Р Е Ш Е Н И Е № 632 гр.София, 19 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и с участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2848/2011 ГОДИНА и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на Н. И. Н.,направено чрез защитник,за възобновяване на внохд № 435/2011 год. на Варненския окръжен съд,след което постановеното по това дело решение или да бъде изменено,или –отменено с връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане.Сочените в искането касационни основания са по чл. 348,ал.1,т.1-3 НПК. В съдебно заседание осъденият и/или защитникът му не се явяват,а в писмената молба,с която искат делото да се разгледа в тяхно отсъствие липсва поддържащо направеното искане за възобновяване становище. Становището на прокурора е за оставяне на искането за възобновяване без уважение. ВКС установи: С присъда № 79 от 16.ІІ.2011 год. по нохд № 4617/2010 год. на Варненския районен съд Н.И. Н. е признат за виновен в това,че на 3.VІ.2009 год. във Варна се е разпоредил със заложен при него и оставен му за пазене джип СУЗУКИ ГРАНД ВИТАРА с рег. № В 2503 КН,собственост на М. С. Д.,от което са последвали значителни щети,равняващи се на стойността на вещта,23 594 лв., и на основание чл. 217,ал.4 във вр. с ал.3 и чл. 55,ал.1,т.2,б.”б” НК е осъден на пробация,включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а,ал.2,т.1 и 2 НК за срок от 6 месеца.Н. е осъден да заплати на М.Ст.Д. 17 594 лв. за обезщетяване на причинената й имуществена вреда. С решението по делото,чието възобновяване се иска,горната присъда е изменена като наказанието на Н.Н. е определено при условията на чл. 54 НК на 1 година лишаване от свобода с отложено изтърпяване за срок от 4 години и гражданската претенция на М.Д. е уважена изцяло за 23 594 лв. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно,тъй като не са налице претендираните касационни основания по чл. 348,ал.1,т.1-3 НПК. Във връзка с оплакването за неправилно прилагане на материалния закон в искането се твърди,че отношенията между Н. и Д. били „кристални гражданско правни” и като такива „не са предмет на едно наказателно производство”.В едната си част това твърдение е безспорно вярно,след като в изпълнение на сключен помежду им устен договор за заем Д. е получила от Н. 15 000 лв. при 8 % месечна лихва до необвързаното със срок връщане на главницата,което свое задължение гарантирала, залагайки при Н. собствения си автомобил.Залогът бил придружен и с предоставянето от Д. на Н. на пълномощно с редица права върху заложения автомобил, вкл. с правото „да договаря сам със себе си” като „продаде” автомобила „на цена...по негова преценка”,което пълномощно,както Н. обяснил на Д.,било „рутинна процедура” и дори „задължително за суми над пет хиляди лева”.През времетраенето на договора обаче Н. злоупотребил с оказаното му доверие и макар редовно да получавал от кредитополучателката уговорената ежемесечна лихва,след като в края на м.V.2008 год. разбрал,че тя и К. Ив.С. ,в интерес на когото преди всичко Д. скючила заема, възнамеряват да се издължат изцяло ,на 3.VІ. с.г. прехвърлил заложения автомобил на себе си.За тази сделка Н. не уведомил Д. и на 5 и 6.VІ. получил от двамата общо 9 000 с дължим от С. остатък от 6 000 лв.Неизпълнението от С. на цялото му задължение,според уговорката между него и Д.,не е било известно на последната и когато на 6.VІ. тя поискала от Н. да освободи заложения автомобил получила отговор,че това ще стане след пълното издължаване на сумата и след сключването за остатъка на нов договор за залог върху същата вещ.Описаното поведение на Н. в показанията на Д. и С. и отчасти в неговите,на Н. обяснения,напълно илюстрират извършената от него специфична измама,законосъобразно подведена от двете съдебни инстанции под нормата на чл. 217,ал.4 във вр. с ал.3 НК предвид стойността на предмета й. Във връзка с твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения в искането се твърди,че въззивният съд е следвало „да изложи обстоен юридически коментар...анализ на събраните доказателства и описание на приетата фактическа обстановка”,което той не бил сторил.Този упрек към въззивният съд обаче не държи сметка за естеството на постановения от него съдебен акт,който не е нова присъда,в който само случай този съд има задължението по чл. 305 НПК.Не е основателно и възражението за липса на мотиви по изложените във въззивната жалба доводи срещу правилността на първоинстанционната присъда.С това възражение очевидно не се има предвид неотговарянето на доводи в самата жалба,тъй като там такива липсват,а на съдържащото се в устните пледоарии,но и на тях съдът е отговорил достатъчно изчерпателно,след като е споделил,при това,сходните възражения,на които и първоинстанционнит съд е дал отговор в мотивите към присъдата си. Неоснователно,накрая,е и твърдението,че окръжният съд не бил изложил съображения,които подкрепят решението му да измени първоинстанционния съдебен акт,след като тези съображения обосновават с нужната пълнота и задълбоченост на повече от две страници от въззивното решение както липсата на основания,наказанието на Н. да се определя при условията на чл. 55 НК,така и на такива за намаляване на поисканото от пострадалата възмездяване за причинената й имуществена щета. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1т.1 във вр. с чл. 426 НПК,ВКС в състав от трето н.о. P E Ш И : НЕ УВАЖАВА искането на Н. И. Н. за възобновяване на внохд № 435/2011 год. на Варненския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: