Р Е Ш Е Н И Е № 71 гр. София, 06 юни 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1226 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. С. Д. против въззивно решение № 227/06.10.2016 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 213/2016 г., с което е била потвърдена присъда № 32/06.07.2016 г. на Плевенския окръжен съд по НОХД № 240/2016 г. С тази присъда подсъдимият Д. С. Д. е бил признат за виновен за това, че на 11.09.2012 г., в [населено място], пред ОД на ДФ „З.”, като кандидат за подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” по „Програма за развитие на селските райони” за 2007-2013 г., представил неверни сведения в заявление чрез приложен към него неистински официален документ, че няма изискуеми публични задължения, въпреки наличието на такива, за да получи средства от Европейски земеделски фонд, като на 10.12.2012 г. получил такива в размер на 24 446 лв., поради което и на основание чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 2 и ал. 1, вр. чл. 54 от НК е бил осъден на 2 години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено за срок от 3 години. Със същата присъда е бил уважен предявения от ОД на ДФ „З.” – [населено място] иск за имуществени вреди в размер на 24 446 лв. В тежест на подсъдимия са били присъдени разноските по делото. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Великотърновския апелативен съд. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Оплакванията, застъпени в касационната жалба, са само формален предтекст за иницииране на касационното производство. По своето съдържание и аргументация те са идентични на изложените и пред въззивната инстанция, която ги е разгледала и приела за неоснователни, излагайки по този повод подробни и убедителни съображения. На първо място, напълно невярно е , че присъдата е била постановена срещу друго лице с име Д. С. Д.. Съвсем очевидно е, че същата касае подсъдимия Д. С. Д., а и по този повод въззивния съд е направил същата констатация, поради което е и напълно неясно поради какви причини това оплакване е възпроизведено в касационната жалба. На второ място, от съдържанието на касационната жалба изобщо не се разбира какъв е упрекът към съдържанието на обвинителния акт в контекста на оплакване за неправилна фактическа и правна формулировка на обвинението, което да е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия (при наличието на две инстанции, които са разглеждали казуса и не са констатирали подобни нарушения и срещу тези констатации касаторът не е сочил възражения). В тази връзка единствено са възпроизведени части от съдържанието на множество решения на ВКС, но не и по какъв начин те се съотнасят към конкретното дело. От друга страна, прегледът на обвинителния акт не дава никакво основание да се счита, че в него отсъстват необходими реквизити или конкретни изложения на признаци от състава на инкриминираното престъпление, а още по-малко време, място и начин на извършването му. По идентичен начин е отговорил и въззивния съд, като в касационната жалба липсват възражения срещу съдебния му акт, който е принципния обект на касационна проверка. На трето място, в касационната жалба се откроява възражение по повод пълнотата на доказателствата, като в тази връзка се акцентира, че въззивният съд не се е произнесъл по направени доказателствени искания за разпит на нови свидетели, които са имали значение за защитата. ВКС припомня, че поначало непълнотата на доказателствата не е касационно основание, освен в случая, когато вследствие на това се е стигнало до ограничаване на процесуалното право на защита чрез игнориране на доказателства с оправдателно значение. Напълно вярно е, че в края на въззивната жалба защитникът е направил искане за допускане на свидетели при довеждане и макар да е не е уточнил коректно техните имена, то все пак е индицирал, че става въпрос за З. Д. и А. А., които били заминали зад граница и поради това не могли да бъдат поискани за разпит пред първата инстанция. Според защитата тези свидетели имали познания за факти и обстоятелства около приемането на документите и за това, че на кандидата се давал срок от 10 дни да изчисти задълженията си към фиска. Очевидно е, че Великотърновския апелативен съд изобщо не се произнесъл по това искане в определението си от закритото с. з. на 22.07.2016 г. Същевременно, не може да се пренебрегне и това, че в проведеното впоследствие открито с. з. на 26.09.2016 г. доказателственото искане не е било повторено, като обратно - защитата е заявила, че няма такива. Независимо от това ВКС счита, че поначало въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като не е се е произнесъл по направеното в жалбата искане за разпит на горепосочените свидетели в производство по чл. 327 от НПК. Намира обаче, че то не е съществено, тъй като обстоятелствата, за които те са били поискани, не се отнасят пряко към съществото на обвинението. Същото не касае бездействие в рамките на указан от администрацията срок за представяне на изискуема информация, а за целенасочено действие – представяне на неверни сведения за публичните задължения на подсъдимия и в конкретния случай, че няма такива, въпреки установеното за тяхното наличие и е сторил това, за да получи средства от Европейския земеделски фонд по програма за развитие на селските райони, като е получил 24 446 лв. По делото са били събрани достатъчно по обем доказателства, коментирани в мотивите на инстанциите по същество, че Д. изобщо не е подавал искане за издаване на удостоверение за публичните му задължения, но пък е представил такова пред ОД на ДФЗ, с което се е снабдил по друг начин, представяйки по същество неверни сведения за това, че няма задължения към фиска. Това е било условие за одобряването му като кандидат за получаването на безвъзмездна помощ, като същият реално е получил първия транш в горепосочения размер. Всъщност, по повод изясняването на тези обстоятелства, които имат значение за съставомерността на деянието по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 2 и 1 от НК, липсват възражения в касационната жалба, поради което и няма основание да се счита, че процесуалните права на подсъдимия са били ограничени. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 227/06.10.2016 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 213/2016 г., Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.