Р Е Ш Е Н И Е № 410 гр.София, 24 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ИЛИЯНА П. и на прокурора от ВКС П. М., разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1251/2013 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Делото е образувано по КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ И ДОПЪЛНЕНИЕ към протеста от прокурор при Окръжна прокуратура гр.София срещу въззивна присъда от 15.04.2013 год. по внохд№174/2013 год. на Окръжен съд гр.София. С въззивната присъда е отменена присъда №25 от 09.11.2011 год. по нохд№168/2010 год. на Районен съд гр.Етрополе като подсъдимият Л. Г. С., ЕГН: [ЕГН] е признат за невиновен и е оправдан по обвиненията за престъпления по чл. 206, ал.1 НК и чл. 209, ал. 1 НК. Присъдата е потвърдена само в частта, в която е постановено връщане на вещественото доказателство – л.а. „Волво”, модел „440”, рег. [рег.номер на МПС] на собственика Н. Р. С.. Посочените в протеста касационни основания са по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК с доводи в тяхна подкрепа, развити в допълнението към протеста. Претендира се отмяна на присъдата с връщане делото за ново разглеждане. Твърдението за съществени процесуални нарушения се свежда до ограничаване правата на обвинението, поради игнориране на данните, указващи на наличието на качеството обществена опасност на инкриминираното деяние по чл. 206 ,ал.1 НК по пункт първи на обвинението, която не е явно незначителна, тъй като подсъдимият на два пъти се е разпоредил с чуждата вещ, без съгласието на лицето което му я предоставило. Сочи се липсата на мотиви, поради вътрешни противоречия в тях, изразени в следното: прието е, че деянието формално осъществява признаците по чл. 206, ал. 1 НК, но поради явно незначителната обществена опасност, по см. на чл. 9, ал. 2 НК , не било престъпление ; наред с това прието, че фактическите данни очертават състава „на друго престъпление”, а не на „обсебване”; наред с тези изводи е прието и че деянието по пункт първи не изпълва признаците на престъпление, а отразява гражданскоправни отношения.За нарушение на закона се сочи неговото неправилно прилагане и по двата пункта на обвинението при приетите за установени данни за деянието на подс.С., изразено в двукратното отчуждаване на чуждата вещ на две различни лица - свидетелите Н. Г. М. и свид. Т. Ц. Н., като последният бил заблуден, че вещта е собственост на подсъдимия. Неправилен е изводът в присъдата на СОС, че поради явна незначителност на обществената опасност на деянието липсва престъпление обсебване. В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа протеста. Иска отмяна на присъдата на Софийския окръжен съд и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Подсъдимият Л. С. се явява лично и със защитата адвокат Й.. Оспорват протеста като неоснователен, тъй като изводите в присъдата съответстват на данните по делото и на закона. Редовно призован- частният обвинител Н. М. не се явява и не изпраща процесуален представител. В последната си дума подсъдимият С. заявява, че е невинен и моли протестът да се остави без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, И СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ ПРИЕ СЛЕДНОТО: С присъда под № 25 / 9.11.2012г., по НОХД № 168/2010 г. на РС гр.Етрополе подсъдимият Л. Г. С. е признат за виновен в това, че на 23.06.2010г. в [населено място] противозаконно е присвоил чужда движима вещ –лек автомобил м. „Волво”, модел440, рег. [рег.номер на МПС] на стойност 600 лева, собственост на Н. Р. С., предоставен му за ползване от Н. Г. М. като се е разпоредил с вещта в полза на Т. Ц. Н., поради което съгласно чл. 206 ,ал.1, вр.чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Признат е за виновен и в това, че на 23.06.2010г. с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у Т. Ц. Н. заблуждение, че е собственик на лек автомобил „Волво” модел440, рег. [рег.номер на МПС] , мотивирайки го да закупи автомобила, в резултат на което му е причинил имотна вреда в размер на 240 лева, поради което и на осн.чл.209,ал.1 и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, което да се изтърпи при „общ” режим и в затворническо общежитие от открит тип. На осн.чл.23,ал.1 НК е определено общо най-тежкото наказание в размер на една година лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 това наказание е кумулирано с наказанията, наложени по нохд №34/2011 г., нохд №35/2011 г.и нохд №1077/2010 г.- всички по описа на РС гр Ботевград и е определено най- тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от една година – при първоначален общ режим на изтърпяване. По чл. 59, ал. 1 НК е зачетено времето, през което подсъдимият е търпял мярка на неотклонение „домашен арест” по нохд №1077/2010г. и е търпял наказанието по нохд № 34/2011г. Съгласно чл. 68, ал. 1 НК е постановено да изтърпи отделно и наказанието по нохд №99/2009 г. лишаване от свобода за срок от шест месеца. В тежест на подсъдимия са възложени съдебните и деловодни разноски. Постановено е връщане на собственика Н. Р. С. вещественото доказателство л.а. „Волво” - модел 440, рег. [рег.номер на МПС] . По въззивна жалба на защитата на подсъдимия срещу осъдителната присъда е образувано внохд№174/2013 год. на Окръжен съд гр.София, по което с нова въззивна присъда от 15.04.2013 год. е отменена присъда №25 от 09.11.2011 год. по нохд№168/2010 год. на Районен съд грц.Етрополе и подсъдимият Л. С. е оправдан по обвиненията по чл. 206 , ал.1 НК и чл. 209, ал. 1 НК. Присъдата е оставена в сила само относно разпореждането с вещественото доказателство. Касационният протест Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН. І. При въззивната проверка на първоинстанционната присъда СОС е изтъкнал, че възприема изцяло фактическите констатации, направени от първостепенният съд, тъй като са изградени върху обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата от предмета на доказване, изводими от доказателствените източници. Проверката на ВКС установи, че не са допуснати нарушения в дейността на съда по събирането, проверката и оценката на доказателствените източници и обстоятелствата от предмета на доказване са изяснени.Вътрешното убеждение на съда е основано на правилата по чл.13, чл.14 и чл.107 НПК. Макар и да е възприел изцяло фактическите констатации на първата инстанция по обстоятелства от предмета на доказване, при новата правна оценка на същите факти съдът е достигнал до противоположни правни изводи за съставомерността на инкриминираните деяния като е приел, че не съставляват престъпления по чл. 206, ал.1 НК и чл. 209, ал.1 НК. Съставът на ВКС намира за основателни доводите в протеста за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция при изготвяне съдържанието на мотивите на новата въвзивна присъда по пункт първи на обвинението. Нарушени са предписанията по чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 и чл. 336, ал.1,т. 3 НПК. Правната оценка на приетите за установени фактически данни, въз основа на която подсъдимият е признат за невиновен, съдържа противоречиви изводи относно отговорът на въпросите по чл. 304 НПК . В мотивите на новата въззивна присъда е изведено ( вж.л. 24), че фактическите обстоятелства на обвинението са доказани и подс.С. формално е осъществил състава на престъпление по чл. 206 НК, но деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК поради явната незначителност на обществената му опасност, не е засегнало в необходимата степен обществените отношения защитаващи правото на собственост и не е престъпление. От друга страна, в противоречие посоченият извод, паралелно е направен и друг извод, че подсъдимият не е осъществил дори формално съставът по чл. 206, ал.1 НК, защото поведението му е извън сферата на наказателното право и сочи на гражданскоправни отношения – не бил получил от собственика владението на процесното МПС л.а. „Волво” - модел 440, рег. [рег.номер на МПС] , нито от лице, което я е владеело от името на собственика, поради което деянието е несъставомерно въобще. Деянието не било насочено към накърняване правото на собственост на свид.С. – собственик на л.а. Волво”, тъй като той се дезинтересирал от вещта, след отчуждаването й на свид.Г.; не съществувала пряка връзка между поведението на първия собственик свид.С. и поведението на свид.М. – последният, който е владял автомобила. Предоставянето на автомобила на подсъдимия от свид.М. за ползване, според съда, не е обсебване, поради изгубената връзка на вещта със собственика й. В мотивите е изложен и трети извод, че деянието изпълва признаци от състав на „друго престъпление”, без съдът да е посочил към кое престъпление от Особената част на НК се отнасят тези признаци, необходима ли е намеса на прокурора за изменяване на правната квалификация на деянието по пункт първи на обвинителния акт или съдът с присъдата ще следва да упражни правомощията си при същите факти да приложи закон за същото, еднакво, или по-леко наказуемо престъпление. Това съждение е задължавало решаващият съд да изясни дали е възможно постановяване на оправдателна присъда при формираното убеждение за данни „за друго престъпление”. Оправдаването по обвинението по пункт първи и липсата на произнасяне от съда за необходимост от преквалификация на деянието, е в противоречие с утвърденото становище в доктрината и съдебната практика, че оправдателна присъда може да бъде постановена единствено когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление въобще. Изложените правни изводи по обвинението по пункт първи на обвинителния акт са неясни ,предвид критериите по чл.304 НПК, какво е основанието за признаване подсъдимия за невиновен по обвинението по чл. 206 НК. Нарушени са правилата по чл. 339, ал. 3,вр. чл. 305, ал.3 НПК и чл. 304 НПК и протестът срещу тази част на атакуваната въззивна присъда е основателен и следва да бъде уважен. Допуснато е отменителното касационно основание по чл. 348, ал. 3,т. 1, предл. второ и т. 2,пред. първо, вр. ал. 1, т. 2 НПК. ІІ. Оплакването за неправилно приложение на закона по пункт първи на обвинението може да бъде проверено само при непротиворечиви и ясно формулирани мотиви на съда по основанието за оправдаване подсъдимия по обвинението за престъпление по чл.206 НК . Допуснатите съществени процесуални нарушения в съдържанието на мотивите водят до невъзможност за проверката по оплакването за нарушение на материалния закон. Съставът на ВКС намира, че при новото разглеждане на делото въззивната инстанция трябва да съобрази някои принципни положения по приложението на материалния закон относно престъплението обсебване. За да е налице обсебване, трябва да бъде установено, че деецът противозаконно е извършил действия на разпореждане с чужда движима вещ, като със своя, намираща се на правно основание в негово владение или държане. Известно е от правната теория, че при владението не се поставя въпросът за субективни права. То е факт - фактическо отношение между хора по повод на вещите. Собственикът владее, ползва и се разпорежда със своята вещ, но и лицето, което няма вещно право като елемент от правото на собственост върху вещта може фактически да упражнява съдържанието на това право. Затова, трябва да се разграничава правото на владение като съставна част от съдържанието на едно субективно право и владението като фактическо състояние. Наказателното право си служи по-широко с понятието владение. Ето защо и в обективната страна от състава на престъплението обсебване се влага понятието за фактическото упражняване на власт върху вещта, а не и само на правото на владение. Наказателно-правната защита на охраняваните обществени отношения е по-широка от смисъла, който влага гражданското право. За съставомерността на деянието под признаците на чл. 206 НК не е от правно значение дали вещта, върху която деецът има фактическата власт, е собственост на лицето, което я е предоставило на дееца на някакво правно основание да я владее или пази, или той я владее или пази при същите условия от лице, което е само владелец на вещта. Не е от правно значение фактът дали имащият правото на собственост върху вещта, който не я владее, знае или не дали неговата вещ е била предоставена на дееца от владеещото я в момента трето лице. Не е от правно значение и дали извършеното разпореждане с вещта е направено в интерес на дееца или в чужд интерес. За състава на престъплението обсебване е от правно значение, че деецът упражнява фактическата власт върху чуждата вещ, която е получена на някакво правно основание от лице, което е неин собственик или действа от негово име, или от лицето, което в момента я владее. Изпълнителното деяние - престъпно своене не е задължително да се изразява във валидно правно действие, то може да бъде и акт на фактическо разпореждане на дееца с вещта. От субективна страна деецът трябва да съзнава, че вещта е чужда собственост ( или не изключителна негова собственост) и той няма право да се разпорежда с нея без съгласието на собственика, на лицето което действа от негово име, или на владелецът, който я е предоставил на дееца. По делото не се спори, че на 23.06.2010 год. подсъдимият Лако С. е продал на свид.М. за сумата от 400 лева лекия автомобил „Волво” - модел 440, рег. [рег.номер на МПС] , придобит преди това от свид. И., без спазване на нотариалната форма за извършване на сделката. Подсъдимият е предал на купувача М. и регистрационен талон на автомобила, издаден на името на първия й собственик свид.С.. Установено е, че няколко дни след като свид.М. е получил владението на вещта, подсъдимият С. е поискал за послужване автомобила от свид.М. с уговорката, че ще му го върне два-три дни по- късно. Не е спорно по делото и обстоятелството, че веднага след като е получил фактическата власт върху вещта, подс.С. отново е продал автомобила на друго лице - свид. Н. за сумата 240 лева. От правно значение за изясняване налице ли са обективните и субективни признаци на престъпно своене в инкриминираното поведение на подсъдимия, следва да се обсъдят отново данните по делото - попаднала ли е вещта във владението на подсъдимия, на какво правно основание и какво е правното значение на факта, че вещта е била отчуждена без съгласието на свид. М. - лицето, което я е владяло последно. Въззивната инстанция е приела, че отсъства елементът предоставяне на чуждата вещ от собственика й на дееца, тъй като автомобилът е попаднал във владението на подсъдимия С. от несобственик - свид.И. и поради това с инкриминираното деяние не било нарушено правото на собственост на действителния й собственик свид.С., т.е. липсвало обсебване. В подкрепа на този извод въззивната инстанция е посочила, че вид.С., който продал автомобила на свид.Г., при спазена нотариална форма на договора за прехвърляне правото на собственост, вече е дезинтересиран от последващите отчуждавания на тази вещ и не е следвало да се търси съгласието му за действия по разпореждане с нея (установени са многократни продажби на автомобила без спазване нотариалната форма: процесното МПС е заменено с друго МПС, между свид. Г. Ц. Г. и свид.Ц. И. Г.; продадено е от свид.Ц. Г. на свид.В. И.; продадено е от свид.И. на подсъдимия Л. С.). Съставът на ВКС не споделя този извод. За да е извършено престъпното своене на чуждата вещ, е без значение фактът през колко лица – купувачи е преминала фактическата власт върху инкриминираната вещ преди деянието и дали сделките са били действителни с оглед спазване на предвидената в закона форма за сключването им. Съставът на престъплението обсебване има за непосредствен обект на защита обществените отношения, охраняващи правото на собственост, но наред с тях, отделно обект на закрила са и обществените отношения, свързани с владението като фактическо състояние, а не само като субективно право – отделно или в обсега на триадата субективни права, включени в правото на собственост. Ето защо, при новото разглеждане на делото съдът следва да извърши нов правен анализ на приетите за установени фактически данни за деянието; съставлява ли разпореждане с чуждата вещ, без съгласието на собственика на вещта или без съгласието на владелеца, който я е предоставил на дееца. При новото разглеждане на делото съдът трябва да изхожда и от разбирането в правната теория и съдебна практика, че съставът на престъплението обсебване защитава обществените отношения на правото на собственост не само в неговия пълен обем - известните в правото три елемента (право на владение, ползване и разпореждане), но и на владението като фактическо състояние. При решаването на въпроса за връщане на вещта – предмет на инкриминираното деяние, трябва да се преценява правото на лицето, което е било нарушено непосредствено с деянието. С връщането се цели възстановяване на действителното фактическо положение – нарушеното владение върху вещта, съществувало преди деянието, без оглед преценката, дали и доколко при поредицата отчуждавания на вещта е имало валидно прехвърляне на право на собственост върху нея. ІІ. Протестът е неоснователен по оплакването за допуснати касационни основания при постановяване на присъдата по пункт втори на обвинението – за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Продажбата на л.а. „Волво” на свид. Т. Ц. Н. не съдържа признаците на наказателноправна измама. Незнанието на свид.Н. за редица подробности от предходната съдба на автомобила.”Волво” , който е препродаван многократно с пренебрегване от страните по сделката на законната форма за извършването й, вкл. и от подсъдимият, не е елемент от действия на подсъдимия по въвеждане в заблуждение на свидетеля- купувач. Установено е от фактическа страна, че свид.Н. е бил информиран за действителното правно положение на автомобила и за основните елементи на сделката. В случая е извършена размяна на престации- купувачът е получил владението върху лекия автомобил, а подсъдимият поисканата за него сума от 240 лева. Не е налице съществен елемент от обективния състав на престъплението измама – причиняването на вреда, респ. получаването на облага от дееца, в резултат на въвеждането на пострадалия в заблуждение. Не се установяват обстоятелствата на обвинението за създаване от подс.С. на невярна представа, че собственик на лекия автомобил. При договорките със свид.Н. подсъдимият е заявил, че собственикът е друго, конкретно посочено от него лице с убедително показване пред свидетеля на регистрационния талон, издаден на името на свид.С.. Следователно, правилно е изведена липсата на обективния признак - действие за въвеждане в заблуждение за предизвикване на имущественото разпореждане от свидетеля в полза на подсъдимия, защото свид.Н. по собствена мотивация е заплатил исканата от подсъдимия сума, знаейки верните факти за статута на продавания лек автомобил. Воден от тези мотиви и съгласно чл. 354, ал. 3,т. 2 и т. 3, вр. ал. 1,т. 4 ,вр. чл. 348, ал. 1,т. 2,вр. ал. 3,т. 1,предл.второ и вр. ал. 2 НПК, съставът на ВКС постановява частична отмяна на новата въззивна присъда относно оправдаването на подс.С. по обвинението за престъпление по чл.206 НК и в частта за връщане на вещественото доказателство- л.а. л.а. „Волво” - модел 440, рег. [рег.номер на МПС] . В останалата част, съгл. чл. 354, ал.1,т.1 НПК - въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Предвид изложеното, съставът на ВКС, ІІІ н.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда от 15.04.2013 год., постановена по внохд№ 174/2013 год. на Софийския окръжен съд В ЧАСТТА, в която подсъдимият Л. Г. С. е признат за невиновен в това, че на 23.06.2010г. в [населено място] противозаконно да е присвоил чужда движима вещ –лек автомобил марка „Волво”, модел 440, рег. [рег.номер на МПС] , който е владеел, собственост на Н. Р. С., предоставен му за ползване от Н. Г. М., като се разпоредил с вещта в полза на Т. Ц. Н. и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК . ОТМЕНЯВА присъдата и в ЧАСТТА, в която е разпоредено връщането на вещественото доказателство л.а. „Волво”, модел „440”, рег. [рег.номер на МПС] на лицето Н. Р. С.. В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане в стадия на съдебното заседание, в друг съдебен състав. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 15.04.2013 год., постановена по внохд№174/2013 год. на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :