Ключови фрази
Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * оказване помощ на пострадалия


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 207

гр. София, 14 ноември 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и шестнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев
Лада Паунова

при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №858 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Х. Н. К. срещу присъда №10 от 08.04.2016 г., постановена по ВНОХД №165/2016 г., по описа на Апелативен съд - гр. София.
С присъда №307, постановена на 26.11.2015 г. по НОХД №1973/2015 г., по описа на Софийски градски съд, подсъдимият К. е признат за виновен в това, че 15.06.2014 г., около 21:20 часа, на [улица], като водач на МПС- л.а. „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. В. П., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата и на основание чл.343а, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК са му наложени наказания „пробация“ за срок от една година с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК и на основание чл.343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 1 493, 30 лева и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК.
С въззивната присъда е отменен първоинстанционния съдебен акт, в частта, с която подсъдимият К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343а, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК и в частта, с която му е наложено наказание „пробация“, като той е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като изпълнението му е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С въззивната присъда подсъдимият е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 1 200 лева.
В касационната жалба и допълнението към нея се сочат всички касационни основания.
Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи неправилния анализ на доказателствените материали, направен от въззивния съд, за когото се твърди, че не е установил правилно момента, в който пострадалата П. е била видима за подсъдимия.
Поддържа се, че при изготвянето на приетите по делото авто- технически експертизи вещите лица не са отчели метеорологичните условия и часа на настъпване на произшествието и неправилно са приели, че пешеходката е била видима когато се е намирала на повече от три метра встрани от пътното превозно средство.
Твърди се, че тази грешка се е отразила на изводите, отразени в експертизата, за опасната зона на автомобила, което от своя страна е довело до грешка при преценка за това дали не е приложима разпоредбата на чл.15 НК.
В касационната жалба се правят оплаквания и за това, че от мотивите на решаващите съдилища не става ясно, коя опасност е приета като предвидима- обстоятелство, което не е изяснено и в обвинителния акт.
Като неправилно приложение на материалния закон се сочат изводите на въззивния съд, че не са налице предпоставки за приложение на привилегирования състав на чл.343а НК. Поддържа се, че са останали неизяснени обстоятелствата, свързани с действията на подсъдимия, непосредствено след произшествието и не са разпитани свидетели, които са ги възприели.
Оспорва се и размера на наложеното наказание, като се поддържа, че въззивният съд не е отчел високата степен на съпричиняване от страна на пострадалата.
На тези основания се предлага въззивния съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, а в случай, че не бъдат установени съществени нарушения на процесуални правила, присъдата да бъде изменена, като деянието бъде преквалифицирано като престъпление по чл.343а НК и на подсъдимия бъде наложено наказание „пробация“ за минимален срок.
В съдебно заседание защитниците на подсъдимия К. поддържат касационната жалба, като подробно възпроизвеждат отразените в нея оплаквания. Твърдят, че неправилно са кредитирани заключенията на изготвените авто- технически експертизи, като погрешно е определено мястото, на което пострадалата пешеходка е била видима, респективно момента, в който подсъдимият е дължал действие и опасната зона за спиране на автомобила.
Повтарят се е алтернативните искания въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато на въззивния съд или тя да бъде изменена, като деянието бъде преквалифицирано като престъпление по чл.343а НК, а наказанието на К. да бъде намалено.
С възражение частните обвинители молят касационната жалба да не бъде уважавана, като поддържат, че предходните съдебни състави правилно са анализирали доказателствата по делото и вярно са установили фактите.
Оспорват оплакванията на защитата, че видимостта в конкретния пътен участък е била намалена, като твърдят, че в заключенията на авто-техническите експертизи правилно са установени мястото, където пешеходката е могла да бъде забелязана, мястото на удара и опасната зона за спиране на автомобила.
На тези основания предлагат атакуваната въззивна присъда да бъде оставена в сила, тъй като не съществува основание за нейната отмяна.
Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение. Поддържа, че въззивният съд е дал точна квалификация на осъщественото от подсъдимия престъпление и е наложил справедливо наказание.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Касационният съд прие, че въззивната инстанция е направила верен анализ на доказателствените материали и е установила правилно фактите по делото.
Не може да бъде възприето оплакването, че решаващите съдилища неправилно са кредитирали заключенията на приетите по делото комплексни авто- технически експертизи (назначени и изготвени съответно на досъдебното производство, в първоинстанционното и въззивното производство). Тези експертизи са изготвени от компетентни специалисти, дават еднопосочни и подкрепени от останалите доказателства по делото отговори на значими за изхода на делото въпроси и са защитавани няколкократно в хода на провеждането основно и въззивно съдебно следствие.
Касационният съд прецени, че въззивният съд правилно е ценил заключенията на приетите от него експертизи по отношение на въпроса в кой момент пресичащата пешеходка е била видима за подсъдимия. Вярно е отчетено, че момента на настъпване на произшествието е бил в тъмната част на денонощието, това, че видимостта е била ограничена от валящия дъжд и това е била причината пешеходката да е била видима много след навлизането й на пътното платно (когато принципно тя би следвало да бъде преценена като опасност).
Правилно съдилищата са кредитирали заключението, че П. е могла да бъде забелязана в момент, когато тя е отстояла на 3,5 метра в ляво от предната част на автомобила и именно тогава същата е навлязла в осветената част на пътното платно пред подсъдимия.
Не може да бъде възприето оплакването, че пешеходката е била видима в момент, когато тя се е намирала много по- близо до автомобила, тъй като същото се опровергава заключенията на всяка една от трите комплексни експертизи, а и от отразеното в огледния протокол, че видимостта на мястото на произшествието е била добра.
Не на последно място трябва да бъде отразено и това, че дори да се прецени, че видимостта е била до такава степен намалена, че пресичащата пешеходка да е могла да бъде забелязана в по- късен от посочения по- горе момент, то подсъдимият е следвало да се движи със скорост, която му е позволявала да спре в момента на възприемането й или в противен случай би извършил нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП (нарушението, в извършването на което е бил признат за виновен).
Правилно въззивният съд е преценил, че времето за реакция на подсъдимия не следва да бъде увеличено до 1,4 сек. Вярно е отчетено това, че евентуалното увеличение на този период би бил възможен ако пострадалата не е била изправена, а положението на тялото й е било необичайно по отношение на пътното платно.
По делото е установено, че към момента на инициалния удар тя е била изправена и се е движила от ляво на дясно- по посока на движение на автомобила, което е и основание да се кредитират заключенията и в тази им част.
Дори да се приеме, че времето на реакция следва да бъде увеличено до 1,2 сек, то това не променя основните изводи в заключенията, че ако подсъдимият е бил забелязал пресичащата пешеходка в първия възможен момент, той с действията си би могъл да предотврати произшествието.
Касационният съд се солидаризира и с изводите на въззивната инстанция, че мястото на удара е правилно определено, като са отчетени данните, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие (основно следите от кръв) и разясненията на експертите, че инициалният удар е бил тангенциален, което е било и причина тялото да падне непосредствено до мястото на удара.
Вярно е определена и скоростта на движение на автомобила, като същата съответства и на гласните доказателствени средства и на изчисленията, направени въз основа на момента, когато К. е започнал аварийно спиране. Дори да се приеме, че тази скорост е била по- ниска от 50 км/ч изводите на съда по отношение на възможността произшествието да бъде предотвратено не биха били променени.
Предвид всичко изложено, касационният съд прецени, че предходните съдебни състави са анализирали правилно доказателствените източници, обосновано са възприели изводите и на приетите по делото комплексни авто-технически експертизи и въз основа на тях вярно са установили фактите по делото. Ето защо не може да бъде направен извод, че в хода на въззивното наказателно производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила и няма основание постановения въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По оплакването за допуснати нарушения на материалния закон:

Касационният съд възприе изцяло и изводите на въззивната инстанция, че по делото липсват доказателства, които да установяват оказването на помощ на пострадалата от страна на подсъдимия. Видно от събраните гласни доказателствени средства се установява, че спешна медицинска помощ е била повикана чрез телефонни обаждания от множество хора, които са присъствали там, като подсъдимият не е бил един от тях. Той не е оказал и помощ по отношение на пострадалата, тъй като свидетелите Б., Г. и П. в показанията си са категорични, че подсъдимият е търсил начин да изолира тялото на П. от валящия дъжд, но това е направено чрез завиването й с одеяло от намиращ се при произшествието друг човек.
Правилно въззивната инстанция е обсъдила и не е кредитирала обясненията на подсъдимия, че той е положил одеялото под тялото на П., като е приела, че те се опровергават от останалите гласни доказателствени средства.
Вярно е отчетено и това, че дори обясненията на К. в тази им част да бъдат кредитирани, те не дават основание за приложението на привилегирования състав на чл.343а НК.
В тази връзка следва да се посочи това, че действията на подсъдимия трябва да са такива, че те действително да са били насочени към оказване на помощ на пострадалия, като поставяне на одеяло под тялото му (или завиването му с него) не могат да бъдат преценени като такива действия.
В касационната жалба липсват конкретни оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, като единствено е отразено това, че случилото се непосредствено сред произшествието не е напълно установено. По делото са разпитани всички известни свидетели очевидци и те са дали показания за действията на подсъдимия след произшествието. Дори да са останали неустановени обстоятелства, касационният съд няма основание да приеме, че същите могат да бъдат изяснени в по- голяма степен при провеждане на ново допълнително въззивно съдебно следствие.
Ето защо съдът прецени, че правилно отговорността на подсъдимия е ангажирана за извършено престъпление по основния състав на престъплението и с действията си въззивната инстанция не е допуснала нарушение на материалния закон, а напротив го е приложила правилно.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

Касационната инстанция прецени, че и по отношение на това касационно основание липсват конкретни оплаквания (извън това, че в недостатъчна степен отчетено съпричиняването на пострадалата) и е отправено искане за намаляване на наложените наказания.
При определянето на наказанието на подсъдимия К. правилно са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства направените на досъдебното производство самопризнания, липсата на съществени нарушения на правилата за движение по пътищата преди произшествието, независимо от дългия стаж на подсъдимия като шофьор, същественото съпричиняване от страна на пострадалата и изразеното съжаление за извършеното.
Правилно не са отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства и наказанието на К. е наложено при приложението на чл.55 НК.
Касационният съд прецени, че определените наказания една година „лишаване от свобода“ и три години „лишаване от права“ са съответни на тежестта на извършеното престъпление и личната обществена опасност на подсъдимия.
Правилно е отложено и отмереното основано наказание по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Касационният съд прецени, че не следва да бъдат редуцирани посочените по- горе наказания, тъй като същите не са несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и евентуалното им намаляване не би гарантирало постигане на целите на чл.36 НК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда №10 от 08.04.2016 г., постановена по ВНОХД №165/2016 г., по описа на Апелативен съд - гр. София.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.