О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 72   София,  01.02.2010 година   Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   БОНКА ЙОНКОВА     с участието на секретаря изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 797/2009 година     Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. А. Ф. от гр. Н., Област Смолян против определение № 251 от 06.10.2009 г. по в. ч. гр. д. № 433/2009 г. на Смолянски окръжен съд. С обжалвания акт е обезсилено определение № 473 от 24.08.2009 г. по ч. гр. д. № 140/2009 г. на Районен съд – Златоград и е оставено без разглеждане като недопустимо искането на частния жалбоподател /длъжник в заповедното производство/ по възражение вх. № 1208/19.08.2009 г. за спиране изпълнението по изп. д. № 47/2009 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Златоградски районен съд. В частната касационна жалба и допълнението към нея са релевирани доводи за неправилност на атакуваното определение. Изложени са подробни съображения срещу извода на съда за просроченост на възражението срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с твърдения за неправилно приложение на процесуалния закон. Според частния жалбоподател, по отношение връчването на заповедта за изпълнение приложима в случая е разпоредбата на чл. 418, ал. 5, а не общата разпоредба на чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което решаващият състав е следвало да счете за нередовно връчването на заповедта за изпълнение, извършено от Златоградски районен съд на 04.08.2009 г. и да прецени редовността на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК /от гледна точка на срока за подаването му/ с оглед връчването на призовката за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител, извършено на 24.08.2009 г. Именно с въпроса за съотношението между нормите на чл. 414, ал. 2 и чл. 418, ал. 5 ГПК е обосновано допускането на касационното обжалване, като се поддържа, че поради липсата на достатъчно практика по приложението на новия процесуален институт на заповедното производство този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Ответникът по частната касационна жалба – Й. П. Т. от гр. Р. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение, респ. същото да бъде потвърдено като законосъобразно по съображения, изложени в писмен отговор от 05.11.2009 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да обезсили първоинстанционното определение на Районен съд – Златоград и да остави без разглеждане искането на Л. А. Ф. за спиране на изпълнението по изп. № 47/2009 г. на СИС при същия районен съд, въззивният състав е приел, че възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, съдържащо и искане за спиране на изпълнението й, е направено след изтичане на преклузивния двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК. В тази насока съдът е приел, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по нея на 04.08.2009 г. и следователно срокът изтича на 18.08.2009 г., а възражението е подадено на 19.08.2009 г. Независимо от това, съдът е изложил и съображения по основателността на искането за спиране, като е приел, че представените от длъжника доказателства за плащане на процесните суми не са убедителни по смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на конкретното дело, като по отношение на него е осъществено и изискването на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно – въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това следва от обстоятелството, че заповедното производство е нов процесуален институт и по много от свързаните с него въпроси, в т. ч. и по формулирания от частния жалбоподател, не е налице съдебна практика, чрез която да бъдат преодолени възникващите проблеми при тълкуването и прилагането на правните норми. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Неправилен е изводът на въззивния съд, че възражението на длъжника Л. А. Ф. срещу издадената заповед за изпълнение и съответно съдържащото се във възражението искане за спиране на изпълнението е просрочено. При преценката за спазване на срока по чл. 420, ал. 2 във връзка с чл. 414, ал. 2 ГПК решаващият състав не е отчел наличието на специалната норма на чл. 418, ал. 5 ГПК, според която заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 417 ГПК, т. е. въз основа на документ (какъвто именно е и настоящият случай), се връчва от съдебния изпълнител. Именно специалната уредба на връчването на посочения вид заповед за изпълнение изключва приложимостта на общата норма на чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 411, ал. 3 ГПК, предвиждаща, че заповедта за изпълнение се връчва от съда, който я е издал. Последната намира приложение само по отношение на заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК. Следователно, връчването на заповедта за изпълнение на длъжника Л. А. Ф., извършено на 04.08.2009 г. от Районен съд - Златоград, е без правно значение, в т. ч. и за преценката на срока по чл. 420, ал. 2 ГПК. Такова значение в случая има единствено връчването на заповедта, извършено от съдебния изпълнител на 24.08.2009 г. заедно с поканата за доброволно изпълнение, което е удостоверено с направеното върху същата отбелязване от куриера към Община Н.. Изчислен от тази дата, двуседмичният срок по чл. 420, ал. 2 във връзка с 414, ал. 2 ГПК е спазен, тъй като възражението на длъжника, респ. искането му за спиране на принудителното изпълнение е депозирано в съда на 19.08.2009 г., т. е. още преди началото на срока. Доколкото процесната заповед за изпълнение е издадена на основание чл. 417, т. 9 ГПК, по аргумент от чл. 420, ал.1 ГПК, подаването на възражението в срок има за последица спиране на изпълнението й, без да е необходимо наличие на предпоставките по чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК. В тази хипотеза районният съд дължи произнасяне по подадената молба от длъжника, с оглед настъпилото по силата на закона спиране на принудителното изпълнение, като преценката му се изчерпва единствено с констатацията относно депозирането на възражението в предвидения от закона срок. С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а подадената от длъжник /частен жалбоподател/ Л. А. Ф. молба по чл. 420, ал. 1 ГПК – уважена. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение     О П Р Е Д Е Л И :     ОТМЕНЯ определение № 251 от 06.10.2009 г. по в. ч. гр. д. № 433/2009г. на Смолянски окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: СПИРА, на основание чл. 420, ал. 1 ГПК, принудителното изпълнение на заповед № 429 от 31.07.2009 г. по ч. гр. д. № 140/2009 г. на Районен съд – Златоград, въз основа на която е образувано изп. д. № 47/2009 г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Златоград.   Определението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: