Р Е Ш Е Н И Е №46 [населено място], 15.04.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6278 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 96 от 26.06.2014г. по гр.д. № 150/2014г. на Варненски апелативен съд, с която е обезсилено решение № 920 от 10.05.2012г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 2260/2010г. и е прекратено производството по делото. Касационна жалба е подадена от К. С. Х., В. Х. П., Г. С. П., Х. Х. П., Ф. В. Д., К. В. Д., В. Т. Д., Ф. Т. Т., Х. П. Х., К. Д. Д., П. Д. Д., Т. Д. Д., К. М. Х. и Х. М. Х., всички участващи в процеса като подпомагащи ищеца страни. Изложени са съображения, че решението е необосновано и постановено в разрез с указанията на ВКС, дадени при връщането на делото за ново разглеждане.Въз основа на дадените указания ищецът е уточнил петитума на исковата молба, но въззивният съд е намерил така уточнения иск за недопустим и по този начин е преразгледал въпрос, по който вече има произнасяне от касационен състав. Ответниците И. Х. М. и М. Ж. И.-М. чрез пълномощника адв. Д. оспорват жалбата. Ответниците И. Р. М., П. Н. А. и [фирма] не са представили писмен отговор. С определение № 462 от 16.12.2014г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: може ли частен правоприемник на наследниците на бившия собственик на земеделски имот, на които е признато правото на възстановяване на собствеността върху имот в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, но не е издадена заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, да защитава правото на възстановяване на собствеността с предявяване на положителен установителен иск срещу лицата, които владеят имота и оспорват правото на възстановяване на собствеността с претенции по §§4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е образувано по искова молба на [фирма] предявена на основание чл. 108 ЗС относно два недвижими имота, както следва: против ответниците И. и М. М. относно 220 ид.ч. от имот пл.№ 847 по ПНИ на СО „Горна Трака”; против И. и Н. М. относно 111 кв.м. ид.ч. от същия имот и против П. А. относно ПИ 5974 по ПНИ на СО „Горна Трака”. Като трети лица - помагачи на ищеца са конституирани настоящите касатори, които са наследници на Х. П. Г., починал 1969г., в чиято полза е постановено решение №717 от 11.07.2000г. на ПК-В. за признаване правото на възстановяване на собствеността върху имот в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, а именно: лозе с площ 1. 315 дка, находящ се в терен по § 4, кв. В., м. ”Ф.”/“К. тепе”, част от парцел 11025 по КП от 1956 г., включващ имоти пл.№ 874 с площ 0.331 дка, имот пл.№ 5874 с площ 0.663 дка и път с площ 0.321 дка от КП ”Горна Трака”. Ищецът е сключил с подпомагащите страни договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 29, т.VІ, дело № 802/2005 г., относно имот, находящ се в [населено място], м. “К. тепе”, съставляващ имот № 3571 по плана на В., Т., /образуван от имоти №№ 5874 с площ 663 кв.м и 874 с площ 331 кв.м/, целият с площ 994 кв.м, ведно с всички приращения, подобрения и насаждения. Ответницата И. М. е призната с нотариален акт № 142, т.ХХІ., дело № 11374/1994г. за собственик на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ на място от 600 кв.м идеални части, цялото от 675 кв.м, находящо се в м. ”Т.”, в зона за земеделски нужди, представляващо имот пл.№ 1938. С нотариален акт № 30, т.ІІІ, дело № 422/ 10.08.2005 г. И. Р. М. и Н. А. М. са прехвърлили на И. Х. М. и М. Ж. И. - М. 220 кв.м идеални части от имот пл.№ 874 по КП на “Горна Трака”, представляващ част от имот пл.№ 1938, в замяна срещу движими вещи, посочени в договора. Така имот № 874 се владее от И. М., Н. М., И. М. и М. М. при посочените права. Имот № 5874 се владее от ответника П. Н. А., който се легитимира с нотариален акт № 92, т.І., дело № 1926/1978г. за собственост върху лозе от 1 дка в м.”В.” в землището на В., при граници: Б. И., Д. К., К. И. и Кокони И., даден в замяна от ДЗС - К. срещу блокуваното му собствено лозе от 1 дка в м.” М.”. Ответниците И. и Н. М. противопоставят на ищеца права по §4а ПЗР ЗСПЗЗ като носители на право на ползване, което е трансформирано в право на собственост. Ответниците И. и М. М. поддържат, че са собственици по договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, сключен с нотариален акт от 2005г. с праводатели И. и Н. М.. Ответникът П. А. се позовава на право на собственост, придобито по замяна от Т. комисия, съгласно нотариален акт от 1978г. Всички ответници поддържат и евентуално възражение за придобиване по давност. С решение № 190 от 09.11.2012 г. по в.гр.д. № 357/2012 г. на Варненския апелативен съд отчасти е отменено и отчасти е потвърдено първоинстанционното решение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 2260/2010г. и като краен резултат исковете по чл. 108 ЗС са уважени. С решение № 288 от 18.03.2014г. по гр.д. № 2058/2013г. на Върховния касационен съд, І г.о. въззивното решение на Варненски апелативен съд е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане. Изложени са съображения, че за придобиване на собствеността върху имота е било необходимо издаване на заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ; такава заповед няма издадена нито в полза на ищеца, респ. на неговите праводатели, нито в полза на ответниците. Поради това е намерен за правилен изводът на въззивния съд, че ответниците не са могли да придобият правото на собственост на основание придобивна давност. Същевременно е изтъкнато, че при липса на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ бившите собственици, респ. техните правоприемници, не могат да защитят правата си чрез предявяване на положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск, тъй като не могат формално да се легитимират като собственици на новообразувания имот. Доколкото постановеното решение по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, с което е признато право на възстановяване на собствеността върху притежавания преди образуване на ТКЗС земеделски имот, създава за тях обосновано правно очакване да придобият собствеността върху него в граници, определени с плана на новообразуваните имоти, за тях е налице правен интерес от защита чрез отрицателен установителен иск или чрез иск по § 4к, ал.8, т.1, изр.2 ПЗР на ЗСПЗЗ. Последният по своя характер е положителен установителен иск, който има за предмет установяване в отношенията между страните на правото на ищеца на възстановяване на собствеността, което от своя страна е свързано с разрешаване на спора дали са били налице предпоставките на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на собственост върху новообразувания имот от ползвателите. Доколкото в исковата молба ищецът е посочил, че е придобил процесните имоти по договор за покупко-продажба с възстановените собственици, а ответниците противопоставят права по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, то са оспорени материалноправните предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, съответно за запазване действието на замяната. Тези обстоятелства, според касационния състав, сочат на установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с § 4к, ал.8,т.1, изр.2 ПЗР на ЗСПЗЗ, на който заявеният петитум за предаване на владението не съответства.Поради това е прието, че исковата молба е нередовна и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от фазата на отстраняване нередовността на исковата молба. При новото разглеждане на делото пред Варненски апелативен съд ищецът [фирма] с молба от 04.04.2014г. е извършил уточнение на петитума на исковата молба в следния смисъл: 1/ да бъде признато за установено по отношение на ответниците И. Р. М., Н. А. М., И. Х. М. и М. Ж. И.-М., че дружеството има право на възстановяване на собствеността, респ. че е собственик, на новообразуван имот № 874 по ПНИ на СО „Горна Трака”, идентичен с имот с идентификатор 10135.2623.8743 по кадастралната карта на [населено място], целия от 331 кв.м.; 2/ да бъде признато за установено по отношение на ответника П. Н. А., че дружеството има право на възстановяване на собствеността, респ. че е собственик, на новообразуван имот № 5874 по ПНИ на СО „Горна Трака”, идентичен с имот с идентификатор 10135.2623.5874 по кадастралната карта на [населено място], целия от 805 кв.м. С допълнителна молба от 13.06.2014г. е въведено уточнение на обстоятелствената част и на петитума, че ищецът по силата на договор за покупко-продажба е правоприемник на наследниците на Х. Г. П., участващи като подпомагащи страни по делото, в полза на които съществува право на възстановяване на собствеността върху описаните имоти, което да бъде установено. За да постанови обжалваното решение Варненски апелативен съд е приел, че искът е недопустим. При безспорното обстоятелство, че няма издадена заповед по § 4к, ал.7 ПЗР З. на възстановяване на собствеността в полза на праводателите на ищеца, то реституционен ефект не е настъпил и бившите собственици, както и техните правоприемници не могат да защитават правата си с положителен установителен иск за собственост или с ревандикационен такъв, защото не могат да се легитимират като собственици на имота. Предвид създаденото с решението на Поземлената комисия по чл.14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ правно очакване за придобиване на собствеността, допустима е защита с отрицателен установителен иск, но предявен от бившите собственици срещу ползвателите. Въз основа на това съдът е приел, че ищцовото дружество, като придобило имота от несобственици, не е легитимирано да предявява иск по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с §4к, ал.8, т.1, изр.2 ПЗР ЗСПЗЗ. По основанието за допускане на касационно обжалване. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: може ли частен правоприемник на наследниците на бившия собственик на земеделски имот, на които е признато правото на възстановяване на собствеността върху имот в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, но не е издадена заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, да защитава правото на възстановяване на собствеността с предявяване на положителен установителен иск срещу лицата, които владеят имота и оспорват правото на възстановяване на собствеността с претенции по §§4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Въпросът следва да получи положителен отговор. След като е несъмнено от създадената задължителна практика /решение № 462 от 19.10.2010 г. по гр. д. № 844/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г.о., решение № 77 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 546/2012 г. на І г.о., решение № 78 от 06.06.2013 г. по гр.д. № 778/2012 г. на ВКС, І г.о./, че правен интерес от водене на иска, квалифициран като иск по §4к, ал.8, т.1, пр.2 ПЗР ЗСПЗЗ, е налице за бившите собственици, респ. техните наследници, то такъв ще е налице и спрямо частните правоприемници на тези наследници, които са сключили договор за придобиване на възстановения имот преди окончателното приключване на реституционната процедура със заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Тези правоприемници също имат правен интерес да защитават правото на възстановяване на собствеността на своите праводатели, вече признато с решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ като право върху поземлен имот, идентифициран по кадастрален план. Чрез тази защита ще се стабилизира собственото им придобивно основание, тъй като при отричане правата на лицата по §§4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ, частните правоприемници на реституираните собственици ще могат да искат издаване на заповед по §4к, ал.7 ПЗР З. на свое име и съответно промяна на плана на новообразуваните имоти въз основа на влязлото в сила решение. По касационната жалба. При горното разрешение предявеният иск, така както е уточнен от ищеца с втората уточнителна молба съгласно указанията в отменителното решение на ВКС, е допустим, а обжалваното решение - неправилно. Въпросът за допустимостта на иска не е изрично разрешен в предходното касационно решение, но е предпоставено, че при отстраняване на посочените нередовности на исковата молба, чрез уточняване на иска като установителен, вместо осъдителен, търсената защита ще е допустима. Ищецът е посочил в исковата молба, че е придобил процесните имоти по договор за покупко-продажба с лицата, на които е възстановена собствеността с решение по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ; че имотите се владеят от ответниците, които му противопоставят права по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. В тази ситуация, ищецът като приобретател има интерес да защити правото на възстановяване на собствеността на своите праводатели и да осигури приключване на процедурата по възстановяване на собствеността чрез издаване на заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ в своя полза. Застъпеното от въззивния съд схващане, че с право на иск разполагат само лицата, на които се възстановява собствеността, но не и техните частни правоприемници, е твърде ограничително и не държи сметка за развилите се отношения между страните. След сключване на сделката за продажба на имота възстановените собственици не са заинтересовани да провеждат каквито и да е действия спрямо имота, с който вече са се разпоредили; съответно правният интерес от уреждане положението на имота принадлежи на приобретателя, който желае да го запази от претенциите на трети лица. В обобщение, с постановяване на обжалвания акт, в който приема, че ищецът [фирма] като придобил имота при незавършена реституционна процедура, не е легитимиран да предяви иска по §4к, ал.8, т.1, пр.2 ПЗР ЗСПЗЗ, Варненски апелативен съд не се е съобразил с дадените указания в отменителното касационно решение и е допуснал нарушение на закона. Следва решението да бъде отменено и тъй като исковете не са разгледани по същество, е необходимо делото да се върне на въззивната инстанция за произнасяне по основателността им. Разноските, направени в настоящето производство, следва да бъдат присъдени при постановяване на акт по съществото на спора в зависимост от изхода на делото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 96 от 26.06.2014г. по гр.д. № 150/2014г. на Варненски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: