О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 294 С. 14.08.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми август през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ДИМИТЪР ДИМИТРОВ като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 2874 по описа за 2017 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Национална агенция по приходите П., чрез процесуалния представител С. против определение № 1535 от 21.06.2017г. по в.ч.гр.д. № 919 по описа за 2017г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 23.05.2017г. на Съдия по вписванията при СВ П., с което е отказано вписване на възбрана върху право на строеж върху недвижим имот с идентификатор УПИ 56784.536.289 в [населено място], район „Ю.”, „Ю. индустриална зона” № 203 с площ от 6 745 кв.м. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което желае да бъде отменено, а делото върнато с указания за вписване. Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпрос кога се счита за индивидуализирано право на строеж по смисъла на чл.6 б.”в” от Правилника за вписванията и по-специално: „Достатъчна ли е индивидуализацията, ако са посочени – местоположението, границите и площта на терена, както и вида на строителството, което се предвижда, когато се иска възбрана на целия бъдещ строеж, т.е. налице е отграничаване от всички останали недвижими имоти, включително и останалото недвижимо имуществото на длъжника или индивидуализирането е винаги свърнато с определяне на точния обект на строителство, който ще материализира правото на строеж, т.е. индивидуализиране на всеки един обект в сградата поотделно?” Отделно касаторът се позовава на т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013г. по т.д.№ 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, визирайки основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, относно предметният обхват на проверката, който съдията по вписванията може да извършва. Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното : Настоящият жалбоподател, в качеството си на публичен изпълнител, е издал на основание чл.121 ал.1 ДОПК, постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, с цел предотвратяване извършване на сделки и действия с имущество на [фирма], вследствие на което събирането на публично вземане в предполагаем размер от 5 164 074лв. /4 706 074лв. главница и 458 000лв. лихва/, по осъществявана ревизия, би могло да стане невъзможно - чрез възбрана на право на строеж върху собствен на юридическото лице недвижим имот. След налагане на мярката, на 23.03.2017г., със заявление с вх.№ 7618, публичният изпълнител е поискал от съдия по вписванията да впише издаденото Постановление. С определение от 23.03.2017г. е постановен отказ на основание чл.570 ал.1 изр.2 ГПК, чл.32 ал.1 изр.1, във вр.с чл.6 от Правилника за вписванията с два довода: Първият, че когато собственикът на замята не е учредил право на строеж на трето лице /какъвто е настоящия случай/, правото на строеж не е самостоятелно право и вписването на възбрана върху него се явява недопустимо. Вторият, че поради липса на влязъл в сила ПУП или виза за проектиране, правото на строеж не е индивидуализирано и не са налице изискванията на чл.6 б.”в” от Правилника за вписванията за посочване на вид, площ и т.н.на обектите. Пловдивският окръжен съд, с определение № 1535 от 21.06.2017г. по в.ч.гр.д. № 919/ 2017г. е потвърдил определението, като е споделил довода за липса на индивидуализация на правото на строеж, поради непосочване на конкретните му параметри. При тези данни, поставеният от жалбоподателя въпрос, касаещ индивидуализацията на правото на строеж, съобразно изискванията на чл.6 б.”в” от Правилника за вписванията, доколкото е свързан с решаващите мотиви на съда и е от значение за изхода на спора, съставлява годно общо основание за допустимост. По него следва да се допусне касационно обжалване, защото същият е разрешен от съда в противоречие с установената с т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013г. по т.д.№ 7/2012г. на ОСГТК на ВКС практика, съгласно която проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл.32а от Правилника за вписванията относно това, дали представеният акт за вписванията отговаря на изискванията на закона, се ограничава до проверка, дали актът подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията за форма и дали е с предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В случая представеното Постановление за налагане на възбрана е акт, който съгласно чл.25 от Правилника за вписване подлежи на вписване и е съставен съобразно изискванията за форма. За разрешаване на спорният въпрос - дали актът е с необходимото съдържание, настоящият съдебен състав съобрази следното: Правното действие на възбраната възниква с нейното вписване. Редът за вписване на възбрана върху недвижим имот е уреден в чл.6, чл.24 и чл.26 от Правилника за вписване, като са посочени изчерпателно изискващите се данни относно недвижимия имот, който се поставя под възбрана и тези за кредитора и длъжника. Изискванията за описание на недвижимия имот, който се възбранява са въведени с цел индивидуализацията на имота, т. е. посочването на белезите, чрез които да може да бъде установена идентичността му, защото ако идентичността на имота не може да бъде установена, възбраната не поражда действие. Установената съдебна практика /например: решение № 292 от 22.12.2015г. по гр.д.№ 1159/2015г. на ІV г..о., постановено по въпрос: кога вписването на възбраната страда от пороци, препятстващи настъпването на правните й последици/ е в смисъл, че когато индивидуализацията на имота е достатъчна, за да бъде безспорно установена идентичността му, погрешно отразената или липсваща информация за други данни не препятства действието на възбраната. Имайки пред вид така установената практика и че целта на производство,във връзка с което е направено процесното искане, по чл.121 ал.1 ДОПК е да се гарантира събираемостта на публично вземане в голям размер, по въпросът, по който е допуснато касационно обжалване следва да се приеме, че при налагане на възбрана върху правно на строеж върху целия бъдещ строеж в собствен на длъжника имот, за индивидуализацията на правото на строеж, съобразно изискванията на чл.6 б.”в” от Правилника за вписванията, е достатъчно посочването на вида, местонахождението, номера, площта и границите на имота, по отношение на който може да се учреди правото, предназначението, както и вида на предвиденото строителство. Гореизложеното налага отмяна на постановения акт и връщане на делото за Съдия по вписванията при СВ П. за предприемане на действия за вписване съобразно чл.25 от Правилника за вписванията. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от Национална агенция по приходите П., чрез процесуалния представител С. против определение № 1535 от 21.06.2017г. по в.ч.гр.д. № 919 по описа за 2017г. на Пловдивски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 1535 от 21.06.2017г. по в.ч.гр.д. № 919 по описа за 2017г. на Пловдивски окръжен съд и потвърденото с него определение от 23.05.2017г. на Съдия по вписванията при СВ П. и ВРЪЩА делото на Съдия по вписванията при СВ П. за предприемане на действия за вписване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.