4 Р Е Ш Е Н И Е № 162 С., 18.06.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 457 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1243 от 03.10.2011 година е допуснато касационно обжалване на решение № ІV-89 от 05.01.2011 година по гр.д. № 1453/2010 година на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 45 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 691/2009 г. на Несебърски районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен иск, квалифициран с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, предявен от А. С. Г. от [населено място], В. област против Н. Я. Л., Д. Л. Н. и И. Л. Л., всички от [населено място]. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото въпрос относно квалификацията на претенция за вреди от неизпълнение на договорно задължение. В обжалваното въззивно решение на Бургаски окръжен съд е прието, че правната квалификация на претенция за обезщетение, изразяващо се в пропуснати ползи от неизпълнение на договор, при въведено от ищеца твърдение за осъществено от ответника съдоговорител неправомерно поведение, както и твърдение, че ответникът е действал като „мним представител” на трето лице, едноличен търговец е по чл. 45 ЗЗД. В решение № 65 от 16.01.1958 г. по гр.д. № 5/1958 г. на ІV г.о. на Върховния съд на Република България е прието, че неизпълнението на договорно задължение е основание да се претендира изпълнение заедно с обезщетение за забава или за обезщетение за неизпълнение, но не и основание за търсене на вреди по чл. 45 ЗЗД. По така установената противоречива практика, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение счита следното: Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право, т.е. правната квалификация се определя въз основа на твърдяните от ищеца правопораждащи факти. Когато ищецът твърди, че е претърпял увреждане, изразяващо се в пропуснати ползи от неизпълнение на договор, то отговорността на ответника произтича от договорното правоотношение. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 547 от 12.07.2010 г. по гр.д. № 1025/2009 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, когато увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна, са следствие договорното правоотношение. „Договорна” е още отговорността, произтичаща от всяко друго съществуващо облигационно отношение, възникнало в тежест на длъжника. В първоинстанционното решение № 45 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 691/2009 г. на Несебърски районен съд е прието, че ищецът претендира обезщетение, изразяващо се в пропуснати ползи от неизпълнение на договор, сключен с наследодателя на ответниците – по заявка на наследодателя на ответниците за изкупуване на копърово семе на определена цена, ищецът е заготвил исканото количество семе, което не е било прието и заплатено, а впоследствие е било реализирано от ищеца на значително по-ниска цена. Прието е, че претенцията за разликата между реализираната цена от продажбата на копъровото семе цена на трето лице и цената, по която е щяло да бъде продадено в изпълнение на офертата на наследодателя на ответниците е неоснователна, поради което предявеният иск, квалифициран по чл. 79, ал.1 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд е приел, че определената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна. Приел е, че въведените от ищеца твърдения сочат за правна квалификация на иска по чл. 45 ЗЗД, тъй като се твърди, че наследодателя на ответниците е действал неправомерно и като мним представител на трето лице, едноличен търговец. Приемайки, че определянето на неправилна квалификация на спорното право съставлява порок, водещ до недопустимост на съдебния акт, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение. В касационната жалба против решението на Бургаски окръжен съд, постъпила от Н. Я. Л., Д. Л. Н. и И. Л. Л. се поддържа, че съдът е определил неправилна правна квалификация, тъй като предявената от ищеца претенция е за обезщетение от неизпълнението на договорни отношения. Ответникът по касационната жалба А. С. Г. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. В исковата молба ищецът е въвел твърдения, че наследодателят на ответниците е отправил до него предложение да му бъде доставено определено количество стока при определен срок на доставката и цена на стоката; че ищецът е приел предложението и е изпълнил задълженията си по своевременно приготвяне на доставката. Твърди се, че наследодателят на ответниците не е приел доставката; нито е заплатил цената и, поради което ищецът предвид характера на стоката (копърово семе) се е принудил да я продаде на трето лице на по-ниска цена. Претендира се обезщетение за неизпълнение на договора в размер на разликата между уговорената с наследодателя на ответниците цена и действително реализираната стойност. С молба от 10.07.2009 г. ищецът е направил изменение на основанието на иска, въвеждайки твърдение, че сключвайки договора за доставка на копъровото семе, наследодателят на ответниците е действал като представител на трето лице едноличен търговец, без да има представителна власт, поради което дължи обезщетение в размер на претендираната сума. Така въведените от ищеца твърдения за обстоятелствата, на които основава иска си определят правна квалификация на спорното право по чл. 42 ЗЗД – претендира се обезщетение от лице, което е действало като представител без представителна власт при сключване на сделка с ищеца, от което за ищеца са настъпили вреди, изразяващи се в реализация на стоката, предмет на неосъществената сделка на по-ниска от реалната и цена. Първоинстанционният съд се е произнесъл по така въведените от ищеца обстоятелства, макар и без да определи точна квалификация на иска: изследвал е обстоятелствата сключена ли е била твърдяната от ищеца сделка; в какво качество е действал поръчващия стоката и доказано ли е настъпването на вреди в резултат на действия на наследодателя на ответниците като мним представител на трето лице. Пропускът му да се произнесе с определение по поисканото изменение на иска не опорочава решението, тъй като изискванията на чл. 214, ал.1 ГПК за допускане на изменението са били налице. Приемайки, че предявената претенция е за вреди от деликт, въззивният съд е определил неправилна квалификация на спорното право - постановил е обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Приемайки, че първоинстанционният съдебен акт е недопустим, въззивният съд е постановил обжалваното решение и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е недопустимо като произнесено по непредявен иск, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. Когато в решението си съдът разглежда спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, определяйки погрешна правна квалификация, решението не е недопустимо, а неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.3 ГПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на гражданскоправния спор. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № ІV-89 от 05.01.2011 година по гр.д. № 1453/2010 година на Бургаски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: