Ключови фрази
Частна касационна жалба * отказ на съдия по вписванията * договор за наем * земеделски земи


2
определение по ч.гр.д.№ 4082 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№ 413

София, 18.09. 2015 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 4082 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. И. Д. срещу определение № 2807 от 04.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 448 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 21.01.2015 г. на Съдия по вписванията при РС-Пловдив за отказ да бъде отбелязано към вписания договор за наем на земеделска земя от 19.06.2008 г. обстоятелството, че този договор е прекратен.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основание за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие на обжалваното определение с посочена от нея задължителна практика на ВКС /определение № 722 от 24.10.2013 г. по ч.т.д.№ 3067 от 2013 г. на ВКС, ТК, Първо т.о./ по въпроса: дали договор за аренда в земеделието за срок от 10 години подлежи на разваляне по съдебен ред или извънсъдебно.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /молител в охранително производство по вписване/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомен за обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд на 11.05.2015 г., а частната жалба е подадена по пощата на 18.05.2015 г./.
Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който се дава разрешение по същество на друго производство /охранително производство по вписване/. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая е налице посоченото от касаторката основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като поставеният от касатора правен въпрос е формирал решаващите правни изводи на съда в обжалваното определение и даденото в това определение разрешение на въпроса противоречи на приетото в задължителната практика на ВКС: В обжалваното определение е прието, че правилно съдията по вписванията е отказал за впише обстоятелството /прекратяване на договор за аренда в земеделието за срок от 10 години въз основа на изходящо от арендодателя изявление за разваляне/, тъй като този договор подлежал на разваляне по съдебен ред. В актуалната задължителна практика на ВКС /посоченото от касаторката определение № 722 от 24.10.2013 г. по ч.т.д.№ 3067 от 2013 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., както и определение № 257 от 13.05.2015 г. по ч.т.д.№ 67 от 2015 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК/ е прието обратното: че договор за аренда в земеделието за срок от 10 години може да бъде развален извънсъдебно по аргумент за противното от чл.28, ал.2 от Закона за арендата в земеделието и че съдията по вписванията няма право да откаже вписване на прекратяването на такъв договор по горепосочения извънсъдебен ред.
Не може да бъде споделен изложеният в по-стара практика на ВКС /определение № 311 от 24.04.2013 г. по ч.т.д.№ 1880 от 2013 г. на ВКС, ТК, Първо т.о./ довод, че съдията по вписванията няма право да извърши вписване на обстоятелството „прекратяване на арендния договор”, тъй като едностранното му прекратяване не е от категорията на безспорните вписвания, които не засягат чужда правна сфера и подлежат на вписване съгласно чл.569, т.5 ГПК. Разпоредбата на чл.27, ал.2 от Закона за арендата в земеделието предвижда вписване в нотариалните книги на обстоятелството „прекратяване на договор за аренда на земеделска земя”, а чл.27, ал.1 от същия закон посочва възможните основания за прекратяване на такъв договор, едно от които /чл.27, ал.1, т.2/ е неизпълнението на договора. При такова неизпълнение арендният договор се разваля с едностранно писмено известие, а ако договорът е за срок по-дълъг от 10 години- по съдебен ред /чл.28 от ЗАЗ/. С оглед приетото в т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС относно предметния обхват на проверката, която може да извършва съдията по вписванията, следва да се приеме, че съдията по вписванията няма право да извършва проверка за валидността на едностранното волеизявление за прекратяване на договора за аренда. При спор относно валидността на това волеизявление или относно настъпването на прекратяването на договора, съгласно съдържащото се в чл.536, ал.1, т.2 ГПК общо правило за всички охранителни производства /каквото е и производството по вписване/, съдията по вписванията може само да спре охранителното производство /и то само ако трето лице се противопостави на молбата за вписване с мотив, че между него и молителя е възникнал гражданскоправен спор относно поисканото за вписване обстоятелство/, но не и да откаже вписването.
Предвид на гореизложеното касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и като противоречащо на актуалната задължителна практика на ВКС това определение следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено вписване на прекратяването на договора за наем на земеделска земя от 19.06.2008 г.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на Ц. И. Д. срещу определение № 2807 от 04.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 448 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2807 от 04.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 448 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд и потвърденото с него определение от 21.01.2015 г. на Съдия по вписванията при РС-Пловдив, с което е отказано да бъде отбелязано към вписания договор за наем на земеделска земя от 19.06.2008 г. обстоятелството, че този договор е прекратен.
ПОСТАНОВЯВА вписване на прекратяване на договора за наем на земеделска земя от 19.06.2008 г., вписан в Службата по вписванията- [населено място] с рег.№ 16779 от 20.06.2008 г., т.10, № 117 относно поземлен имот № 035040 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], представляващ нива с площ от 23,037 дка, находяща се в м.”Бостанлъка”.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.