Ключови фрази
заповед за незабавно изпълнение * изискуемост на вземането * програма за развитие на селските райони * Частна касационна жалба


3
Определение по ч.т.д.№ 361/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№394

София, 30.05.2011 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева

като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 361 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ДФ”Земеделие” срещу Определение № 125 от 28.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 1328/2010 год. на Великотърновския окръжен съд.
С него е потвърдено Разпореждане № 12231 от 02.12.2010 год. по ч.гр.д.№ 5351/2010 год. на Великотърновския районен съд. С това разпореждане първоинстанционният съд е оставил без уважение (отхвърлил) искането на фонда за издаване на основание чл.417 т.2 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в нейна полза срещу М. Р. Р. за сумата 24818.92 лв. Съдилищата са се позовали на това, че представеният документ – извлечение от сметка, не удостоверява годно за принудително изпълнение притезание в полза на заявителя срещу лицето, против което се иска заповед за незабавно изпълнение.
В отговора по чл.276 ал.1 ГПК М. Р. е оспорил съществуването на вземането. Приложил е Договора с ДФ”Земеделие” и анекс към него, покана за доброволно изпълнение и своя отговор на поканата.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното:
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният жалбоподател ДФ”Земеделие” се позовава на всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Представил е Определения, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК на състави на І и ІІ т.о. на ВКС, съставляващи задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Представил е и въззивни определения на Софийски градски съд.
Постановените определения на ВКС съставляват задължителна практика. С Определение № 690/13.11.2009 год. по ч.т.д.№ 604/2009 год., съставът на ІІ т.о. на ВКС се е произнесъл и по въпроса за документа, представляващ несъдебно изпълнително основание по чл.417 т.2 ГПК вр.чл.27 ал.2 ЗПЗП и реквизитите му. Произнасянето на въззивния съд е в противоречие със задължителната съдебна практика, поради което е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационен контрол на определението на ВТОС ще следва да бъде допуснат.

В цитираното по-горе определение, съставът на ІІ т.о. на ВКС изрично е почертал специалната хипотеза на чл.27 ал.2 ЗПЗП, препращаща към реда по чл.418 ГПК. По отношение изискуемостта на вземането - същата произтича от твърдяното в заявлението неизпълнение на договорно задължение, което, като отрицателен факт от действителността, не следва да бъде доказвано от длъжника.
Заявлението се основава извлечение от задължение по партидата на длъжник на ДФ”Земеделие” за предоставяне на субсидия по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 год. Длъжникът е М. Р. Р.; получената на 14.09.2009 год. субсидия е в размер на 24446 лв. по договор 04/112/01863. Няма издължаване на сумата, посочен е периодът и размерът на дължимата законната лихва – 372.92 лв. Извлечението е подписано от изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” и от началник отдел „финансово обслужване” Подпечатан е с печата на фонда. Налице са необходимите реквизити, а изпълнението/неизпълнението на задълженията от страна на длъжника е предмет на евентуална проверка в исковото производство. Едва в рамките на това производство би било допустимо разглеждането и произнасянето по възраженията на Р. за дължимостта на изпълнението.
Поради изложените съображения, разпореждането на ВТРС и определението на ВТОС ще следва да бъдат отменени и на основание чл.278 ал.2 ГПК ВКС се произнесе по същество, като допусне издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 125 от 28.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 1328/2010 год. на Великотърновския окръжен съд и Разпореждане № 12231 от 02.12.2010 год. по ч.гр.д.№ 5351/2010 год. на Великотърновския районен съд, вместо което постановява:
ДОПУСКА издаването на основание чл.417 ал.2 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на ДФ”Земеделие” с ЕИК-121100421 срещу М. Р. Р. с ЕГН-[ЕГН] от [населено място], [улица] вх.Б ет.2 ап.5 за сумата 24818.92 лв. (двадесет и четири хиляди осемстотин и осемнадесет лева и 92 ст.), формирана както следва: 24446 лв. главница; 372.92 лв. лихва за периода 07.10.2010 – 29.11.2010 год., както и за законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2010 год. и до окончателното и плащане, както и за разноски, съобразно внесената държавна такса в общ размер на 541.38 лв. и 698 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Великотърновски районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.