5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 155 София, 21.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1283/2022 година. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от К. М. Г. и Е. Д. Г., чрез адв. Р. И. К. и адв. В. Д. Д., частна касационна жалба против определение № 1290 от 10. 12. 2021 г. по ч. гр. д. № 1013/2021 г. на ОС - Благоевград, с което е потвърдено определение № 901505/13. 07. 2021 г. по гр. д. № 938/2018 г. на РС – Сандански, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Подаден е отговор на частната касационна жалба от „Корпоративна търговска банка“АД, в несъстоятелност, чрез процесуалния й представител адв. Т. Т., с който е изразено становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, правилност на същото и неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Производството по делото има за предмет предявен от К. М. Г. и Е. Д. Г. срещу В. Н. Г., лично и като ЕТ „Орхидея – сем. Г. – В. Г.“, и „Корпоративна търговска банка“ АД, в несъстоятелност, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че В. Н. Г. не е собственик на апартамент с площ от 108 кв.м., находящ се на четвърти жилищен етаж от триетажната жилищна сграда с тавански етаж – северен калкан, с адрес [населено място], [улица], който апартамент е нанесен като самостоятелен обект на собственост в сграда с идентификатор .................по КККР на [населено място] и срещу който е насочено принудителното изпълнение по изпълнително дело № 1433/2019 г. по описа на ЧСИ В. Ц., с взискател „К.“ АД и длъжник В. Н. Г.. Изпълнителното дело е образувано първоначално при ЧСИ У. Д. под № 20168580400873, въз основа на изпълнителен лист от 17. 06. 2016 г., издаден по ч. гр. д. № 465/2016 г. на РС – Петрич, по молба на взискателя делото е прехвърлено на ЧСИ М. К. и преобразувано под № 20178910400185, по молба на взискателя е прехвърлено на ЧСИ А. Ц. и е образувано под № 20187010400055, по молба на взискателя е прекратено и препратено на ЧСИ В. Ц. и е образувано под № 1433/2019 г. Въззивният съд е приел недопустимост на производството, тъй като с влязло в сила решение по гр. д. № 793/2018 г. на РС – Сандански е признато за установено, по предявения от К. М. Г. и Е. Д. Г. срещу В. Н. Г. и бившата му съпруга Г. Д. Г. положителен установителен иск за собственост, че ищците са собственици на процесния апартамент, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, като са го придобили декември 2014 г., чрез упражнявано от месец декември 2004 г. (сключване на предварителен договор за покупко-продажба с В. Н. Г.) до предявяване на иска владение. Позовал се е на ТР № 3/10. 07. 2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, точка 4. От представеното копие на съдебното решение по гр. д. № 793/2018 г. на РС – Сандански и на исковата молба, по която е било образувано, е видно, че страни по делото са К. М. Г. и Е. Д. Г. – ищци, както и В. Н. Г. и Г. Д. Г. – ответници. В исковата молба ищците са въвели твърдения, че при подписване на предварителния договор 2004 г. са платили част от продажната цена, а останалата част (с приспадане на разходите за СМР, които купувачите ще извършат в апартамента - същият бил предаден в груб строеж и ищците следвало да го довършат със собствени средства) е следвало да платят чрез банков кредит. Такъв не им е бил отпуснат, тъй като продавачът по предварителния договор не им е предоставил изискуемите от банката документи, не спазил уговорката за приспадане от продажната цена на извършените в имота СМР, нямало издаден акт 15 и разрешение за ползване на сградата. В. Н. Г. е опитвал да възстанови владението си чрез предявяване на владелчески иск, който бил отхвърлен. Подал и жалба в прокуратурата срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 209 НК, но образуваното наказателно производство било прекратено. Ищците владеят имота непрекъснато повече от 14 години и са го придобили по давност. Правният интерес от иска са обосновали с обстоятелството, че срещу имота е насочено принудително изпълнение по симулативен изпълнителен процес, образуван от „В. К.“ Е., представлявано от Г. Д. Г., бивша съпруга на В. Н. Г., срещу В. Н. Г.. При тези данни настоящият състав намира че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по следния въпрос, конкретизиран от настоящата инстанция съобразно указанията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, а именно: налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 440 ГПК от трето лице, срещу взискателя и длъжника по изпълнително производство, за признаване за установено, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на ищеца, ако с влязло в сила решение е уважен предявен от третото лице срещу длъжника (взискателят не е бил страна по делото) положителен установителен иск за собственост за същото имущество. Въпросът е разрешен в противоречие с указанията по приложението на чл. 440 ГПК, дадени в мотивите към точка 4 от ТР № 3/10. 07. 2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според които третото лице може да предяви както отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК, така и положителен установителен иск, с който да установи, че то, а не длъжникът е носител на засегнатото от изпълнението право, като уважаването на положителния установителен иск ще има същият правен ефект, какъвто има и уважаването на иска по чл. 440 ГПК, тъй като ще бъде установено, че вещта, върху която е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. Когато правото, което обуславя правния интерес на третото лице да предяви иск по чл. 440 ГПК, е предмет на вече предявен от това лице положителен установителен иск, отрицателният такъв ще е недопустим и обратното – ако третото лице вече е упражнило правото си на иск по чл. 440 ГПК, то не може впоследствие да предяви положителен установителен иск за принадлежността на спорното право. Тоест, липса на правен интерес от иск по чл. 440 ГПК ще бъде налице, когато с влязло в сила решение, постановено по предявен от третото лице срещу длъжника и взискателя положителен установителен иск за собственост, е прието за установено, че третото лице е собственик на имота, по отношение на който е насочено принудителното изпълнение за събиране на парично вземане на взискателя срещу длъжника. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Производството по чл. 440 ГПК би се явило недопустимо при наличие на влязло в сила решение, с което е уважен предявен от третите лица К. М. Г. и Е. Д. Г. срещу длъжника В. Н. Г. и взискателя „К.“ АД, в несъстоятелност, положителен установителен иск за собственост, с който е прието за установено в отношенията между третите лица К. М. Г. и Е. Д. Г., от една страна, и длъжника В. Н. Г. и взискателя „К.“ АД, от друга, че процесният имот, по отношение на който е насочено принудителното изпълнение от взискателя „К.“ АД срещу длъжника В. Н. Г., е собственост на третите лица К. и Е. Г.. В случая, с влязло в сила решение е уважен положителен установителен иск за собственост, предявен от третите лица К. М. Г. и Е. Д. Г. срещу длъжника В. Н. Г. и бившата му съпруга Г. Д. Г.. Правният интерес от положителния установителен иск е обоснован със съществуващ между ищците и ответниците спор за собственост на апартамента и за да се прекрати изпълнението върху апартамента по изпълнително дело, образувано срещу същия длъжник – В. Н. Г., но от друг взискател - „В. К.“ Е., представлявано от Г. Д. Г., бивша съпруга, като според твърденията на ищците, този изпълнителен процес между бившите съпрузи е бил симулативен, с цел да се отнеме от ищците собствеността върху апартамента. Взискателят и ответник по иска по чл. 440 ГПК, предмет на прекратеното дело - „Корпоративна търговска банка“ АД не е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по положителния установителен иск и това решение му е непротивопоставимо. Това е така, защото дружеството не е било страна, нито правоприемник на страна по приключилото дело. Не е било и необходим другар на ответниците по положителния установителен иск за собственост. Ищците по приключилото дело не са били въвели твърдение, че правото им на собственост, предявено за защита с положителния установителен иск за собственост, е засегнато от предприетото от „К.“ АД принудителното изпълнение върху имота за събиране на парично вземане на длъжника. След като влязлото в сила решение по предявения от К. и Е. Г. срещу В. Н. Г. и Г. Д. Г. положителен установителен иск за собственост на същия имот не разпростира силата си на пресъдено нещо по отношение на взискателя „К.“ АД, то производството по предявения от К. и Е. Г. срещу „К.“ АД отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК е допустимо. Производството по иска по чл. 440 ГПК срещу „К.“ АД следва да се проведе с участието и на В. Г. като ответник, независимо, че спорът за собственост между нещо и ищците К. и Е. Г. е разрешен с влязлото в сила решение. Това е така, защото В. Г. е длъжник по образувано от „К.“ АД изпълнително производство, а разпоредбата на чл. 440 ГПК въвежда задължителното изискване искът да е предявен срещу длъжника и взискателя. В теорията се застъпва становището, че при иска по член 440 ГПК е налице задължително, но не и необходимо другарство на страната на ответника, тъй като има хипотези, при които правата на третото лице са противопоставими на длъжника, но не и на взискателя („Българско гражданско процесуално право“, Ж. С., девето преработено и допълнено издание, 2012 г., стр. 1170). В случай на постановени противоречиви решения между третите лица и длъжника, третите лица биха могли да се защитят по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Като незаконосъобразно, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от К. М. Г. и Е. Д. Г. срещу В. Н. Г. и „Корпоративна търговска банка“ АД иск по чл. 440 ГПК. Въпросът за отговорността за разноските, направени в частното производство, включително и пред настоящата инстанция, следва да се реши с приключващия исковото производство съдебен акт. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1290 от 10. 12. 2021 г. по ч. гр. д. № 1013/2021 г. на ОС – Благоевград. ОТМЕНЯ определение № 1290 от 10. 12. 2021 г. по ч. гр. д. № 1013/2021 г. на ОС – Благоевград и потвърденото с него определение № 901505/13. 07. 2021 г. по гр. д. № 938/2018 г. на РС – Сандански и ВРЪЩА делото на РС – Сандански за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от К. М. Г. и Е. Д. Г. срещу В. Н. Г., лично и като ЕТ „Орхидея – сем. Г. – В. Г.“, и „Корпоративна търговска банка“ АД, в несъстоятелност, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че В. Н. Г. не е собственик на апартамент с площ от 108 кв.м., находящ се на четвърти жилищен етаж от триетажната жилищна сграда с тавански етаж – северен калкан, с адрес [населено място], [улица], който апартамент е нанесен като самостоятелен обект на собственост в сграда с идентификатор .............по КККР на [населено място] и срещу който е насочено принудителното изпълнение по изпълнително дело № 1433/2019 г. по описа на ЧСИ В. Ц., с взискател „К.“ АД и длъжник В. Н. Г.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: