Р Е Ш Е Н И Е № 285 София, 12 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 849/2013 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби, подадени от името на подсъдимия И. Т. М., против въззивно решение № 48/12.03.2013 г., постановено по ВНОХД № 1196/2012 г. от Софийски апелативен съд, с което е изменена осъдителната присъда на Софийски окръжен съд. С първоинстанционната присъда № 22/10.10.2012 г., постановена по НОХД № 23/2012 г., подсъдимият И. Т. М. е бил признат за виновен в това, че на 08.08.2009 г. е направил опит умишлено да умъртви В. Б. А. – полицейски орган, при изпълнение на службата му -престъпление по чл. 116, ал.2 във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. Наложеното наказание е двадесет години лишаване от свобода. Приложена е разпоредбата на чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, като е определено едно общо, най-тежко наказание измежду наложените по това дело и по НОХД № 34/2010 г. по описа на Районен съд – Трън, а именно двадесет години лишаване от свобода. С въззивното решение, постановено по жалба на подсъдимия М., присъдата е изменена, като на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК наказанието лишаване от свобода е намалено на петнадесет години, извършена е съответно и корекция в размера на общото наказание. В касационните жалби, подадени от името на подсъдимия М., са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Отправените искания са за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от предходната инстанция или намаляване на наказанието. Подсъдимият М. не се явява, редовно призован чрез защитата си адвокат Г. и адвокат Х.. Жалбите се поддържат от процесуалните представители по съображенията, изложени в същите. Прокурорът от върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. Изводимо от съдържанието на жалбите, оспорването е насочено към доказателствената дейност на съда. Поддържа се, че гласните доказателствени източници, послужили за ангажиране на отговорността на подсъдимия М., са противоречиви, поради което и не могат да бъдат поставени в основата на осъдителните съдебни актове. Неоснователно според защитата са отхвърлени показанията на част от свидетелите. Оспорва се още процесуалната законосъобразност на извършените разпознавания. Поддържаните доводи, за наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, не намират опора в данните по делото. Преди всичко следва да се отбележи, че същите възражения са правени и пред въззивната инстанция (една от касационните жалби е идентична по съдържание с въззивната такава), на които съгласно разпоредбата на чл. 339, ал.2 от НПК е даден аргументиран отговор. Неоснователно се поддържа, че въззивният съд е потвърдил осъдителната присъда на първата инстанция, основаваща се само върху „противоречивите показания на пострадалия А.”. Възпроизведената в съдебните актове доказателствена съвкупност е значителна по обем, сериозно надхвърлящ показанията на пострадалия. В същата са включени множество гласни доказателствени източници, установяващи преки и косвени доказателства, веществени доказателства и тяхното експертно изследване, данните от протоколите за извършени процесуално-следствени действия. Втората инстанция е направила собствена проверка на достоверността на доказателствените източници. Проведено е допълнително съдебно следствие, в рамките на което е допуснато повторно изслушване на съдебномедицинските експертизи, както и на комплексната съдебномидицинска, химическа и балистична. Разясненията на вещите лица, депозирани в допълнителното съдебно следствие, са утвърдили заключенията за нараняванията на пострадалия А.; механизмът на получаването им; месторазположението на жертвата и на дееца в момента на произвеждането на изстрела и неговата дистанцията – от около 1,50 м. Действията на подсъдимия преди, по време и след деянието са детайлно възстановени чрез показанията на свидетелите – А., П., М., Х., Р., К. Б., З.. Безспорно, показанията на пострадалия А. са в основата на изводите на предходните инстанции относно авторството на деянието. Невярно обаче е твърдението, че те са единствени и че съдът им се е доверил, без да извърши съответната проверка за годността им да бъдат източник на доказателства. Показанията на пострадалия А., посочил подсъдимия като лицето, произвело изстрел срещу него, не са останали извън преценката за пристрастност и необективност, но тази проверка не е довела до извод за недостоверност. Предходните инстанции са констатирали подробност, детайлност, последователност и логичност в съобщените данни от пострадалия А.. Правдивостта им е оценявана в контекста на цялата доказателствена информация, изводима от останалите гласни доказателствени източници. Като способ за проверка на показанията на пострадалия са послужили и експертните заключения по вече споменатите експертизи, както и експертните изводи по физикохимичната експертиза. Затова неубедително се поддържа, че показанията на А. са противоречиви относно разстоянието между него и стрелеца, дистанцията на изстрела, съответно възможността той да възприеме дееца и да го разпознае. Както вече се каза, дистанцията на изстрела, приета от порядъка на 1,50 м., е експертно обезпечена. Това обстоятелство напълно се съвместява със заявеното от пострадалия А. за собственото си и на дееца разположение върху пътното платно при слизането от автомобила и следващото го възпроизвеждане на изстрела, както и на данните от огледния протокол, фиксирал мястото, където е открито петно с неправилна форма, от червеникавокафява засъхнала течност. Неуспешен е опитът да се извлече някаква предубеденост в показанията на свидетеля П.. Такава предубеденост се обосновава от жалбоподателя както с оглед съобщеното от свидетеля за приятелски взаимоотношения с жертвата, така и чрез съпоставяне на времевия отрязък между съставената докладна записка и проведения разпит в хода на досъдебното производство. Първо, свидетелят П. добросъвестно е заявил за отношенията му с пострадалия, това обаче съвсем не означава, че показанията му относно възприетите от него факти са недостоверни. В тази връзка следва да се посочи, че свидетелят П. е разпознал подсъдимия на живо (виж протокол за разпознаване от 29.08.2019 г., л. 91, т. І от досъдебното производство), тоест преди да се извърши разпознаването от пострадалия. Второ, безспорно е, че свидетелят П. е очевидец на деянието, защото данни за присъствието на други лица на мястото на инцидента се съдържат в показанията на свидетеля М., съобщил това още при разпита си, проведен на 10.08.2009 г. (виж, протокол, л. 117, т. 1 от досъдебното производство) и потвърдил същите в съдебния разпит. Проведените издирвателни мероприятия са установили самоличността на свидетеля (виж, докладна записка л. 49, т. 1 от досъдебното производство). Тази информация е предоставена на разследващия орган на 28.08.2009 г. (виж, съпроводително писмо № ЗМ-303/09 г. на РУ- Сливница и съответните отбелязвания за регистрация, л. 48, т. 1 от досъдебното производство). Непосредствено след това на 29.08.2009 г., е проведен и разпит на свидетеля П.. Ето защо съмнението на касатора, отразено в неговата жалба, че по-късният разпит на П. е с цел „нагласяване на показанията му с тези на пострадалия”, е неоснователно. В мотивите на съдебните актове е отделено значително място на показанията на свидетелите Д. М., Б. Б., Б., Б., представени в подкрепа на защитната теза. Аргументиран е отказът да се даде вяра на тези показания, които съществено противоречат не само на останалите гласни доказателствени източници, но и на писмените такива (виж, справка № 17/686/25.04.2012 г. на началника на 09 РПУ – [населено място], л. 140 от съдебното дело). Откритите данни за известно въздействие върху свидетел от страна на приближени родственици на подсъдимия също допринасят за определянето на цитираните показания, като компрометирани. Вярно е заключението на предходните инстанции, че показанията на свидетелите, съседи на съпругата на подсъдимия или нейни приятели, са плахи, предпазливи и не категорични при възпроизвеждане на твърдените от тях факти. Неоснователен е упрекът, че „се обръща гръб на закрепени с нотариална заверка свидетелски показания”. Не е необходимо да се припомнят кои са доказателствените средства и способите на доказване по НПК. По-важното е друго, че свидетелят Д. И. е разпитан по делото. От депозираните показания се установява точната дата (02.08.2009 г.) на запознанството му с подсъдимия в дома на неговия тъст (свидетеля Б. Б.), както и че след това по молба на последния заедно са посетили нотариална кантора, където е декларирал тези обстоятелства. Показанията на И. повече от очевидно не допринасят за защитната теза на подсъдимия, защото се отнасят за момент, различен от времеизвършване на деянието. Поставеният акцент в писмените бележки, представени от защитата, за игнориране на показанията на свидетеля Н. Т., заявил в разпита си, че е „..видял подсъдимия в жилището на тъста му Б. на 08.08.2009 г. около 17, 00 ч...” не държи сметка, че тези данни са несъвместими с посоченото в обясненията на подсъдимия (приобщени по реда на чл. 279, ал.2, пр. 2 във вр. с ал.1, т. 2 от НПК), определил своето местопребиваване до 18,00 ч.-19, 00 ч. на същата дата в дома на Б., както и с показанията на Д. М., Б. Б., Б., Б., относно същото обстоятелство. Именно тези противоречия, а и не само те, са в основата на съдебната оценка за недостоверност на показанията на тези свидетели. Не се откриват данни за нарушение на задълженията на съда по чл. 107, ал.3 от НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства. Съдът е събрал доказателства от двете категории и убедително е обосновал позицията си, както вече се посочи, да приеме за достоверна информацията, съобщена от свидетелите А., П., М., Х., Р., К.Б., Р., З.. Поради това и не може да бъде направен извод за нарушение на принципните норми на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Възражението на защитата срещу процесуалното действие по разпознаване (извършено по снимки от пострадалия при положение, че подсъдимия е могъл да бъде представен за разпознаване на живо), макар и да имат своето основание, не обуславят тежък процесуален порок, внасящ съмнение в изводите на съда, свързани с авторството на деянието. Безспорно преценката на органа по разследване в такива случаи е ограничен, тъй като разпоредбата на чл. 171, ал.4 от НПК, определя, че разпознаването по снимки се извършва, когато не е възможно да се покаже самото лице. В конкретния случай данните от извършеното разпознаване по снимки, обективирани в протокол от 01.09.2009 г. нито са единствените уличаващи подсъдимия, нито само посредством тях е проверена достоверността на показанията на пострадалия. В принципен план, извън казаното за разпоредбата на чл. 171, ал.4 от НПК, самото действие е извършено при спазване на процедурата, а свидетелските показания на поемните лица, очертават освен начина на извършване на самото действие, така и категоричността на пострадалия при посочването на подсъдимия, като автор на деянието. Достоверността на показанията на пострадалия А. е обоснована от съдебните инстанции и с фактическите данни по делото – близкото разстояние между пострадалия и извършителя на деянието, позволило на първия да възприеме индивидуалните белези на дееца. Последните, така както са потвърдени от А. и в съдебното заседание, в достатъчна степен идентифицират белезите на личността на подсъдимия, независимо от настъпилите промени във външния му вид (различно окосмяване на лицето), които промени също ясно са откроени в показанията на свидетеля. Достоверността на показанията на свидетеля А. е проверена и чрез показанията на свидетеля П., който непосредствено е възприел подсъдимия и неговите действия, както и чрез данните от протоколите за разпознаване (л. 91, л. 98, т. І от досъдебното производство). Свидетеля П. и свидетеля Х. независимо един от друг са разпознали подсъдимия като лицето, стреляло срещу пострадалия (свидетеля П.), съответно като лицето, намиращо се във вилна сграда на 07.08.2009 г. (свидетеля Х.). Възраженията, поддържани от защитата, за процесуална негодност на тези разпознавания, се аргументират с позоваване на разпоредбата на чл. 94, ал.6 от НПК. Посочената разпоредба регламентира участието на резервен защитник в наказателния процес и не може да се отнесе към специфичните изисквания за провеждане на процесуално–следственото действие разпознаване, нарушаването на които се претендира от защитата. В този смисъл възраженията са неоснователни. Разследващият орган е спазил процедурата, предвидена в разпоредбите на чл. 169 – 171 от НПК. Проведен е предварителен разпит на свидетелите за особеностите, по които могат да извършат разпознаването на лицето. Няма данни разпознаващите лица да са влезли в контакт с разпознавания преди самото действие, което да компрометира тяхното убеждение при посочването на разпознаваното лице. Снимковият материал, приложен към протокола за разпознаване, удовлетворява критериите на чл. 171, ал.2 от НПК и опровергава твърденията за пълно различие във външния вид на съпоставените лица. Неизясненост на фактите по делото не може да се обоснове и с твърденията на подсъдимия, че съдебните състави не са коментирали липсата на следи за употреба на огнестрелно оръжие върху натривки, иззети от ръцете му. Липсата на „следи” (дори и да е вярно твърдението), е обяснима, защото изземването на „натривки” очевидно е било възможно двадесет дни след деянието, когато подсъдимият е бил задържан. В тази връзка и с оглед следващото оспорване, може да се добави, че неоткриване на средството, с което е извършено престъплението, също не обосновава тезата за недоказаност на обвинението. В периода до задържането на подсъдимия същият би могъл да заличи следите от престъплението и да се освободи от оръжието. Същественото е, че характеристиките на огнестрелното оръжие са установени експертно, както и от гласните доказателствени източници. Всичко посочено определя, че при решаване на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да влияят негативно върху обективното, пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото. Приетите факти са установени от доказателства, изводими от различни доказателствени средства, и не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Нарушението на закона се аргументира единствено с довод за недоказаност на обвинението, а при казаното до сега така поддържания довод е неоснователен. Несъгласието на подсъдимия и защитата му с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон. Установени са всички елементи на обективната и субективна страна на деянието, което правилно е квалифицирано като престъпление по чл. престъпление по чл. 116, ал.2 във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. Не е налице и третото от касационните основания, визирани в чл. 348, ал.1 от НПК. В негова подкрепа не се излагат конкретни доводи. Въззивният съд е изразил несъгласие с изводите на първата инстанция относно приложимостта на чл. 58, б. „а” от НК. В тази връзка е предприел изменение на присъдата, приемайки че наказанието следва да се определи по реда на чл. 58, б. „а” във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 от НК – под законоустановения минимум (който в случая е двадесет години лишаване от свобода), и е намалил размера на същото на петнадесет години лишаване от свобода. Така определеното наказание е съответно на тежестта на престъплението и в достатъчна степен удовлетворява целите, визирани в чл. 36 от НК. Затова третата инстанция не намира основания за намеса, тъй като не са налице предпоставките на чл. 348, ал.5 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 48/12.03.2013 г., постановено по ВНОХД № 1196/2012 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.