О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 117 гр. София, 18.09.2017 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА като изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ч.н.дело № 816 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между РС–гр. София и РС–гр. Пловдив. Поводът е разглеждане на жалбата, подадена от управителя на [фирма] срещу наказателно постановление /НП/ № К-038845 от 15.03.2017 г. на член на Комисията за защита на потребителите /КЗП/. Жалбата е била подадена до РС–гр. София и по този повод е било образувано н.а.х.д. № 8115/2017 г., което с определение от 06.07.2017 г., съдията-докладчик е прекратил и изпратил по подсъдност на РС–гр. Пловдив. Приел е, че за определяне подсъдността на делото е от значение, че адресът на управление на санкционираното дружество е в [населено място], а в интернет страницата са посочени телефон и адрес за контакт също в [населено място]. Направен е извод, че всички действия и бездействия във връзка с поддръжка и публикуване на информация в посочения интернет сайт – електронен магазин се осъществяват на територията на [населено място], където съответно е извършено нарушението. След получаване на материалите, с разпореждане от 14.07.2017 г. по н.а.х.д. № 4512/2017 г. на РС–гр. Пловдив, съдията-докладчик също е прекратил съдебното производство и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Посочил е, че в настоящия случай мястото на извършване на административното нарушение, за което е ангажирана въпросната административно-наказателна отговорност на жалбоподателя не може да се установи. Респективно, следва да се приложи разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от НПК – делото е подсъдно на съда, където е завършено административно-наказателното производство. В случая, тъй като в [населено място] е установено нарушението и довършено производството, компетентен да разгледа делото е РС–гр. София. В писменото си становище прокурорът от ВКП намира, че делото следва да се разгледа от РС–гр. Пловдив, тъй като били правилни изводите на съдията-докладчик от РС–гр. София, че всички действия и бездействия във връзка с публикуване на информация в сайта-електронен магазин на дружеството се осъществяват на територията на [населено място]. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като провери материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намери следното: Административно-наказателното производството е образувано по жалба на Ч. С., в качеството му на управител на [фирма], срещу НП № К-038845 от 15.03.2017 г. на член на КЗП, с което била наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 500.00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 12 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. По аргумент от чл. 36, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, при определяне на подсъдността по административно-наказателни дела се изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление, съобразно изложените в тях обстоятелства за мястото на извършване на нарушението. Нарушението на чл. 47, ал. 1, т. 12 от ЗЗП се изразява в липса на информация на интернет-сайта на дружеството за гаранционната отговорност на търговеца при несъответствие на стоката с договора за продажба. Следователно, става въпрос за вменени по закон задължения на продавача на стоки он-лайн, които в случая се твърди, че не са били изпълнени. Съвсем ясно е от данните по НП, че търговецът е със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], РУМ „Т.“ и там е извършвал търговската си дейност, в какъвто аспект са и приложените писмени материали. Изложените дотук данни информират, че нарушението, сочено в НП, е извършено в [населено място], тъй като търговецът е осъществявал дейността си там, респективно това е мястото, където е следвало да изпълни вменените му по ЗЗП задължения. В интернет пространството търговецът е бил регистриран и идентифициран със своето име, седалище и адрес на управление, ползвано и за кореспонденция с потребителите. Поради това не е имало никакво основание да се прима, както е сторил РС–гр. Пловдив, че нямало данни за мястото на извършване на нарушенията, респективно че то не може да се определи, за да се изтъкват съображения за прилагането на чл. 84 ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 42 ал. 1, вр. чл. 36 ал. 3 от НПК, съобразно които делото е подсъдно на РС – гр. София, където е започнало и приключило административно-наказателното производство. Териториалната компетентност на органите по установяване и санкциониране на нарушенията по ЗЗП не може да служи за определяне на местната съдебна подсъдност, когато е известно мястото на извършване на нарушенията и съответно е приложима нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. Затова, след като данните по делото са определяли, че те са били извършени в [населено място], то компетентен да разгледа жалбата е РС – гр. Пловдив, на когото делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н.а.х.д. № 4512/2017 г. по описа на РС–гр. Пловдив (прекратено), ведно с н.а.х.д. № 8115/2017 г. по описа на РС–гр. София (прекратено), за разглеждане и решаване от Районен съд–гр. Пловдив. Препис от настоящото определение да се изпрати на РС–гр. София за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.