Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 145
София, 20.04.2022 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова ч.гр.дело № 1304 по описа за 2022г. взе предвид следното:

Производството е образувано по частна касационна жалба от Т. Д. П., срещу определение №1500/22.02.2022г. на Софийски градски съд по г.д.№5790/2021г., с което е потвърдено определение №20096624/15.04.2021г. по г.д.№12414/2021г. на Софийски районен съд, 165-ти състав, с което е върната жалбата и производството по делото е прекратено.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно. Излага се, че ответниците по делото имат огромна информация за жалбоподателя, която не е представена в хода на изпълнителните производства с цел да го лишат от възможността да изпълни доброволно задължението си и да бъдат налагани нови и нови запори върху имуществото му. Твърди, че длъжниците по другите дела търпят много по-добро отношение и получават възможност за доброволно изпълнение, от които жалбоподателят е лишен. Претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.
Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
В същото е посочено, че касационното основание на жалбата е чл.281, т.3 от ГПК вр. чл.280, ал.2 от ГПК.
За да се произнесе, съставът на върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил изцяло определение №20096624/15.04.2021г. по г.д.№12414/2021г. на Софийски районен съд, 165-ти състав, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. За да постанови този резултат съдът е приел, че производството пред първостепенния съд е образувано по жалба, препратена от Комисията за защита от дискриминация, подадена от Т. П. срещу И. Ц., Р. И. и Д. Ш. за защита от дискриминация. В жалбата е посочено, че ответниците, представляващи Столична община по образувано срещу жалбоподателя изпълнително производство, не посочват на съдебния изпълнител неговия адрес, на който може да бъде открит, което е провокирано от личността му, с цел по-неблагоприятното му третиране в хода на изпълнителното производство. Посоченото бездействие представлява дискриминация по признак име, положение, убеждения и тормоз, поради което се претендира преустановяването му и възстановяване на първоначалното положение. Въззивният съд е посочил, че за да са допустими предявените искове, е необходимо ищецът да изложи твърдения за действия или бездействия на самите ответници във връзка, с които той да е третиран по-неблагоприятно спрямо други лица в същото положение и което третиране следва да е по причина на един или повече от посочените в закона дискриминационни признаци. Посочил е, че в конкретния случай ищецът не е изложил твърдения за такива действия или бездействия на ответниците. Обосновал е извод, че в хода на изпълнителното производство съдебният изпълнител има правомощия и служебни задължения да издири и връчи призовката за доброволно изпълнение, заедно с което може да наложи и обезпечителни мерки като запор и възбрана. В случай, че адресатът не може да бъде намерен, съдебният изпълнител е длъжен да предприеме служебно действия за откриване и установяване на неговия постоянен и настоящ адрес. Упражняването на тези правомощия изключва изначално възможността с поведението си ответниците да дискриминират ищеца, чрез укриване на информация за неговия постоянен или настоящ адрес. Съдът е приел още, че решението дали жалбоподателят ще пребивава или не на посочените от него и публично регистрирани адреси е въпрос на негово лично решение, което също изключва възможността за наличие на дискриминационно поведение от ответниците. Приел е за недопустими и исковете за налагане на административна принуда и даване на препоръки за преустановяване на дискриминационните практики, тъй като съдът не разполага с такива правомощия съгласно чл.71 от З.. При тези съображения първоинстанционното определение е потвърдено.
Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване:
Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: точно и ясно посочване на правния въпрос от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да извежда въпроса от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, е необходимо по поставения обуславящ въпрос да е налице необходимост от тълкуване на неясна, противоречива или липсваща правна норма, поради липса на практика на ВКС или при установена такава, която следва да бъде изменена поради промяна в законодателството или в обществените отношения. Точното приложение на закона и развитието на правото е основание за допускане на касационно обжалване, когато тълкуването има за цел да осигури разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на закона. В този смисъл са и разясненията дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.
В конкретния случай, в приложеното към жалбата изложение липсва формулиран въпрос, отговарящ на посочените по-горе изисквания, което води до извод за липса на основание за допускане на касационно обжалване ( т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Не са налице предвидените в чл.280, ал.2 от ГПК основания за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция, както и очевидна неправилност на атакувания съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, тъй като въззивното определение е мотивирано и обосновано. При постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на определението, нито да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №1500/22.02.2022г. постановено от Софийски градски съд по ч.г.д.№5790/2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: