Р Е Ш Е Н И Е № 11 София, 19.02.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1608 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Апелативната специализирана прокуратура и жалба на подсъдимия Н. Б. Н. срещу решение № 31/ 17.11.2015 г. на Специализирания апелативен наказателен съд. В протеста на прокуратурата са мотивирани оплаквания по трите касационни основания и се иска връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. В жалбата на подсъдимия се претендират нарушения на закона и процесуалните правила, като се иска връщане на делото за ново разглеждане или неговото оправдаване на основание чл. 9 ал.2 от НК. В съдебно заседание, прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Жалбата намира за неоснователна. Защитата на подсъдимия поддържа жалбата, като развива съображения за наличие на предпоставките по чл. 9 ал.2 от НК и моли подсъдимият да бъде оправдан, а протестът- оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда от 05.08.2015 г. по нохд № 601/2015 г. Специализираният наказателен съд признал подсъдимия Н. Н. за виновен в това, че в периода 09.09.2012 г.- 11.11.2013 г. в дома си в гр.Др. държал боеприпаси за огнестрелно оръжие в големи размери- общо 1524 патрона, без надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339 ал.2, вр. ал.1 и чл. 55 от НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода. На осн. чл.66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години. С атакуваното решение Апелативният специализиран наказателен съд оправдал подсъдимия за държане на част от инкриминираните патрони и преквалифицирал деянието в престъпление по чл. 339 ал.1 от НК. Потвърдил присъдата в останалата й част. По оплакването за допуснати процесуални нарушения. В протеста се твърди, че съдът е направил порочен анализ на показанията на свидетелите С., Т. и А., игнорирал е факта, че боеприпасите в печката са намерени без да се извършва щателна проверка и е възприел фактическа обстановка, неподкрепена от събраните доказателства. Оплакването е лишено от фактическо основание и не се споделя от касационния състав. Въззивният съд е извършил анализ на събраните от първата инстанция и при проведеното въззивно следствие доказателства. Показанията на всички свидетели /не само на цитираните в протеста/ са съпоставени както помежду им, така и с обясненията на подсъдимия и с отразеното в протокола за претърсване и изземване и снимковия материал към него. Доказателствената съвкупност е оценена обективно, без извращаване на действително й съдържание, а фактическите изводи са логически издържани. Еднопосочни са твърденията на всички свидетели, участвали в проверката, че таванското помещение е било пълно с всякакви вещи- книги, разглобени оръжия, каски, цеви на пушки, маси, кашони и т.н. Всеки от тях е възприел обстановката на тавана като пълен безпорядък, но никой не твърди, че скритите в печката боеприпаси са били видими. Напротив, свидетелят С. и поемните лица при претърсването Р. П. и Д. Х. еднозначно съобщават, че газовата печка е била покрита с книги и кашони, пред нея е имало ламарина и едва след разместване на тези вещи са станали видими скритите вътре боеприпаси, които били потънали в прах. Тези показания са в корелация с обясненията на подсъдимия и обективните находки при претърсването, поради което касационният състав не може да се съгласи с тезата на прокурора за допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на АСпНС. Изводът за недоказаност на факта, че подсъдимият е знаел за скритите от баща му патрони не противоречи на събраните доказателствата, а е резултат от пълния им анализ и вярната им интерпретация. Той не противоречи и на показанията на съпругата му, св. Н., на които се акцентира в протеста, тъй като изявлението й „ той искаше да ги продаде, за да може с парите от тях да си помогне по някакъв начин” се отнася до законнопритежаваните от него оръжия, но не и за боеприпасите- разпит в с.з. на 10.07.2015 година. Неоснователно е и възражението в жалбата на подсъдимия, че процесуално-следственото действие „претърсване и изземване” е проведено в разрез с процесуалните правила. По делото е безспорно установено, че проверката в дома на подсъдимия е започнала като планирана проверка за начина на съхранение на законно притежаваните от него оръжия. Водещ проверката е бил служителя в служба „КОС”, св. Е. А., който поканил подсъдимия да покаже къде съхранява оръжията, съотв. да отключи касата. Планираната проверка е прекратена веднага след като участниците в нея възприели визуално намиращите се на видно място /в кутия върху масата/ боеприпаси с калибър 16 за гладкоцевно оръжие, каквото подсъдимият не притежавал. След сигнализиране на компетентните органи, при условията на неотложност е проведено процесуално- следственото действие „претърсване и изземване”. То е извършено от следовател, в присъствие на поемни лица. В процеса на претърсването са открити боеприпасите, за които подсъдимият не е имал надлежно разрешение и за чието държане е осъден. Изготвен е и изискуемия от процесуалния закон протокол, надлежно одобрен от съдия. За посочените обстоятелства се съдържа достатъчно информация и в показанията на поемните лица- свидетелите Р.П. и Д.Х.. Тази фактология безспорно сочи на неоснователност на възражението в жалбата, защото не се потвърждава тезата на защитата, че полицаите са претърсили помещението и са открили боеприпасите, а след това следователят само е оформил протокола, придавайки законосъобразен вид на следственото действие. Предвид на гореизложеното, Върховният касационен съд намира, че АСпНС не е допуснал съществени процесуални нарушения при формиране на фактическите си изводи, поради което липсват основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. По оплакването за допуснато нарушение на закона. При правилно установените факти, които не подлежат на преразглеждане от касационната инстанция, въззивният съд законосъобразно е приложил материалния закон, преквалифицирайки деянието по основния състав на чл. 339 ал.1 от НК. Правилно е заключението, че незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението- в случая за укритите от бащата боеприпаси- изключва умисъла у подсъдимия за държане на боеприпаси в големи размери. Съображенията в протеста, че подсъдимият е знаел за незаконните занимания на баща си, който правел и държал патрони в тавана на къщата, но не е проверил и не се е освободил от всички боеприпаси, за които няма разрешение и това сочи за субективна съставомерност на деянието, за което е повдигнато обвинение- по чл. 339 ал.2 от НК, не се споделя от настоящия състав. Както вече бе посочено, съгласно приетите факти, огромната част от боеприпасите са били укрити не от подсъдимия, поради което не може да се презюмира прекия му умисъл за тяхното държане, както правилно е заключил въззивния съд. Касационният състав приема, че контролираната инстанция законосъобразно е оправдала подсъдимия за държане без надлежно разрешение на боеприпаси в големи размери. Правилно е отхвърлено искането на подсъдимия за приложение на разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК, което отново се претендира с касационната жалба. Деянието, за което Н. е осъден не се отличава с липса или явна незначителност на обществената опасност, която да изключва противоправността. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото е заключението на АСпНС, че конкретиката на извършеното деяние не само осъществява признаците на престъплението по чл. 339 ал.1 от НК, но съдържа и белези на нарушение на режима на съхранение на боеприпасите. Обстоятелствата по делото- че подсъдимият е служител на МВР, притежател на пет броя огнестрелни оръжия и поради това следва да е запознат с изискванията на ЗОБВВПИ, че държаните от него без надлежно разрешение 67 бр. патрони са различни по калибър, за различни оръжия, вкл. за автомат „К.”, че те са разхвърляни на видно и достъпно място, в недостатъчно защитено таванско помещение, че са съхранявани при липса на елементарни мерки за сигурност- правилно са оценени на плоскостта на обществената опасност на деянието, която е обичайната за подобен род противоправни прояви и изключва приложението на чл.9 ал.2 от НК. Липсват основания за оправдаване на подсъдимия. По оплакването за явна несправедливост на наказанието. Върховният касационен съд не споделя възраженията в протеста, че наложеното на касатора наказание е явно несправедливо. Първоинстанционният съд е обсъдил и оценил съобразно действителната им тежест смекчаващите вината на Н. обстоятелства и е стигнал до извод, възприет и от въззивната инстанция, че наказанието следва да се определи при основанието по чл. 55 от НК. Положителната обществена и професионална характеристика на подсъдимия, чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, добросъвестното изпълнение на служебните задължения, младата възраст и семейното му положение го очертават като личност с ниска степен на обществена опасност и са в подкрепа на извода, че и най-лекото наказание, предвидено в нормата на чл. 339 ал. 1 от НК е несъразмерно тежко за извършеното от него престъпление. Индивидуализираното по чл. 55 ал.1 от НК наказание не е в ясно несъответствие с критериите, очертани в разпоредбата на чл. 348 ал.5 от НПК, поради което искането в протеста за връщане на делото за ново разглеждане с указания за увеличаването му не може да бъде удовлетворено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31/ 17.11.2015 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, постановено по внохд № 168/2015 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: