4 Р Е Ш Е Н И Е №151 гр. София, 16 юни 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети юни двехиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ със секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 550 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.423 и сл. от НПК. Образувано е по молба на защитника на осъдения О. Т. Р. адв. В. Д. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 275/2016 по описа на РС - Елена и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В искането е посочено, че осъденият за първи път е узнал за наличието на влязла в сила присъда спрямо него едва на 05.03.2017 г., когато е задържан на ГКПП Дунав мост от румънските власти. Според защитника, въпреки че Р. е участвал лично на досъдебното производство, той не е бил надлежно уведомен както за неговото приключване, така и за образуваното впоследствие производство пред районния съд, с което му е нарушено правото да участва лично в наказателния процес във всичките му фази и стадии на развитие. Претендира се искането да бъде уважено, като се отмени влязлата в сила присъда и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В съдебно заседание осъденият и защитникът му поддържат депозираното искане и молят същото да бъде уважено, тъй като са нарушени правата на осъдения за лично участие в процеса. Адв.Д. счита, че не е изпълнена процедурата по чл.254 ал.4 от НПК, с което са нарушени правата на осъдения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е постъпило на 24.03.2017 г., т.е. даже преди 30.03.2017 г., когато Р. е приведен в Затвора - Ловеч и от която дата би следвало да се приеме, че тече законния шестмесечен срок, тъй като едва тогава той е имал възможност в пълнота да се запознае с влязлата в сила на 21.12.2016 г. присъда, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на чл.423 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 121/05.12.2016 г. по нохд № 275/2016 г. по описа на РС - Елена О.Т. Р. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343В ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор, както и глоба в размер на 500 лв.. Видно от приложеното на л. 3 от досъдебното производство постановление, на 30.08.2016 г. О. Т. е привлечен лично в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.343В ал.2 от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка”, като той изрично е заявил, че не желае да бъде представляван от адвокат. По време на проведения непосредствено след това разпит пред съдия той изрично е декларирал, че не желае да бъде призоваван за предявяване на материалите по разследването, не желае материалите да му бъдат предявявани и не желае да участва при извършване на други действия по разследването. По внесения от прокуратурата обвинителен акт със същото обвинение е образувано нохд № 275/2016 г. по описа на РС - Елена. За проведените две съдебни заседания Р. не е намерен на посочения от него адрес, като от приложената по делото докладна записка е видно, че той и семейството му са в чужбина, като не може да се установи точното им местонахождение. По време на съдебното заседание на 20.09.2016 г. на основание чл.94 ал.1 т.8 от НПК на Р. е назначен служебен защитник, изменена е взетата спрямо него мярка за неотклонение от „подписка” в „задържане под стража” и той е обявен за общодържавно издирване. В хода на проведените оперативно-издирвателни мероприятия е установено, че Р. е напуснал територията на Република България през ГКПП - Дунав мост на 01.09.2016 г. в 23,50 ч., като няма данни за завръщането му в страната. Това е дало основание да съда да разгледа делото в негово отсъствие - по реда на чл.269 ал.3 т.1, т.2 и т.4 от НПК и производството е приключило с постановената присъда. Тъй като същата не е обжалвана или протестирана тя е влязла в сила на 21.12.2016 г. При тези данни настоящият състав приема, че О. Р. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, в чието досъдебно производство той е взел участие. Действително той не е бил намерен и призован за съдебната фаза на производството срещу него, но това се е дължало на неговото собствено поведение – напуснал е пределите на страната непосредствено – още на другия ден, след като му е било повдигнато обвинение и той е разпитан в качеството му на обвиняем. По силата на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Подписка" той е имал задължение да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган, с което не се съобразил, т.е. очевидно е намерението му да се укрие, въпреки че спрямо него е имало висящ и неприключил наказателен процес. С оглед на гореизложеното съдът приема, че неучастието на Р. в съдебната фаза на образуваното наказателно производство е негов личен процесуален избор, от който обаче той не може да черпи права, като претендира отмяна на постановената задочна спрямо него присъда, поради което не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 изр.2 предл.1 от НПК и искането му за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения О. Т. Р. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 275/2016 по описа на РС - Елена и отмяна на влязлата в сила присъда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: