Р Е Ш Е Н И Е № 24 гр. София, 28.02.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 12 февруари, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №200/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „КАРОЛ ФИНАНС“ЕООД срещу решение №1850 от 16.07.2018 на Софийски апелативен съд по т.д. №1525/2018 г., в частта, с която е отменено първоинстанционното решение № 2261от 30.11.2017 г. по т.д. № 2037/2011 г. на СГС, и вместо него е постановено друго в тази част, с което касаторът е осъден да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД –гр.София сумата от 63 773,09 лева-цена на доставена ел.енергия за обект офис-сграда в [населено място], [улица] по ИТН [ЕГН] за периода 01.07.2008 г. -26.03.2010 г. , ведно със законната лихва, считано от 11.10.2017 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение в насока неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 115 б. „ж” ЗЗД относно спирането на давностния срок за остатъка от вземане, което не е предмет на сезиране на съда с частичен иск, а е релевирано в процеса с искане за увеличение размера на частичния иска, след изтичане на давността за този остатък. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност на същата. Навеждат се доводи, че според разпоредбата на чл.115 ж ЗЗД с предявяване на частичен иск за едно вземане прекъсва да тече давностен срок за цялото вземане, а не само за частта предмет на този иск. Освен това цялото вземане е било предмет на отрицателен установителен иск предявен от ответника по настоящия спор срещу ищеца и в процеса по него кредиторът е възразил относно основателността му и е защитавал активно позицията си за съществуване на цялото вземане. Производството по настоящото дело е било спряно до приключване на производството по отрицателния установителен иск, което според ответната по КЖ страна, е било пречка за увеличаване размера на предявения като частичен иск за същото вземане до пълния му размер. Твърди се и че при положение,че искането за увеличаване на размера на частичния иск е направено до изготвяне на доклад по делото, то същото следва да се счита предявено от датата на завеждане на ИМ по частичния иск. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови въззивното решение в обжалваната част, съдебният състав се е позовал на доказаните правоотношения между страните основани на сключен договор за присъединяване на обекта на ответника към ЕРМ по заявление от ответника-потребител на ел.енергия, както и на договор за продажба на ЕЕ за стопански нужди от 09.07.2008 г. и съответните споразумения към тях. Представени са и констативни протоколи и справки извлечения за възникнали задължения и направени плащания към 16.06.2010 г. за обект офис-сграда в [населено място], [улица] ИТН [ЕГН], абонатен №[ЕИК]. От последните е видно, че за периода от м.10.2008 г. до м.02.10 е начислена стойност на дължима енергия в размер на 88 873,09 лева и лихва за забава от 1 382,04 лева. За да уважи иска в пълния му размер, съдът е счел за неоснователно възражението за погасяване по давност на частта от иска, която е била предявена с молба от 11.10.2017 г. във висящото производство по частично предявена искова претенция до размера на 25 100 лева от общо дължимите 88 873,09 лева. Изложени са съображения за това, че първоначалният иск е предявен като частичен само за 25 100 лева, но с предявяването на ИМ е прекъсната давността за цялото вземане, т.е. и за непредявения остатък и доколкото към датата на първоначалното предявяване на част от същото вземане давността не е била изтекла, то същата следва да се приеме за непрекъсната за цялото вземане. Този извод , според въззивния съд, следва от разпоредбата на чл.115 ж ЗЗД, според която давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането/ в смисъл на цялото вземане/. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационното обжалване е допуснато по въпроса, налице ли е прекъсване на давността и за непредявяваната част от едно вземане, когато същото е предявено само за част от него с частичен иск. В мотивите към отговора по т.1 на ТР №3/2016 от 22 април 2019 г. ОСГТК на ВКС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на разпоредбите на закона / вкл. чл.115 ж ЗЗД/ относно последиците на предявен частичен иск, относно прекъсване на давността и за непредявяваната с него част от едно вземане, като е приел следното : Срокът на погасителната давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането, което се индивидуализира чрез посоченото основание и заявения петитум. За разликата над предявената част от вземането давността не спира и не прекъсва. С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право -при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума,на която ще съответства и предметът на осъдителното решение. Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече. Това се отнася и за хипотезата, при която частичният иск е увеличен по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК. С увеличаване на исковата претенция вземането се заявява за защита в останалата му част, която до този момент не е била предмет на делото.По отношение на увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване на молбата по чл. 214, ал. 1 изр. 3, предл. 1 ЗЗД. Неоснователни са доводите на ответника по КЖ, че с оглед активната му позиция като ответник по защита срещу отрицателния установителен иск за същото вземане, то е налице прекъсване на давността в хипотезата на възражение по смисъла на 116 б.Б” предл.второ ЗЗД, доколкото в цитираната разпоредба се имат в предвид прекъсване на давностния срок за вземания на ответника, които ГПК изрично допуска да бъдат релевирани от негова страна в процеса чрез възражение –напр.- за насрещното вземане при възражение за прихващане или за стойността на подобрения. Обстоятелството, че производството по настоящото дело е било спряно до приключване на производството по отрицателния установителен иск, което се явява пречка за увеличаване размера на предявения като частичен иск за същото вземане до пълния му размер е неоснователно, доколкото не е имало никаква пречка през целия този период „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД –гр.София да сезира съдилищата с остатъка от вземането си , било то с отделна ИМ с предмет този остатък / в този смисъл т.3 от цитираното ТР на ОСГТК/, било то- депозирайки молба по чл.214 ал.1 изр. 3, предл. 1 ЗЗД по спряното дело. Твърди се от ответника по КЖ и че при положение, че искането за увеличаване на размера на частичния иск е направено до изготвяне на доклад по делото, то същото следва да се счита предявено от датата на завеждане на ИМ по частичния иск, който довод също не намира никаква опора в процесуалния закон и е отречен от цитираните по-горе съображения на ОСГТК към отговора в т.1 от ТР 3/16, с които се приема, че по отношение на увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване на молбата по чл. 214, ал. 1 изр. 3, предл. 1 ЗЗД. По изложените съображения следва да се приеме, че касационната жалба срещу въззивното решение в обжалваната част, с която съдът след отмяна на първоинстанционното решение е уважил иска и за частта, която не е била предмет на частичния иск и която е релевирана в процеса по реда на чл.214 ал. 1 изр. 3, предл. 1 ЗЗД с молба депозирана по делото на 11.10.2017 г., т.е. след изтичането на тригодишния давностен срок , съгласно чл.111 б.”В”ЗЗД за периодични вземания с падежи в периода : 01.07.2008 г. – 26.03.2010 г., се явява основателна. Решението следва да се отмени в обжалваната част и искът да се отхвърли като неоснователен, поради погасяването на претендираното вземане по давност. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати на касатора и разноските пред трите инстанции в размер на 6000 лева-общо, съобразно представения списък по чл.80 ГПК и отбелязаното плащане в договорите за правна помощ и съдействие. Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение №1850 от 16.07.2018 на Софийски апелативен съд по т.д. №1525/2018 г., в обжалваната част , с която е отменено първоинстанционното решение № 2261от 3011.2017 г. по т.д. № 2037/2011 г. на СГС, и вместо него е постановено друго в тази част, с което „КАРОЛ ФИНАНС“ЕООД е осъден да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД –гр.София сумата от 63 773,09 лева-цена на доставена ел.енергия за обект офис-сграда в [населено място], [улица] по ИТН [ЕГН] за периода 01.07.2008 г. -26.03.2010 г. , ведно със законната лихва, считано от 11.10.2017 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските. ОТХВЪРЛЯ иска на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД –гр.София срещу „КАРОЛ ФИНАНС“ЕООД за сумата от 63 773,09 лева-цена на доставена ел.енергия за обект офис-сграда в [населено място], [улица] по ИТН [ЕГН] за периода 01.07.2008 г. -26.03.2010 г.. ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД –гр.София да заплати на „КАРОЛ ФИНАНС“ЕООД разноските пред трите инстанции в размер на 6000 лева-общо. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.