О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 87 София, 15.02.2016 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3423/2015 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу постановеното от Русенски окръжен съд определение № 377 от 04.08.2015 г. по в. ч. т. д. № 219/2015 г., с което е оставена без уважение подадената от дружеството жалба срещу обективиран в определение от 06.07.2015 г. отказ на съдията по вписванията при Службата по вписванията - [населено място] за заличаване на особен залог, вписан в книгите на Службата по вписванията – [населено място] под № 9, том 1 от 2013 г. Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Счита за противоречащ на нормата на чл. 22а от Правилника за вписванията (ПВ) и на съдебната практика изводът, че подлежащ на вписване акт е съгласието на кредитора за заличаване вписването на особения залог, а не удостоверението от Агенцията по вписванията, удостоверяващо заличаването на залога в Търговския регистър. Според частния касатор, дори да се приеме, че именно съгласието на кредитора е актът, който следва да бъде вписан в Имотния регистър към Службата по вписванията, то такъв в случая е налице и е представен при вписване заличаването на залога в Търговския регистър и в Централния регистър на особените залози. Изразява несъгласие с изразеното в тази връзка становище на съдебния състав, че липсва надлежно упълномощаване на лицето, дало съгласие за заличаването на залога, както и че даденото от квесторите на банката-кредитор съгласие не може да бъде взето предвид, тъй като към датата на подаване на молбата за заличаване на залога в Имотния регистър същата вече не се е представлявала от тях, а от назначените синдици. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Кой е актът, който подлежи на вписване в Имотния регистър, когато се заличава особен залог върху търговско предприятие; 2. Има ли характер на удостоверение, което се ползва с доказателствена сила на официален документ, копието от електронния образ на документ, приложен към делото на търговеца; 3. Когато един заложен кредитор е вписан като кредитор по особен залог по имотната партида на едно дружество и същият е заличен валидно като кредитор в Търговския регистър поради настъпили основания или поради правопораждащи факти за такова заличаване, то за заявителя, след снабдяването му с надлежно удостоверение от Търговския регистър, удостоверяващо това обстоятелство, налице ли е правна пречка да се иска изричното заличаване на същия кредитор и в Имотния регистър въз основа заличаването му в Търговския регистър; 4. Какъв е обемът на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ; 5. Прилага ли се чл. 22а ПВ и за последващи вписвания, вкл. и за заличаване на особен залог в Имотния регистър; В този смисъл при заличаване на особен залог в Имотния регистър необходимо ли е представянето и на съгласие от заложния кредитор за заличаването му или е достатъчно представянето на съответното удостоверение от Търговския регистър, удостоверяващо, че посоченият особен залог е бил заличен”. По отношение на въпроси № 1, № 2 и № 4 се поддържа, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, съответно: по първия въпрос – определение № 442 от 20.07.2009 г. по ч. т. д. № 317/2009 г. на І т. о., определение № 468 от 28.07.2009 г. по ч. т. д. № 135/2009 г. на І т. о., определение № 168 от 07.02.2011 г. по ч. т. д. № 87/2010 г. на ІІ т. о., определение № 250 от 03.04.2012 г. по ч. т. д. № 99/2012 г. на І т. о.; по втория въпрос – определение № 442 от 20.07.2009 г. по ч. т. д. № 317/2009 г. на І т. о. и по четвъртия въпрос – Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на въпроси № 3 и № 5 е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че поради липсата на формирана практика решаването на същите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е споделил изразеното от него становище, че поради приложимостта на правилата на регистърното производство пред ЦРОЗ и пред друг регистър, в който се вписват обстоятелства по ЗОЗ, за заличаване на особен залог в книгите на Службата по вписванията е необходимо изрично съгласие с нотариална заверка на подписите от страна на кредитора и че това съгласие представлява именно актът, който следва да бъде подреден в съответната книга на Службата по вписванията. Според съдебния състав, редът за вписване на последващи изменения и допълнения в учредения особен залог на търговско предприятие е идентичен с този по първоначалното вписване, като пред съдията по вписванията следва да бъде представено удостоверение за последващи вписвания/заличавания на залога в Търговския регистър, а също и копие от електронния образ на подлежащия на вписване акт, за да бъде приложен заедно с удостоверението в книгата за вписванията. Въззивният съд е преценил, че в случая такова съгласие не е налице по съображения, че: представеното писмено съгласие за заличаване на заложния кредитор [фирма] е с нотариална заверка на подписа на упълномощеното лице – юрисконсулт Е. Д. С., а не на лицето, вписано в Търговския регистър в група „Заложен кредитор”; не е налице изрично дадено съгласие от оправомощените за това лица към момента на изготвянето му – квесторите на банката, тъй като в пълномощното няма изрично делегиране на права юрисконсулт С. да взема решения, които са от изключителната компетентност на двамата квестори, каквото е решението за заличаване на вписания особен залог на търговското предприятие; дори да се приеме, че е налице редовно упълномощаване към момента на подаване на заявлението в Търговския регистър, то такова вече не е налице към момента на подаване на молбата до Службата по вписванията предвид настъпилите промени в управлението на заложния кредитор – назначаване на временни синдици, с което правомощията на квесторите са прекратени. С оглед мотивите на обжалвания акт, настоящият състав намира, че същият следва да бъде допуснат до касационен контрол. Обуславящ изхода на правния спор в случая се явява само първият поставен от частния касатор въпрос относно това, кой е актът, подлежащ на вписване в Имотния регистър при Службата по вписванията, когато се заличава особен залог върху търговско предприятие. По отношение на този въпрос е изпълнено както общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, така и предпоставките на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е решен в противоречие с формираната по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и имаща задължителен характер практика на ВКС – определение № 447 от 10.07.2009 г. по ч. т. д. № 58/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 442 от 20.07.2007 г. по ч. т. д. № 317/2009 г. на І т. о. и определение № 468 от 28.07.2009 г. по ч. т. д. № 135/ 2009 г. на ІІ т. о., определение № 168 от 07.02.2011 г. по ч. т. д. № 87/2010 г. на ІІ т. о., определение № 250 от 03.04.2012 г. по ч. т. д. № 99/2012 г. на І т. о. и др. В цитираните определения се приема, че актът, въз основа на който се постановява вписване в Имотния регистър, е единствено удостоверението за вписване на залога, респ. за вписване на допълнителните обстоятелства във връзка с него, в Търговския регистър. Този извод следва категорично и от ясната и недвусмислена норма на чл. 22а ПВ (в действащата понастоящем нейна редакция - ДВ бр. 92/2014г.). Следователно, приетото от въззивния съд, че подлежащ на вписване акт при заличаване на особен залог е съгласието на кредитора, е в явно противоречие с посочената практика, което обосновава неправилност на обжалваното определение. Наличието на представено пред съдията по вписванията удостоверение от Търговския регистър за заличаване на вписания в полза на [фирма] особен залог е напълно достатъчно, за да се извърши вписване на заличаването на залога и в Имотния регистър при Службата по вписванията, явяващо се вторично по отношение вписването в Търговския регистър. Ето защо, отказът за вписване на исканото заличаване е незаконосъобразен. Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваният акт следва да бъде отменен= Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 377 от 04.08.2015 г. по в. ч. т. д. № 219/2015 г. на Русенски окръжен съд и потвърденото с него определение от 06.07.2015 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията - [населено място], с което е отказано вписване на заличаване на особен залог, вписан в книгите на Службата по вписванията – [населено място] под № 9, том 1 от 2013 г., заявено с молба вх. № 8509 от 06.07.2015 г. на [фирма], [населено място]. УКАЗВА на съдията по вписванията при Служба по вписванията - [населено място] да извърши исканото вписване. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: