О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2 Гр. София, 04 януари 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП Н. Любенов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно частно дело № 1249/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК и е образувано по частна жалба на адв. Г. П. Г., подадена чрез повереника му – адв. З. Т., против разпореждане от 06. 12. 2018 год. по в. н. ч. х. д. № 766/2018 год. на Окръжен съд Плевен, с което е върната касационната жалба на повереника против постановеното по делото решение. В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на разпореждането и е направено искане за отмяната му поради това, че е нарушено правото на тъжителя делото му да бъде разгледано от три съдебни инстанции, като в подкрепа на тезата си жалбоподателят се позовава на решения на различни състави на ВКС. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че частната жалба е неоснователна, тъй като решението на окръжния съд не попада в хипотезата на чл. 346, т. 4 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и съобрази становището на прокурора, намира за установено следното: С протоколно определение № 529/17. 07. 2018 год., постановено по н. ч. х. д. № 1573/2018 год., Районният съд Плевен е прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 3 от НК. Така постановеният съдебен акт е бил атакуван с жалба от частния тъжител и с решение № 228/29. 11. 2018 год. по в. н. ч. х. д. № 766/2018 год. на Плевенския окръжен съд е потвърден. Въпреки посоченото във въззивното решение, че то не подлежи на обжалване, е подадена касационна жалба, която е върната с разпореждане от 06. 12. 2018 год.на съдията-докладчик. При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в законния срок и от легитимиран правен субект, а разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят се позовава на нарушено право делото му да бъде разгледано от три съдебни инстанции. Пропуска се обаче, че Конституцията на Република България прокламира единствено правото на защита на гражданите във всички стадии на процеса, но не поставя императивно изискване реализирането му да се осъществява в рамките на триинстанционно производство. По силата на изричната разпоредба на чл. 122, ал. 2 от Конституцията редът за упражняването му се определя със закон. От своя страна чл. 63, ал. 7 от Закона за съдебната власт предвижда, че Върховният касационен съд е касационна инстанция за определените със закон съдебни актове и разглежда и други дела, определени със закон, т. е. и устройственият закон не въвежда като абсолютен принцип триинстанционното разглеждане на наказателните дела. То не е възприето и от Наказателно-процесуалния кодекс, който регламентира изчерпателно актовете, които подлежат на проверка от касационната инстанция. Действително, съгласно чл. 346, т. 4 от НПК на касационен контрол подлежат решенията и определенията на окръжните и апелативните съдилища, с които се прекратява, спира или прегражда развитието на наказателното производство, но законодателят е лимитирал тази процесуална възможност, поставяйки изискване това да са актове, постановени за първи път във въззивното производство. Логическото тълкуване на израза „постановени за първи път“ обосновава извод, че предмет на проверка от върховната съдебна инстанция са само съдебни актове, с които въззивният съд сам е прекратил или спрял наказателното производство, но не и тези, с които е потвърдил определение или разпореждане на първата инстанция за прекратяването или спирането му. В последната хипотеза въпросът за допустимостта на касационната жалба се решава съобразно правилата на чл. 346, т. 1-3 от НПК и тъй като се касае за решение по дело от частен характер, с което е потвърден първоинстанционния съдебен акт, то е окончателно по силата на чл. 346, т. 2 от НПК. Що се отнася до съдебните актове, посочени в частната жалба, те се отнасят именно до хипотезата на прекратено за първи път от въззивния съд наказателно производство и следователно са неотносими към настоящия казус, поради което не могат да предизвикат претендирания от касатора процесуален ефект. С оглед изложеното атакуваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане на съдията-докладчик от 06. 12. 2018 год. по в. н. ч. х. д. № 766/2018 год. на Окръжен съд Плевен, с което е върната касационната жалба на повереника против постановеното по делото решение. Определението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.