Р Е Ш Е Н И Е № 350 гр. София, 31.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Биляна Чочева при участието на секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора П.Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1100/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационна жалба на адвокат М.М. в качеството на защитник на подсъдимата А. А. А. против решение № 65 от 19.05.2014 г. по внохд № 340/2013 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението в частта му, с която е потвърдена първоинстанционната присъда, е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е явно несправедливо. Жалбоподателят обосновава субективна несъставомерност на престъплението по чл. 242, ал.1, б.”д” от НК с довод за неведение у подсъдимата, че пренася през границата на страната стоки и предмети за търговски цели без разрешението на митниците. На следващо място в жалбата се акцентира върху твърдение за реекспорт на инкриминираните стоки, поради което подсъдимата не би могла да осъществи състава на престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК. Оплакването за съществени процесуални нарушения се поддържа с коментар на мотивите на въззивния съд, в които защитата не е открила задълбочено обсъждане на направените от нея възражения, както и обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото и анализ на противоречивата част от тях. Явната несправедливост на наложеното наказание се мотивира с оценка за прекалената му тежест въпреки условното осъждане. В заключение се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимата или, алтернативно, за ново разглеждане на делото от въззивния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитата поддържа касационната жалба, позовавайки се на чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Подсъдимата пледира да бъде оправдана, тъй като е невинна. Прокурорът оспорва основателността на жалбата с аргументи за правилно приложение на материалния закон и точно спазване на процесуалните правила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Варна с присъда № 97 от 23.10.2013 г. по нохд № 83/2013 г.признал подсъдимата А. А. А. за виновна в това , че 1.на 25.08.2008 г. в гр.В., без знанието и разрешението на митниците, пренесла през границата на страната стоки и предмети за търговски цели в големи размери на обща стойност 1 181 581 лева, поради което и на основание чл.242, ал.1, б.”д” от НК и чл.54 от НК я санкционирал с лишаване от свобода за срок от две години, както и с глоба в размер на тридесет хиляди лева 2.на 25.08.2008 г. в гр.В., в качеството на управител на [фирма]- [населено място], без съгласието на притежателите на изключително право на марки, в нарушение на чл.73, ал.1 и чл.13, ал.2, т.3 вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ ползвала в търговската си дейност изброените в присъдата марки, обект на изключителното право, без правно основание, поради което и на основание чл.172б, ал.1 от НК и чл.54 от НК я наказал с лишаване от свобода за срок от две години и глоба от три хиляди лева. На основание чл.23 от НК /неясно защо съдът се позовал и на чл.25 от НК/ на подсъдимата била определена най-тежката от така индивидуализираните санкции – две години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за срок от четири години. Към нея първата инстанция присъединила и наказанието глоба в размер на тридесет хиляди лева. Вещите, предмет на двете престъпления, били отнети в полза на държавата, а фалшифицираните стоки, на основание чл.172б , ал.3 от НК – насочени за унищожаване. Апелативният съд в гр. Варна с решение № 65 от 19.05.2014 г. по внохд № 340/2013 г.потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: 1.Оплакването на касатора за съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, има до голяма степен трафаретен характер доколкото не е подкрепено от конкретни доводи. Ето защо настоящата инстанция не е ангажирана със задължение за конкретни отговори. В изпълнение на отговорностите, произтичащи от чл.124 от Конституцията на Република България касационният състав извърши проверка на обжалвания акт и не установи наличие на някое от абсолютните процесуални нарушения по чл. 348, ал.3, т.2 - т.4 от НПК или засягане на конституционните основи на правосъдието. Отправеният в едно изречение упрек към въззивната инстанция за пренебрегване на възраженията на защитата, коментиран в светлината на чл.339, ал.2 от НПК, не може да бъде споделен. Проверяваното решение съдържа отговор на всички доводи, с които е подкрепена въззивната жалба на защитника, както и на тези, изложени допълнително в хода на въззивната проверка. На стр.32 - стр.34 съдебният състав е положил усилия да изрази несъгласието си с позицията на подсъдимата по двата основни за настоящето производство спорни въпроса – информираността на А. А. за несъответствието между съдържанието на представения пред митническите органи контейнер и придружаващите го документи и реекспорта на внесените стоки. В мотивите си апелативният съд се е позовал на съображенията на предходната инстанция, които споделил, но е изложил и собствени разсъждения, базирани на събрания доказателствен материал. Съобщени ни са, в предпочетения от въззивната инстанция лапидарен стил, аргументи срещу версията, че А. е извършила услуга на трето лице срещу минимално възнаграждение, без да има информация за естеството и количеството на приетите стоки. Обсъдено е твърдението за последваща дестинация на доставката и убедително е отхвърлена хипотезата за транзит. Най-сетне, решението не влиза в конфликт с посочената в касационната жалба разпоредба на чл.305 ,ал.3 от НПК /принципно приложима при постановяване на нова присъда/, тъй като въззивната проверка по фактите е обхванала цялата доказателствена съвкупност. 2.Настоящият съдебен състав не намира основание да се разграничи от правната интерпретация на безспорната фактическа обстановка, направена от предходните инстанции. Установено е по категоричен начин, че подсъдимата е представила на спедиторската фирма на свидетелката М. И. набор от документи за манифестиране и деклариране пред митницата на стоки, превозвани с контейнер от Китай. По изрично нейно искане товарът бил поставен в режим „митническо складиране”. При проверка митническите служители установили голямо количество недекларирани стоки, сред които и такива, носещи търговски марки, предмет на индустриална собственост. Несъмнено е, че стоките.,попадащи извън обхвата на митническата декларация, са пренесени през границата без знанието и разрешението на митниците. Това обстоятелство само по себе си не е достатъчно за субективната съставомерност на деянието като престъпление по чл.242, ал.1 б.”д” от НК,тъй като е необходимо да се установят факти , обективиращи пряк умисъл за недеклариране. Предходните инстанции са обсъдили комплекс от косвени доказателства, водещи еднозначно към извод за съзнателно укриване от страна на подсъдимата на част от доставката Внимателно е проследена връзката на фирмата получател с изпратения от Китай контейнер, като обстоятелствено са проверени обясненията на А. за нейните търговските партньори и намерения. Според тях в Турция с нея се свързало непознато до момента лице на име И. Б..То предложило нейната фирма да получи контейнер със стока от Китай, която да бъде реекспортирана за Азербайджан. За услугата на А. следвало да се заплатят 1 500 долара. Чрез международна поръчка съдът установил, че на посочения от подсъдимата адрес в [населено място] не е регистрирана фирма на името на И. Б.. С приблизително сходно име и близък адрес била открита друга фирма, чиито собственици отрекли каквито й да било контакти с подсъдимата и изобщо извършването на търговска дейност в инкриминирания период. В хода на наказателното производство А. А. заявила, че открила в архива си документи, свързващи контейнера с друго лице – Ю. Д. от Истанбул, който бил собственик на стоката. Защитата на подсъдимата представила няколко документа в незаверени за вярност с оригинала екземпляри, според които Д., а не Б. / който според А. вече бил починал/ е действителният собственик на стоката. Подсъдимата не дава обяснения защо не е поискала от спедитора деклариране на стоката за реекспорт по чл.180 от Закона за митниците, изпълнявайки поетите ангажименти , а изрично е посочила режим „митническо складиране”, който предоставя възможности за разпореждане със стоката според желанието на вносителя. Тези обстоятелства, обсъдени с оглед голямото количество /9 000 кг / на внесените стоки и значителната им стойност /над един милион/ , осмислени с оглед опита на подсъдимата като търговец , занимаващ с внос, включително и от Китай, изключват възприемане на изложената от защитата версия. Подсъдимата А. не е имала никакви разумни причини, изключващи умисъла, да се довери срещу незначително / с оглед мащаба на сделката/ възнаграждение на случаен познат /Б./, за да внесе деветтонен контейнер със стоки от рискова, според собствената й преценка, отправна точка. Няма никакво обяснение и защо планирания реекспорт вместо за Азербайджан е бил насочен / по отношение само на тази част от стоките, които били декларирани/ за Турция. За разлика от логически несъстоятелните хипотези, градени от подсъдимата, обективните данни, защитени с приложените документи и съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, разкриват категорично умишлена дейност за внос на стоки и предмети за търговски цели в големи размери, поради което предходните инстанции не са допуснали нарушение на материалния закон , квалифицирайки действията на подсъдимата А. като престъпление по чл.242, ал.1 , б.”д” от НК. Неоснователна е и трактовката на защитата за обективна несъставомерност на деянието по чл.172б от НК поради транзитиране на стоките. Съгласно т.I.1 от ТРОСНК на ВКС № 1 от 2013 г. обективният признак на състава на чл.172б от НК „използване в търговската дейност” при транзитно преминаване на стоки през територията на Република България е налице, ако стоките са предмет на търговски акт, насочен към потребителите в Европейския съюз. В настоящия случай инкриминираните стоки не се били поставени в митнически режим „транзит”, а в режим „митническо складиране”. Последното обстоятелство, разглеждано изолирано, не е достатъчно основание, за да се приеме засягане на изключителното право върху марка в наказателноправен аспект. В контекста обаче на цялостната дейност на подсъдимата, свързана с договарянето, получаването и декларирането на стоките, ясно прозира намерението те да се окажат на пазара на ЕС. Безспорно те са влезли на неговата територия и са поставени в режим , допускащ напускането на митническия склад във всяка дестинация. Подсъдимата не е декларирала трета страна/извън ЕС/ като тяхно местоназначение и не е посочила надеждна информация относно идентичността на производителя и изпращача. Не са установени предполагаемият получател Б. и неговата фирма A. M. L. – [населено място] – първият, според подсъдимата, е починал, а втората не съществува според компетентните турски власти. Търговска дейност по смисъла на чл.172б от НК е всяко действие от кръга на изброените в чл.13,ал.2 от ЗМГО, чрез което се въвеждат в търговския оборот стоки с цел печалба, и вносът на стоки, дори преди пускането им на пазара, е сред тях. А. А. не е транзитирала или реекспортирала инкриминираните стоки, а ги е внесла в страната. Ето защо искането на защитата за оправдаване на подсъдимата по повдигнатото обвинение по чл.172б, ал.1 от НК не намира легална подкрепа и не може да бъде уважено. Бланкетното заявеното оплакване за явна несправедливост на наложените наказания поради прекомерната им тежест не кореспондира с правилно формулираните изводи на съда за висока степен на обществена опасност на деянията, обусловена преди всичко от стойността на предмета на престъпленията. Съдът е съобразил в полза на подсъдимата смекчаващите отговорността обстоятелства, но неправилно се е позовал на безкритичност към стореното, която , както многократно е отбелязвал ВКС, е израз на право на защита и в никакъв случай не е фактор, който може да влоши положението на подсъдимия. Тъй като въпреки това съдът е заявил , че няма отегчаващи отговорността обстоятелства, и като прецени , че в определения размер и начин на изтърпяване наложените санкции съответстват на обществената опасност на деянията и дееца, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и целите на наказанието , настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила и в санкционната му част. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65 от 19.05.2014 г. по внохд №340/2013 г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.