Р Е Ш Е Н И Е № 297 гр. София, 03.02.2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през 2016г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Ил. Рангелова и в присъствието на прокурора М. Михайлова разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 1117 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подс. Ц. Г. срещу решение № 334 от 28.07.2016г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, 2-ри състав, постановено по ВНОХД № 564/2016г. С жалбата е оспорен отказа на въззивната инстанция да намали наказанието, наложено на подсъдимия за инкриминираното му престъпление, като това наказание е преценено като явно несправедливо. Отправена е критика към констатациите на съдилищата от преходните инстанции, че обществената опасност, както на деянието, така и на личността на подсъдимия, е завишена. Настоява се, че в случая са налице и изключителни, и многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и приложимото наказание е следвало да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК. Тази претенция е обоснована с твърдението, че подсъдимият единствен полага родителски грижи за две малолетни деца, съдействал е на органите на досъдебното производство и на съда, осъзнал е постъпката си и изпитва силно чувство на вина за извършеното. Според защитника, въззивният съд не е отчел по достойнство ниския размер на подкупа, младата възраст на подсъдимия, емоционалното негово състояние в момента на извършването на деянието, както и доброто му процесуално поведение. Заявено е несъгласие и с кумулативно наложената санкция „глоба”, като се твърди, че тя не е съобразена факта, че подсъдимия е безработен, не притежава недвижимо имущество и дори сумата за подкупа е поискал в заем от свид. Я.. С тези аргументи е направено искане за изменяване на оспореното въззивно решение и за определяне при условията на чл. 55, ал. 1, б. „б” НК на наказание пробация или за намаляване на срока на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и отмяна на наказанието „глоба”. В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, изложените в нея аргументи и направеното искане. Подсъдимият, редовно призован, не взема лично участие. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на въззивния съдебен акт. Настоящият състав на ВКС, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите, определени от чл. 347, ал. 1 НПК, прие, че жалбата е неоснователна. С присъда № 7 от 09.03.2016г., постановена по НОХД № 674/2015г., Софийският окръжен съд-Наказателно отделение, 4-ти състав е признал подсъдимия Ц. А. Г. за виновен в това, че на 21.10.2014г., в [населено място] направил опит да даде подкуп – банкнота с номинал 10 лева на полицейски орган - младши автоконтрольор І-ва степен в група „Охранителна полиция” при РУП-гр. Елин Пелин, за да не извърши действие по служба /да не състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП/, като макар изпълнителното деяние да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на престъплението, поради което и на осн. чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца и глоба в размер на 300лв., като на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението за довършено престъпление по посочения текст от материалния закон. На осн. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС съдът е постановил изтърпяване на така наложеното наказание, свързано с лишаване от свобода в затвор при първоначален „строг режим”. На осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК е групирал наказанията, наложени на подс. Г. по НОХД № 14/2012г. на РС-гр. Елин Пелин, по НОХД № 138/2012г. на РС-гр. Елин Пелин и по НОХД № 228/2012г. на РС-гр. Елин Пелин, като е определил едно общо и най-тежко наказание от шест месеца лишаване от свобода, по отношение на което и позовавайки се на осн. чл. 68, ал. 1 НК, е постановил ефективно изтърпяване в затвор при първоначален „строг режим”. Все със същата присъда и на осн. чл. 307а НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението по чл. 304а НК. С оспореното въззивно съдебно решение и след осъществен по инициатива на защитника на подсъдимия инстанционен контрол за проверка на справедливостта на наложеното наказание, присъдата е била потвърдена изцяло. Жалбата е неоснователна. Въззивният съд се е съгласил с дадената от първата инстанция оценка на обстоятелствата, имащи значение за индивидуализацията на приложимото спрямо подсъдимия наказание, като е изложил аргументи срещу възможността за определянето му при условията на чл. 55 НК. Проблемът за заслуженото от подсъдимия чрез престъпното негово поведение наказание правилно е разтълкуван и е анализиран от първоинстанционния съд. Съобразени са обстоятелства, с действителната роля на фактори за индивидуализация на това наказание, като преценката за относителната тяхна тежест е безукорна. Поради това въззивната инстанция не е имала основания да не се съгласи с изводите в това отношение, заложени в оспорената пред него присъда. Дистанциран от действителното съдържание на въззивния акт е укора за направен в него коментар основно на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Ако въззивният съд си е позволил повторно да акцентира на факта на предходните осъждания на подсъдимия и на многобройността на наложените му административни наказания за нарушения на ЗДвП като това, чието регистриране той е пожелал да избегне с опита за даване на подкуп, сторил го е в контекста на отговора, който е дължал на искането за прилагане на чл. 55 НК. Тази норма изисква наличие не само на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, но така също и на условия, при които съществуването на тези обстоятелства прави и най-лекото, предвидено в закона наказание несъразмерно тежко. Касае се за две кумулативно дадени предпоставки, едновременното наличие на които е необходимо, за да се слезе под минимума на предвиденото за съответното престъпление наказание или да се премине към друг, но по-лек вид наказателна санкция. В случая съставът на САС е бил прецизен, като е изследвал наличието и на двете, посочени условия преди да отхвърли съществуването на всяко от тях. Поради това не се касае за тенденциозност в подхода с подлагане на коментар единствено или основно на обстоятелствата във вреда на подсъдимия. Несъгласието на защитника със заложените в оспореното въззивно решение съдебни изводи, съчетано с мнението за наличие и на изключителни, и на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, е заявено в декларативен порядък, без посочване на конкретни аргументи. Вместо това за пореден път се твърди, че подсъдимият е в млада възраст, че единствен полага грижи за две малолетни деца, че е съдействал на органите на досъдебното производство и на съда за установяването на обективната истина, че е осмислил постъпката си и изпитва „силно чувство на вина”, че се е намирал в особено емоционално състояние при извършването на деянието, че е безработен и без доходи, както и че стойността на подкупа е ниска. Част от тези обстоятелства действително имат значението на смекчаващи и те по достойнство са били оценени от съдилищата. Но сред тях няма нито едно, което да се откроява, като такова с решаваща роля и с необичайно силно влияние при вземането на решението за извършване на престъплението. Действително към датата на престъплението подсъдимият е бил в млада възраст – 22-годишен, но не и дотолкова, че извършеното да се отдаде на недостатъчно равнище на емоционална и социална зрялост на личността му. Самият характер на извършеното престъпление, направеният от него избор на вариант за справяне с критичната ситуация по задържането му при поредно извършено от него закононарушение, показват, че в поведението му водещ е бил рационалния компонент, а не младежки импулс. Поради това, ако съдилищата не са отчели емоционалното състояние на подсъдимия като смекчаващо отговорността му обстоятелство, не са сгрешили. Колкото до родителските ангажименти на подсъдимия, твърдението за тяхното съществуване не е подкрепено с каквито и да е обективни данни. От друга страна, самата позиция на защитника и на подсъдимия пред всяка следваща съдебна инстанция относно броя и възрастта на децата, с грижи за които се твърди, че последният е ангажиран, е твърде непоследователна, за да провокира разсъждения у съда относно действителната стойност на този аргумент. Не е за подценяване в тази връзка и факта, че в наличната по делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, попълнена от подсъдимия само два месеца преди институционалната намеса на съда и четири месеца преди постановяването на присъдата, Г. е заявил, че няма деца до 18 години, спрямо които упражнява родителски права и/или издържа, което е в сериозен конфликт със заявеното от защитника му пред първостепенния съд, че към датата на присъдата той полага родителска грижа за две деца – едното от които на 4 години, а другото – на 10 месечна възраст. За оказано от подсъдимия съдействие при разследването в досъдебното производство не би могло да се говори, тъй като той е задържан веднага след извършването на престъплението и при наличието на двама очевидци на поведението му, след което, при привличането му като обвиняем се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Очевидно е при това положение, че процесуалното му поведение в предходната фаза на производството не е имало принос и още по-малко с решаващо значение за разследването, за да се претендира съдействие от негова страна в тази насока. Признанието на фактите по обвинението, което подсъдимият е направил при съдебното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, е премирано от самия закон, указващ намаляване на наложеното наказание с 1/3-та, като това изискване е било стриктно спазено при постановяването на присъдата. Неморално е да се търси смекчаващ отговорността на подсъдимия фактор в психичното му състояние към момента на даването на подкупа. Поредното му задържане от контролните органи в момент, когато е управлявал лек автомобил без нужната правоспособност /23-то поред, след общо 35 наложени административни наказания за нарушения по ЗДвП и поредица от осъждания, вкл. и по чл. 343в НК и в изпитателния срок по част от наложените му наказания/ и наказателно-правното значение на този факт за него, действително е било от естество да предизвика високоемоционално състояние у подсъдимия и да отслаби самоконтрола му. Но е факт, че той е потърсил неправомерен начин за справяне със създалата се критична ситуация и това не може да смекчи отговорността му. Действително пред първоинстанционния съд подсъдимият е заявил актуална готовност за промяна в поведението, но същевременно е налице фактът на съдебното негово минало, включващо 7-кратното негово санкциониране по наказателно-правен ред за престъпления от общ характер в период от 4 години, както и впечатляващата многобройност на наложените му административни наказания, преимуществено за нарушения, като това, към чието укриване е било ориентирано даването на подкупа. Тези факти показват, че нееднократно подсъдимият вече е показвал липса на особена устойчивост на мотивацията за промяна на поведението към спазване на закона. Поведението му след всяко предходно санкциониране е имало развитие, но не и в конструктивна насока. Поради това е нужно да бъде по-осезаемо показано на подсъдимия, че правото е сериозен регулатор, че то няма пожелателен характер и вложените в него норми имат обвързващ характер спрямо всички граждани, като изискват спазване. Снизхождението, за което апелира защитникът, вече е било използвано като алтернатива по отношение на Ц. Г. и му е подействало поощрително, но не в целения с налаганите му наказания план, а стимулирайки нови закононарушения от негова страна. Индивидуалната превенция не би могла да има успех, ако не се отчитат личностните особености на подсъдимия, красноречив показател за които са посочените обстоятелства. Поради това съдилищата от преходните инстанции не търпят укор, че са се съобразили с тях, преценявайки дали и доколко при наличните смекчаващи отговорността обстоятелства - възраст, нисък размер на подкупа, недовършеност на престъплението /правилно преценена от първостепенния съд/, заявено отношение към извършеното, предвиденото в чл. 304а НК наказание в най-ниския си предел би се оказало несъразмерно тежко. Наложеното на Г. наказание е към минимума, предвиден в закона, както по отношение на лишаването от свобода, така и по отношение на съпътстващата това наказание глоба, като в това отношение са съобразени и данните за имущественото състояние на подсъдимия. По този начин е постигнат баланса между обществения интерес от санкциониране на престъпната проява и индивидуалния интерес на самия подсъдим от налагане на справедливо наказание. Поради изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 334 от 28.07.2016г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, 2-ри състав, постановено по ВНОХД № 564/2016г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.