [фирма] /н./ против [фирма] /н./ и [фирма], субективно съединени искове с правно основание чл.646 ал.2 т.1 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, за нищожни спрямо кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./, извършените на следните дати: 04.04.2003г., 16.01.2004г., 27.02.2004г., 09.03.2004г., 09.04.2004г., 10.05.2004г., 03.06.2004г., 06.07.2004г., 06.08.2004г., 15.09.2004г., 12.10.2004г., 04.11.2004г., 13.12.2004г. и 17.02.2005г. , от [фирма] /н./ в полза на [фирма], плащания в общ размер на 43 294,83 лева. Това решение е влязло в сила на 30.05.2011г. Именно това е датата, от която вземането за връщане на платените суми е възникнало и е станало изискуемо, а тъй като е без определен ден за изпълнение, за да бъде поставен длъжникът в забава, съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД е необходимо същият да бъде поканен. В случая поканата е отправена с предявяването на иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД, тоест отправянето на поканата предхожда настъпването на изискуемостта на вземането. Поради това едновременно с настъпването на изискуемостта на паричното вземане на 30.05.2011г., ответникът [фирма] е изпаднал и в забава, поради което дължи законна лихва от същата дата. С оглед изложеното обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът на [фирма] /н./ за присъждане на законна лихва е отхвърлен за периода от датата на предявяването му - 19.07.2010г. до 30.05.2011г., се явява правилно и законосъобразно. Обжалваното решение е правилно и в частта, с която въззивният съд е оставил без разглеждане като недопустими въззивните жалби на [фирма] /н./ и [фирма] срещу решение №1108 от 18.06.2012г. по т.д. №1727/10г. на СГС, ТО, VІ-8 състав, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати сумата от 43 294,83 лева в полза на масата на несъстоятелността на [фирма] /н./ и е прекратил производството по т.д.№4359/12г. по описа на САС, ТО, 6 състав, в тази му част. Предназначението на специалните искове по чл.646 и чл.647 от ТЗ е попълване на масата на несъстоятелността. Поради това и като последица от тяхното уважаване даденото от длъжника подлежи на връщане в масата на несъстоятелността, която съгласно чл.614 от ТЗ се състои не от цялото имущество на длъжника, а от имуществените му права към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, с изрично предвидените в ал.2 до ал.7 на чл.614 от ТЗ изключения. По тази причина осъждайки ответника да заплати сумата в полза на масата на несъстоятелността, първоинстанционният съд не е присъдил сумата в полза на несъществуващ правен субект. Съдът е уважил предявения осъдителен иск като е съобразил особения режим, на който е подчинено имуществото на длъжника, като последица от откриване на производство по несъстоятелност по отношение на същия. По отношение на длъжника и кредиторите на несъстоятелността не е налице правен интерес да обжалват решението, с което се уважава предявеният осъдителен иск по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, поради което въззивният съд правилно е оставил без разглеждане като недопустима въззивната жалба на касатора [фирма] /н./ Въззивната жалба на касатора [фирма] срещу решението в частта за присъждане на главницата от 43 294,83 лева в полза на масата на несъстоятелността на [фирма] /н./ е била оттеглена с молба от 22.11.2012г., поради което прекратяването на производството по тази жалба също е правилно, макар и в мотивите на решението да са изложени доводи за липса на правен интерес. Не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство доводите на касаторите за неправилност на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която [фирма] /н./, е осъдено да заплати по сметката на СГС дължимата по делото държавна такса от 1731,79 лева, а на [фирма] сумата от 600 лева – разноски по делото, както и в частта, с която [фирма] /н./ е осъдено да заплати по сметката на САС дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 865,90 лева, а на [фирма] сумата от 500 лева – разноски за въззивното производство. В случаите когато страната обжалва изцяло или отчасти решението като неправилно, при отмяната му въззивният или касационният съд следва да преразгледа и въпроса за отговорността за разноските, доколкото той е обусловен от изхода на спора. Когато обаче при произнасянето по дължимите разноски, съдът е допуснал грешка, изразяваща се в нарушаване на правилата за присъждане на разноските /грешка в изчисляването на размера или неправилно кредитиране на представените доказателства за направени разноски и т.н./, тоест когато неправилното произнасяне по отговорността за разноски не е свързано с неправилно произнасяне по предявените искове, страната следва да поиска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК. Определението на съда по молбата по чл.248 от ГПК подлежи на обжалване по реда за обжалване на решението и в производството по частната жалба горната инстанция може да измени определения размер на разноските и без да отменя решението в останалата му част. Самостоятелна възможност за обжалване на решението в частта за разноските не е предвидена, поради което не е допустимо въззивната, съответно касационната инстанция да изменя обжалваното решение в частта за разноските, когато не обезсилва или отменя решението по предявените искове и не е проведено производство по чл.248 от ГПК. В случая касаторите излагат оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, като твърдят, че независимо от уважаването на иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният и въззивният съд са възложили разноските на ищеца, като погрешно са приели,че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Следователно редът за защита срещу този порок на решението в частта за разноските е чрез производството по чл.248 от ГПК, каквото касаторите не са поискали. Същевременно решенията в тази част не могат да бъдат изменени по реда на обжалването, предвид изводите за правилност на първоинстанционното и въззивното решение. На ответника по касационните жалби не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство, доколкото не са представени доказателства,че такива реално са направени. На основание чл.620 ал.7 от ТЗ, вр. чл.649 ал.6 от ТЗ, [фирма] /н./,трябва да бъде осъдено заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса за касационното производство в размер на 77,38 лева. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 от ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1569 от 17.07.2013г. по т.д. №4359/2012г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. ОСЪЖДА [фирма] /н./, ЕИК121142769, със седалище и адрес на управление [населено място], район „О. купел -1” [жилищен адрес] представлявано от синдика Й. С. Т., да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 77,38 лева /седемдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.