Р Е Ш Е Н И Е   № 415   София,  20 ноември 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври  две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                            ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря   Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 480/2009  година Производството е образувано на основание касационни жалби на подсъдимите М. П. Ц. и М. Н. Т. срещу въззивно решение № 92 от 03.06.09г. по внохд № 108/09 по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 1/05.01.09г. по нохд № 360 /07г. постановена от Плевенския окръжен съд. В жалбата на подсъдимата Ц. се поддържат доводи за нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. Излагат се съображения за нарушение на материалния закон . Обвинението не е доказано от обективна и субективна страна. Тя не била упълномощена от подс. М. Т. от негово име и за негова сметка да извършва търговска дейност с регистрираната от него фирма ЕТ „ Далас-М. Тодоров”,а декларацията по чл.100 от ЗДДС подписала вместо Т. ,поради неявяването му да получи документите,които следва да внесе в данъчната служба по ДДС в установения срок. Не било доказано също така,че Ц. е знаела,че предоставените от подс. Т. фактури за покупки и доставки са с невярно съдържание. Прави се искане за отменяване на решението и оправдаване на подсъдимата по повдигнатото обвинение. Алтернативно се иска да се измени решението и намали наказанието до минимума предвиден в закона. В жалбата на подсъдимия Н също се иска да се отмени решението,признае за невинен и оправдае по обвинението или делото да се върне за ново разглеждане. К. основание се сочат нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,тъй като въззивният съд е оценил неправилно доказателствата,като е дал вяра на свидетеля К на съдебно икономическата експертиза. Освен това съдът не е събрал всички необходими за изясняване на делото доказателства,не е изложил конкретни мотиви относно обективния състав на инкриминираното деяние по чл.255 НК. В резултат на това двете съдебни инстанции са стигнали до неправилен извод ,че поведението на подс. Т. е виновно и наказуемо. Защитникът на подсъдимия Т в съдебно заседание допълва мотивите като поддържа,че поради ниското си социално и материално положение той не е съзнавал,че с регистрираната от него фирма се цели данъчна измама за търговска дейност извършвана от друго лице-Неправилно освен това съдът е дала ход на делото по реда на чл.269 НПК,без да са налице основанията за това. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия М. Н. Т. за ВИНОВЕН в това,че на 14.05.2001г. в гр. П. избегнал плащането на данъчни задължения за ЕТ”Далас-М. Тодоров”-гр. Плевен в големи размери- 8 618.15 лева,като затаил истина и потвърдил неистина в подадената справка декларация № 881/14.05.2001г. подавана по реда на чл.100 от ЗДДС,като включил в данъчната основа на доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит-клетка 21 и начислил ДДС за неизвършени доставки от ЕТ „Ники-2-Александър Кирилов”-София на обща стойност 43 090.79 лева- начислен ДДС 8 618.15 лева,поради което и на основание чл.255 НК вр. чл.2,ал.2 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в полза на държавата в размер на ПЕТСТОТИН ЛЕВА. На основание чл.66,ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Признал е подсъдимата М. П. Ц. за ВИНОВНА в това,че на 17.04.2001г. избегнала плащането на данъчни задължения за ЕТ „ Далас-М. Тодоров” от гр. П. в особено големи размери ДДС на стойност 106 651.23 лева,като затаила истина и потвърдила неистина в подадената справка декларация № 1* от 17.04.2001г. ,подадена по реда на чл.100 от ЗДДС,като включила в данъчната основа на доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит-клетка 21 и начислила ДДС по доставките на вноса с право на пълен данъчен кредит-клетка 41,неизвършени доставки от: ЕТ”Васил-Красимир Кочов” гр. С. на обща стойност 515 923.50 лева и ДДС 103 184.70 лева и неизвършени доставки от ЕТ „Станислав Василев” гр. С. на обща стойност 17 332.67 лева и ДДС 3 466.53 лева,поради което и на основание чл.257,ал.1/отм./ вр.с чл.255,ал.1/изм./вр.с чл.2,ал.2 и чл.55,ал.1 т.1 НК Я ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което съдът е ОТЛОЖИЛ за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. По жалбата на подсъдимия М: Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В същата,както и в писмената защита се излагат съображения за нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Поддържа се,че по делото не са събрани достатъчно доказателства,които по несъмнен начин да доказват,че подсъдимият е осъществил състава на повдигнатото обвинение както от обективна,така и от субективна страна. Липсвали доказателства,че той е регистрирал фирмата с ясното съзнание,че друг ще развива търговска дейност,под прикритие на неговата, и че това се прави с цел да не се заплаща дължимия данък. Освен това не били събрани доказателства за това,че той не е развивал такава дейност. На второ място,съдът не е обсъдил доводите поддържани пред въззивната инстанция,относно обективния състав на престъплението по чл.255 НК. Възражението не намира опора в данните по делото. От събраните гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Кр. Кочов,Ал. Кирилов,З. Манасиева,Г. Костов е установено,че подсъдимият не е имал търговски обекти,не е разполагал със складове,наемни работници и офиси. Освен това посочените лица са заявили,че лицето С. уговаряла подсъдимия както и други лица,да регистрират на тяхно име търговски фирми,без да се интересуват кой всъщност развива търговска дейност от тяхно име. Задължението на подсъдимия е било да подписва готови попълнени фактури за покупко-продажба,да подава справка по ЗДДС,за която дейност получавал месечна сума от 200-400 лева. По делото е установено от заключението на икономическата експертиза,че той като титуляр на посочената фирма никога не е ползвал банкови кредити,без които е невъзможно развитието на търговска дейност. Обстоятелството,че подсъдимият не е извършвал търговска дейност е безсъмнено установено от посочените лица. Св. Кочев е заявил,че той не е сключвал с подсъдимия никакви сделки,дори не го познавал. Както подсъдимия,така и той дал личната си карта на лицето С. или С. ,която регистрирала фирма на негово име. Свидетелят имал единствено задължението да подписва изпращаните му фактури за осъществени сделки. Аналогични са показанията на свидетелите З. М. ,Г. Костов. Съдебно икономическата експертиза е установила,че фактурите отразени в дневника за покупки за периода март-април 2001г. са с невярно съдържание и в тях са вписани фиктивни сделки,които не са осъществявани от фирмата на подсъдимия. Предмет на обвинението са 8 броя фактури,по които като доставчик на „Стока” или „Услуга” е вписан ЕТ „Ники-2”,НДР 2222069958,върху които бил начислен ДДС в общ размер 8 618.15 лв. Тези фактури били вписани в дневника за покупки,на базата на които били изготвени извлечения,представяни в ТДД. Подсъдимият съставил справка-декларация № 881/14.05.2001г. и е представил в ТДД-Плевен. В справката изготвена на база фактурите с невярно съдържание-неизвършени доставки от фирмата ЕТ”Ники-2” на стойност 43 090.79 лева е бил начислен не следващ се данъчен кредит в размер на 8 618.15 лева и съответно избегнал установяване на данъчно задължение в посочения размер. От показанията на св. К/л.43 от дос.пр./ е установено,че горепосочената фирма е регистрирана на името на Ал. А. Кирилов въз основа на личните му данни взети от лицето С. Фирмата на ЕТ”Ники-2” не е била регистрирана по ЗДДС което е съставлявало пречка за възстановяване на данъчен кредит. Подсъдимият М. Т. неправомерно е ползвал данъчен кредит в горния размер / икон.експ.л.62 от делото/. Предвид изложеното несъстоятелно е възражението,че подсъдимият не е знаел за какво ще служи регистрираната на негово име фирма,а видял в това си действие само начин да подобри материалното си положение. На второ място се поддържа като процесуално нарушение,визирано в писмената защита,обстоятелството,че делото е разгледано в отсъствието на подсъдимия по реда на чл.269 НПК,без да са били налице основанията за това. Посочва се,че съдът не е направил необходимото за щателното му издирване. Липсвали справки от Министерство на правосъдието -Дирекция”Изтърпяване на наказанията”,както и такива от следствените арести дали не изтърпява наказание в местата за изтърпяване на наказание. Поддържа се,че разглеждайки делото в негово отсъствие,съдът грубо е нарушил процесуалните му права,поради което делото следва да се върне за ново разглеждане. Доводът е извън визираните в касационната жалба. Съгласно чл.347 НПК касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част. Независимо от това видно е,че за първото съдебно заседание насрочено за 29.11.2007г. подсъдимият е бил призован чрез съпругата му Ц. Т. ,ведно с препис от обвинителния акт. Делото е било отсрочено за 31.11.2007г.,като с призовка на стр.5 от първ.дело подсъдимият е бил призован чрез получилия призовката Д. П. И. съсед. За следващото съдебно заседание подсъдимият не е бил намерен на адреса му,като върху призовката е отбелязана информация,че по сведение на съпругата му,той е напуснал адреса. Съдът е направил запитване до Национална служба „Полиция” и служба ГРАО и получил отговор,че във въведената в автоматизираната система информация,няма данни за задгранични пътувания на М. Н. Т.,както и че няма данни за друг адрес извън съществуващия и по делото. Призовката за 12.05.2009г е върната в цялост с информация от съпругата му,че той е напуснал адреса. На 02.10.2008 г. съдът е дал ход на делото на основание чл.269,ал.3 т.2 НПК. Приел е,че неявяването на подсъдимия няма да попречи на изясняване на обективната истина,местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено. Делото е разгледано с участието на служебно назначен з. на подсъдимия. Въззивното производство също е протекло в отсъствие на подсъдимия и с участието на служебния з. В. П. ,тъй като призовката е била върната в цялост със забележка,че лицето е напуснало адреса както. При така изложените обстоятелства следва, че разглеждайки делото в отсъствието на подсъдимия,съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3 т.1 НПК. Процесуалните права на подсъдимия не са били ограничени,тъй като той е бил уведомен за делото чрез съпругата му Ц. Т. ,която е получила обвинителния акт с призовката със задължението да ги предаде. В този смисъл, в съответствие със закона процедурата по чл.254,ал.4 НПК е била изпълнена,като връчването е осъществено по реда на чл.180,ал.2 НПК-на пълнолетен член на семейството му. От изложеното се налага извода,че производството е разгледано в отсъствие на подсъдимия единствено поради неговото укриване,а не поради нарушение допуснато от съда. Производството пред касационната инстанция бе разгледано също в отсъствие на жалбоподателя-подсъдим при условията на чл.353,ал.3 НПК,съгласно която разпоредба делото се разглежда в отсъствие на страната,когато не е намерена на посочения от нея адрес. Правилно е прието,че действията на подсъдимия са съставомерни по повдигнатото обвинение. Съставът на чл.255 НК изисква от обективна с. деецът да потвърди неистина или да затаи истина в подадената по ЗДДС декларация с цел да избегне установяването или плащането на данъчни задължения. В инкриминираната справка декларация № 881/14.05.2001г. подсъдимият включил като облагаеми по ДДС сделките по 8 броя фактури с доставчик ЕТ”Ники-2”. Титулярът на фирмата Александър А. Кирилов не е развивал дейност с фирмата на подсъдимия. Неговата регистрация е била направена също от непозната туркиня срещу сумата от 100 лева / пок.на св. К/. Той никога не е издавал фактури на подсъдимия М. Т. и фирмата не е била регистрирана по ЗДДС. Липсата на данъчна регистрация на доставчика съставлява пречка за приспадане на данъчния кредит в размер на 8 618.15 лева,но въпреки това,подсъдимият го включил в посочената декларация. Възражението,че не са събрани достатъчно доказателства относно възведената срещу подсъдимия престъпна деятелност по същество съставлява довод за непълнота на доказателствата,който не съставлява касационно основание по смисъла н чл.348 НПК. Въпреки това,следва да се отбележи,че предмет на обвинението са конкретни фактури описани в решението на въззивния съд,за които са събрани необходимите доказателства обуславящи извода за участието на подсъдимия в инкриминираното деяние. По жалбата на подсъдимата М. ЦВЕТКОВА: Поддържа се,че изводът за извършено от нея престъпление по чл.257,ал.1 /отм./ във вр.с чл.255,ал.1 /изм./ вр. с чл.2 НК противоречи на закона и на процесуалните правила. Обвинението не било доказано от обективна с. ,нямало доказателства да е била упълномощена от подс. Т. от негово име и за негова сметка да извършва търговска дейност с регистрираната от него фирма. Освен това обвинението било недоказано и от субективна с. ,защото липсвали доказателства тя съзнателно да е затаила истина и потвърдила неистина в подадената от нея на 17.04.2001г. справка-декларация по чл.100 от ЗДДС,като е включила в данъчната основа на доставките с право на данъчен кредит-клетка 21-неизвършени от ЕТ”Васил-Красимир Кочов”-София на стойност 515 923,50 лв и ДДС от 103 184,70 лева и от ЕТ „Станислав Василев”-София на обща стойност 17332,67 лв и ДДС от 3466,53 лева с цел да избегне плащането на данъчни задължения от с. на фирмата ЕТ”Далас-М. Тодоров” гр. П. лева в общ размер от 106651,23 лева. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА: Обвинението срещу подсъдимата е доказано в съответствие с изискванията на чл.303,ал.2 НПК. Изводът за осъществено от обективна и субективна с. деяние съставомерно по повдигнатото обвинение почива на доказателства,събрани,проверени и анализирани съгласно чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК. Видно е по делото,че двете предходни инстанции са изложили аргументирани съображения касателно извършените от подсъдимата действия в качеството й на счетоводител обслужваща фирмата на подс. Тодорова. Установено е ,че подсъдимата не само е попълнила справка-декларация № 1195/17.04.2001г.,но е и положила подпис като декларатор вместо подсъдимия Т,без да е била упълномощена от него. В декларацията подсъдимата отразила посочени като покупки,даващи право на данъчен кредит 25 бр.фактури по фиктивни сделки за доставка на гориво от ЕТ”Васил-Красимир Кочов” и 2 броя фактури с предмет фиктивна доставка на „стока” от ЕТ „Станислав Василев” НДР 1165781327. Посочените като доставчици фирми никога не са били регистрирани по ЗДДС. Св. Кр. Кочов не се познавал с подсъдимия Т, не е имал с него никакви търговски отношения,не му е доставял гориво и няма каквито и да е счетоводни документи. ЕТ”Станислав Василев” няма данъчна регистрация по ДПК или по ЗДДС,фирмата фигурира в списъка на НАП като фантом,който не развива дейност и също няма издадени каквито и да е реални счетоводни документи. От обясненията на подсъдимата и от заключението на графичните експертизи е установено,че пълномощното от 31.03.2001г. изготвено от името на подс. Т. ,както и посочената справка декларация са подписани именно от подсъдимата М. Ц. Възражението,че тя не е знаела,че сделките са фиктивни е несъстоятелно. Съдилищата са отговорили на довода. Подсъдимата е обяснила,а това е установено и от показанията на св. З. М. и Г. К. ,че тя е водила счетоводството на още около 30 фирми,регистрирани по идентичен начин,титулярите на които единствено се подписвали на съставените от други лица фактури,без реално да извършват търговска дейност. Тези фактури подсъдимата осчетоводявала,описвала в дневниците за покупки и продажби и нанасяла в месечните извлечения,подавани в данъчната служба,както и включвала в месечните справки и декларации,подавани от подс. Т. в ТДД-Плевен. Подсъдимата е лице с висше икономическо образование и достатъчен професионален опит,която е установила,че много от фактурите са отразявали сделки на стойност 5000 лева,които не могат да се заплащат в брой,но липсвали банкови документи за преведени парични суми. По нейни обяснения тя била забелязала и други съмнителни според нея фактури. Подсъдимият реализирал многохиляден оборот,а в същото време не разполагал със складове,офис,не ползвал банкови кредити,транспорт,наети лица. Липсвали първични документи за платени наеми на складове,заплати на работници ,за транспорт и пр. дейност и разходи съпровождащи реалната търговска дейност. Много от фактурите обработени от подсъдимата не съдържали конкретни спесификации на стоки и услуги по вид и качество,а просто били описани като „стоки „ и „ услуги”. Изложените обстоятелства безсъмнено сочат на знание за действителното състояние на фирмата регистрирана на името на подсъдимия Т,а именно,че сделките по които неговата фирма е получател,са фиктивни. В този смисъл приетото от съдилищата,че деянието на подсъдимата е осъществено и от субективна с. е съответно на фактическите данни по делото. Доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. Преценката на съдилищата за наказание в обжалвания размер е правилна. Обсъдени са всички обстоятелства от значение за индивидуализиране наказанието на подсъдимата. Последното е отмерено при условията на чл.55,ал.1 т.1 НК. Прието е,че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Следва да се отбележи,че дейността на подсъдимата е твърде съществена за реализирания краен резултат. Без нейната квалифицирана счетоводна помощ,не биха се изготвили инкриминираните документи целта на които е била приспадане на данъчен кредит. Основание за по-голямо снизхождение не е налице. К. е потвърдил наказанието на подсъдимата Ц. ,въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл.354,ал.5 т.1 НПК. По изложените съображения тъй като при постановяване на решението не са допуснати визираните в жалбите на подсъдимите нарушения по чл3481ал.1 т.1,2,3 НПК съдебният акт следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд,трето наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 92 от 03.06.09г. по внохд № 108/09г. по описа на Великотърновския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 1 от 05.01.2009г. по нохд № 360/07г. постановена от Плевенския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: