Р Е Ш Е Н И Е № 427 гр. София, 29 ноември 2012 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА При участието на секретаря Надя Цекова. и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев дело № 1627/2012 година. Производството пред Върховния касационен съд е с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на определение от 12.04.2012 г. постановено по н.ч.д. № 1555/2012 г. на Софийски градски съд (СГС), с което в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК, при определяне на общото наказание на осъдения М. И. М. са образувани четири съвкупности от престъпления: Първата по н.о.х.д. № 2196/1996г., н.о.х.д. № 3509/1996 г. и н.о.х.д.№874/1998г. и трите на СРС в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода изпълнението, на което на основание чл. 66 НК е отложено за срок от четири години. Втората по н.о.х.д. № 3287/2003г., н.о.х.д. № 1471/2004г. и н.о.х.д.№4404/2003г. всичките на СРС, в размер на две години лишаване от свобода, наказанието по което е изпълнено. Третата по н.о.х.д. № И-395-8/2008 г. на СРС и н.о.х.д. №И3631/2009г. на СРС, в размер на осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 59, ал. 1 е зачетено времето на мярката за неотклонение „задържане под стража” по делата. Четвъртата по н.о.х.д. № 1608/11г. на СГС и н.о.х.д. № 11848/2010 г. на СРС, в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода, като е приспаднато времето на мярката за неотклонение „задържане под стража” по делата. С всяка от присъдите постановени по н.о.х.д. № 3287/2003г. и н.о.х.д. № 1471/2004г., на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение общото наказание по н.о.х.д. № 874/1998г., на СРС, което видно от приложената по делото справка, от МП Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, към 13.10.2006 г. е изтърпяно изцяло. В съдебното заседание пред настоящата инстанция, искането се поддържа от представителя на прокуратурата по изложените в него съображения, за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, свързано с неправилно приложение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК, при формиране на съвкупностите и определяне на общо наказание, както и допуснати нарушения на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, при определяне на затворническото общежитие и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Служебният защитник на осъдения М. И. М. счита, че искането е частично основателно, тъй като Софийският градски съд в постановеното определение, е допуснал нарушение на материалния закон единствено при формиране на третата и четвъртата съвкупност. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, приема за установено следното: Искането е допустимо, тъй като е депозирано в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 НПК и разгледано по същество е основателно. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искане на осъдения М. М. за определяне на общо наказание по присъдата постановена: - по н.о.х.д. № 11848/2010 г., на Софийски районен съд (СРС), с която е осъден на три месеца лишаване от свобода и - по н.о.х.д. № 1608/2011 г., на Софийски градски съд (СГС), с която е осъден на три години и четири месеца лишаване от свобода. Освен по посочените дела, за периода 1996 г. – 2011 г. М. И. М. е осъждан още 10 (десет) пъти за извършени престъпления от общ характер, както следва: - по н.о.х.д. № 2196/1996г., на Софийски районен съд (СРС), на осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 НК е отложено за срок от три години, считано от 23.12.1996г., когато присъдата е влязла в сила, - по н.о.х.д. № 3509/1996 г., на Софийски районен съд (СРС), на шест месеца лишаване от свобода, - по н.о.х.д. № 874/1998 г., на Софийски районен съд (СРС), на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 66 НК групира наказанието с предходните две и отлага изтърпяването за срок от четири години, - по н.о.х.д. № 24/1999 г., на Софийски градски съд (СГС), на петстотин лева глоба, - по н.о.х.д. № 1054/1999 г., на Софийски градски съд (СГС), на петстотин лева глоба, - по н.о.х.д. № 3287/2003 г., на Софийски районен съд (СРС), на три месеца лишаване от свобода, - по н.о.х.д. № 1471/04 г., на Софийски районен съд (СРС), на две години лишаване от свобода, - по н.о.х.д. № И-395-8/08 г., на Софийски районен съд (СРС), на осем месеца лишаване от свобода, - по н.о.х.д. № И 3631/09 г., на Софийски районен съд (СРС), на три месеца лишаване от свобода, - по н.о.х.д. №4404/03 г., на Софийски районен съд (СРС), на една година и двадесет и един дни лишаване от свобода. По повод направеното искане за формиране на самостоятелна съвкупност и определяне на общо наказание по н.о.х.д. № 11848/2010 г. на СРС и н.о.х.д. № 1608/2011г. по описа на СГС, с определението предмет на искането за отмяна, първоинстанционния съд, е извършил повторно формиране на предходните осъждания от първата съвкупност, определяйки общи наказания, макар това вече да е било сторено в други производства и наказанията да са изтърпени. Първата съвкупност е била формирана с присъдата, влязла в сила на 02.07.1998 г. н.о.х.д. №874/98г., с която наказанието по тази присъда е групирано с наказанията, определени с присъди по н.о.х.д. № 3509/96 г. и по н.о.х.д. № 2196/96г. и трите на СРС, като е определено общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 66 НК е отложено за срок от четири години. В определения изпитателен срок са извършени престъпленията, предмет на осъдителните присъди по н.о.х.д. № 3287/2003 г. и по н.о.х.д. № 1471/04 г. и двете на СРС, поради което на основание чл.68 НК по всяка от присъдите е постановявано отделно изтърпяване на общото наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Установено е, видно от писмо на ГД „Изпълнение на наказанията” № И 6364/12.04.2012 г.(л.31 от н.ч.д. №1555/2012 г.), че към 13.10.2006 г. наказанието е било изцяло изтърпяно. При това положение става ясно, че към датата на постановяване на определението, предмет на проверка по настоящето искане, съдът не е имал основание да пререшава въпросът за съвкупностите, защото престъпленията по н.о.х.д. № 11848/2010 г. и н.о.х.д. № 1608/2011 г. са извършени след като са налице влезли в сила присъди по предходните осъждания, включително и за множеството престъпления от първата съвкупност, т.е. намират се в отношение на рецидив, поради което не е било възможно пререшаване на въпроса за формиране на други различни и по-благоприятни за осъдения М. съвкупности. Следователно не са били налице материалноправните предпоставки за пререшаване на въпросът за определяне на общо наказание, на основание чл. 25 НК, между двете съвкупности. Както нееднократно е посочвал ВКС, включително и с ТР-ОСНК №3/2009 г. не съществува ограничение за пререшаване на въпросите, свързани с определяне на общо наказание само в случаите когато след влизане в сила на предходен съдебен акт, по приложението на чл.23 - 25 НК, се съберат и представят доказателства за други предишни осъждания, които не са били известни на съда към момента на постановяване на присъдата или определението и които са в отношение на съвкупност поне с едно от останалите наказани деяния, което е било предмет на предходното групиране. При положение, че по настоящето дело присъдите по първата съвкупност са влезли в сила в периода 1996г.-1999г., а деянията предмет на осъдителните присъди по втората съвкупност са извършени в периода 2000 г.-2004 г. е очевидно, че пререшаване на въпросите по чл. 23 - чл. 25 от НК, с оглед на формирането на нова по благоприятна за осъдения съвкупност е изключено, защото двете групи престъпления са в отношение на рецидив - престъпленията по втората група са извършени след като присъдите за престъпленията от първата група са влезли в сила. Такова е положението и с останалите съвкупности, включително и съотношението им с първа и четвърта от съвкупностите. СРС с влязло в сила определение от 26.01.2007 г. по н.о.х.д. №4404/03г. е формирал втората съвкупност от наказанията, определени с влезли в сила присъди по н.о.х.д. № 3287/2003 г., н.о.х.д. № 1471/2004 г. и н.о.х.д. №4404/2003 г. всичките на СРС, в размер на две години лишаване от свобода, наказанието, което е изпълнено за времето от 13.10.2006 г. до 04.09.2007 г. (л.31 от н.ч.д. № 1555/2012 г.) Следователно, като се е произнесъл повторно при наличието на влязъл в сила съдебен акт, който изключва пререшаването на въпроса за определяне на общо наказание при първата съвкупност, и постановил с определението, предмет на искането за възобновяване, нов изпитателен срок от четири години СГС е допуснал нарушение на закона със смисъла вложен в съдържанието на отменителното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК В тази част е допуснато и процесуално нарушение, свързано с основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, като съдът повторно, без да съобразява правилото на чл.24, ал.1, т.6 НПК, се е произнесъл по приложението на чл.23-25 НК, при наличие на влязла в сила присъда с която е определено общо наказание за престъпленията от първата съвкупност и начина на неговото изтърпяване. В заключение настоящият състав приема, че не са били налице материалноправните предпоставки за пререшаване на въпросът за определяне на общо наказание на основание чл. 25 НК по първата и втората съвкупност след като това вече е било сторено с влезли в сила съдебни актове с които е извършено групиране на наличните осъждания и към момента на постановяване на определението, чието възобновяване се иска, не са били установени други необхванати от двете съвкупности, за които са били налице изискванията по чл.25 вр. чл.23 НК. Допуснатите нарушения са съществени по смисъла вложен в съдържанието на чл. 422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал. 1, т.т.1 и 2 НПК, поради което определението следва да се отмени по реда на възобновяването в частта с която повторно са пререшавани въпросите за определяне на общо наказание по първата и втората съвкупност. Нарушенията могат да се отстранят в настоящата инстанция, като в тази част производството по делото следва да се прекрати, без да се връща за ново разглеждане. Искането на Главния прокурор, за отмяна на условното осъждане по първата съвкупност, не може да бъде споделено защото да се възприеме, така както се поддържа, означава да се запази извършеното с определението от 12.04.2012 г. по н.ч.д. № 1555/2012 г. на СРС, определяне на общо наказание, след като това вече е било сторено, с влязла в сила на 02.07.1998 г. присъда по н.о.х.д. №874/98г. Нещо повече, не може да има спор, че наказанията по първата съвкупност подлежат на групиране, за да се определи общо наказание, това от една година и шест месеца лишаване от свобода, защото всяко престъпление от съвкупността е извършено преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. На следващо място, когато съдът с присъдата, влязла в сила на 02.07.1998 г. по н.о.х.д. №874/98г., е определил общото наказание не е допуснал и нарушение на чл.25, ал.4 НК, като е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от четири години. Налице са били формалните изисквания и обоснованата преценка за приложение на чл.66, ал.1 НК. Освен това към 02.07.1998 г., когато е влязла в сила присъдата по н.о.х.д. №874/98г., други престъпления, възпрепятстващи условното осъждане не са били налице. При това положение, повторното формиране на същата (първата) съвкупност, но вече с определението от 12.04.2012 г., е било недопустимо понеже е извършено в нарушение на чл. 24, ал.1, т.6 НПК, съответно при отсъствие на новоустановени осъждания, които да налагат формиране на друга различна от първата съвкупност, поради което подлежи на отмяна. При формирането на третата съвкупност съдът е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, защото, е включил деяния, които помежду си се намират в отношение на рецидив. При положение, че деянието по н.о.х.д. № И 3631/09г. на СРС е извършено на 07.10.2009г., след като присъдата по н.о.х.д. № И-395-8/2008г. на СРС, е влязла в сила на 11.02.2008г., е очевидно отсъствието на основното изискване по чл.23 НК, за определяне на общо наказание, а именно - деянието по всяко от осъжданията да е извършено преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Неправилното приложение на закона налага отмяна на определението в тази част. При новото разглеждане на делото, с оглед изискването за най-благоприятно съчетание на съвкупности и отделно изтърпяване на наказанието, което е в рецидив по отношение на останалите, следва да се съобрази възможността, за групиране на определеното с присъдата по н.о.х.д. № И-395-8 от 2008 г. наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, с тези по н.о.х.д. № 1608/11 г. на СГС и н.о.х.д. № 11848/10 г. на СРС, като се определи общо наказание в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода. Формирането на новата съвкупност изисква отмяна на определението и в частта с която е формирана четвъртата съвкупност. За отделно изтърпяване ще остане наказанието определено по н.о.х.д. № И 3631/09 г. на СРС в размер на три месеца Този вариант е най-благоприятен за осъдения, защото предвижда отделно изтърпяване на по-малък размер на наказанието лишаване от свобода, в сравнение с определеното общо наказание за третата съвкупност. Другото разрешение, свързано с формалното съобразяване пределите на искането на главния прокурор не би позволило преодоляване на констатираното нарушение, чието отстраняване в случая е в полза на осъдения. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази данните за постановените осъдителни присъди по н.о.х.д.№ 24/1999 г. и по н.о.х.д. №1054/1999 г. на СГС (л.35 и л.44 от н.ч.д. № 1555/2012 г. на СРС) от които е видно, че всяко от престъпленията за които е осъден М. е извършено преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Следователно налице са основанията по чл.25 вр. чл.23 НК, за групиране на наказанията по двете присъди и определяне на едно общо наказание по двете осъждания. При проверката на определението, относно възможността за групиране на наказанията глоба настоящия състав констатира, че в съобразителната му част съдът е приел, наказанието глоба по всяко от двете дела да се изтърпи поотделно и това е сторено при отсъствие на каквито и да са мотиви. Освен това, липсва и произнасяне в диспозитивната част на определението за начина на изпълнение на наказанията глоба. Липсата на мотиви винаги ограничава правото на защита, затова допуснатите нарушения предопределят наличието на основанието по чл.348, ал.3, т.2 НПК, за отмяна на определението и в тази част. При новото разглеждане на делото съдът дължи, мотивиран отказ да приложи чл.25 вр. чл.23 НК или да определи общо наказание по н.о.х.д. № 24/1999 г. и по н.о.х.д. №1054/1999 г. на СГС с надлежно формулиран и обективиран диспозитив по въпроса за изтърпяване на наказанията глоба, наложени с присъдите по посочените по-горе дела. При така установените нарушения, допуснати при постановяване на определението, предмет на искането за отмяна, произнасянето по останалите претендирани с искането нарушения относно определените режими за изтърпяване на наказанията и типа на затворническото заведение в което да се изпълняват би било преждевременно. По тези нарушения съдът следва да се произнесе при новото разглеждане на делото, като държи сметка и за обстоятелството, че наказанията лишаване от свобода по присъдите включени в четирите съвкупности вече са изтърпени. При тези съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК Върховния касационен съд, второ наказателно отделение. Р Е Ш И: Възобновява производството по н.ч.д. № 1555/2012 г. на Софийски градски съд, като отменява постановеното по него определение от 12.04.2012 г., в частта с която съдът, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, е определил общо наказание, както следва: -по първата съвкупност, формирана с присъдата, влязла в сила на 02.07.1998 г. н.о.х.д. №874/1998 г., с която наказанието по тази присъда е групирано с определените с присъди по н.о.х.д. № 3509/1996 г. и по н.о.х.д. № 2196/1996 г. и трите на СРС, като е определено общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 66 НК е отложено за срок от четири години, -по втората по н.о.х.д. № 3287/2003 г., н.о.х.д. № 1471/2004 г. и н.о.х.д.№4404/2003 г. всичките на СРС, в размер на две години лишаване от свобода, наказанието по което е изпълнено. Прекратява производството по чл.306, ал.1, т.1 НПК, в частта с която са определени общи наказания по първата и втората съвкупност, формирани от влезлите в сила присъди, с които е осъден. Отменява определението от 12.04.2012 г., в останалата част, както и в частта с която съдът, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, е определил общо наказание, както следва: -в частта по третата съвкупност по н.о.х.д. № И-395-8/2008 г. на СРС и н.о.х.д. № И 3631/2009 г. на СРС, с която е определено общо наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, -и в частта по четвъртата по н.о.х.д. № 1608/2011 г. на СГС и н.о.х.д. № 11848/2010 г. на СРС, в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода. В отменените части връща делото за ново разглеждане на Софийски градски съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.