Р Е Ш Е Н И Е № 647 гр.София, 14 януари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Кети Маркова със секретар ИВ. ИЛИЕВА при участието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията ) Саша Раданова наказателно дело под №571/2010 година. Производството пред ВКС е образувано по искане на Л. Л. Л.- подсъдим по нохд № 33/2010 год. на Тревненския районен съд и внохд № 81/2010 год. на Габровския окръжен съд- за възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановените по тези дела съдебни актове. В искането си Л. твърди, че е получил обвинителния акт шест дни след постановяването на първоинстанционната присъда, при което е бил лишен от възможността да направи искания и посочи доказателства в своя защита; че не е откраднал, а е намерил предмета на престъплението; че наложеното му наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода не съответства на тежестта на извършеното. В съдебно заседание Л. и служебният му защитник поддържат искането като наблягат на допуснатото от първоинстанционният съд процесуално нарушение. Представителят на ВКПр не счита за основателни възраженията срещу правилността на първо- и второинстанционни съдебни актове и заключението му е за оставяне на искането за възобновяване без уважение. ВКС установи: С присъда № 30 от 13.04.2010 год. по нохд № 33/2010 год. на Тревненския районен съд, Л. Л. Л. и М. С. Н. са признати за виновни в това, че в съучастие като съизвършители, а Л. и при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ НК, са извършили на неустановена дата през месец септември 2009 год. от новостроящ се хотел в гр. Т. взломна кражба на 16 кашона с испански теракотни плочки 20/30 см на обща стойност 3 328 лв., собственост на [заличено наименование на фирма] със седалище в гр. Т., за което и на основание чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т.3 и чл.20, ал.2 НК Л. е осъден на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, а Н., на основание чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.20, ал.2 НК е осъден при условията на чл.55,ал.1, т.1 НК на 10 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години. На ощетеното дружество са присъдени 3 328 лв., платими от двамата подсъдими. С решение № 81 от 28.05.2010 год. по внохд № 81/2010 год., образувано по жалба на Л. Л., първоинстанционната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване на наказателното дело е основателно. С постановяването срещу Л. и Н. на осъдителна присъда за извършена от двамата взломна кражба и с потвърждаването на тази присъда от въззивния съд, е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК, тъй като е нарушено едно от основните права на всеки обвиняем- да научи, въз основа на какви доказателства е обвинен и осъден. Проверката на доказателствените материали, които според двете съдебни инстанции „по безспорен и категоричен начин“ установяват приетите за установени факти- показанията на С. Д. С., Г. Г. П., Д. Гр. Д. и А. Н. Н., писмените доказателства и заключението на експерта К. К. К. за стойността на предмета на престъплението- не сочат наличието нито на такава безспорност, нито на такава категоричност. Посредством изброените по- горе доказателствени средства е установено, че - от строителния обект, собственост на представляваното от Т. Ат. С. дружество, няколкократно са били крадени облицовъчни плочки като инкриминираните, за да се стигне до общо 38 кашона с плочки на стойност 7 904 лв.; - при установяването на първите кражби ( според св. Г. П. редовете с плочки са намалявали „ от 5... на 3, от три на един“ ) плочките са се намирали в недостроената сграда, „по стъпалата на хотела“ (св. Д.) , която сграда не е била затворена и заключена; - след първите кражби плочките са били пренесени в помещение в същата сграда, обезопасено със заключена с катинар врата, откъдето „ след 10-ина дена“ (Г. П.) или „между две седмици и месец“ (Д. Д.) е била извършена взломната кражба; - Л. и Н. предложили на Ат. Н. в „края на септември месец“ и той закупил от тях 16 кашона с плочки, за които им заплатил общо 120 лв. и които плочки по-късно, „ след някъде около месец“ , Н. продал на неизвестни лица „ от П.“ за 200 лв. Т.е. нито от тези гласни доказателствени средства, нито от намиращите се в делото писмени доказателства, още по-малко от експертното заключение на К. К. е установено - кога е извършена вменената на Л. и Н. кражба; - дали при извършването й плочките все още са се намирали на достъпното за всеки място, „по стъпалата“ на незатворената и незаключена сграда, или вече са били пренесени в предназначеното за склад, затворено и заключено помещение; - Л. и Н. ли са авторите на тази кражба. При тези данни съдилищата не биха могли да отхвърлят обясненията на Л. и Н. с мотива, че тяхната“позиция за случайното намиране на вещите“, в кражбата на която са обвинени, е „недостоверна и опровергана по един безспорен начин от доказателствения материал“ ( мотиви към първоинстанционната присъда, с.5 ) без да посочат, кой точно „материал“ ги опровергава. Пренебрегвайки, по-нататък, залегналия в чл.13 НПК принцип съдилищата не са направили необходимото и възможното за прецезиране показанията на С. С. с предложение за прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК при безспорно съществените противоречия между казаното от тази свидетелка при досъдебното разследване на 5.01.2010 год. и пред първоинстанционния съд на 13.04 с.г. относно броя на откраднатите кашони с облицовъчни плочки. Не е ясно, накрая, защо е оказано доверие на Ат. Н., чиито показания относно броя на продадените му от Л. и Н. кашони с плочки- освен очевидното им съгласуване по този въпрос с показанията на С. С. от 13.04.2010 год.- са подкрепени от „ доказателствения материал“ толкова, колкото и обясненията на Л. и Н.. Фактическата неизясненост, при която първоинстанционният съд е постановил присъдата си, въззивният съд е могъл да отстрани с предоставените му широки правомощия, а като не го е сторил е постановил на свой ред процесуално незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и делото бъде върнато на този съд за ново разглеждане. Ето защо и на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 81/2010 год. на Габровския окръжен съд, ОТМЕНЯ постановеното по това дело РЕШЕНИЕ № 81 от 28.05.2010 год. И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав и от съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: