Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * трудова злополука * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * съпричиняване


2



Р Е Ш Е Н И Е

№ 334

София, 10.10.2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при участието на секретаря Ю. Г.
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 1609/2011 година.


Производство по чл. 290 ГПК.
Този състав на касационния съд, с определение от 02. 07. 2012 г. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 507/2011 г. на Окръжен съд – Благоевград на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпросите за определяне индивидуалните вреди на всеки отделен наследник на лицето, починало в резултат на трудова злополука и точното прилагане на принципа за справедливост при определяне на дължимото от работодателя обезщетение в съответствие с практиката на другите съдилища.
След проверка на обстоятелствата по делото, касационният съд приема следното:
Четиримата жалбоподатели – Ф. Д., П. Д., Д. Д. и Й. Д., преживяла съпруга и три деца на С. Д., починал на 21. 07. 2008 г. при трудова злополука, обжалват решение на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Районен съд – Разлог, за отхвърляне на исковете им от по 50 000 лв. за всеки, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им.
Решаващият съд е приел, че всеки от четиримата следва да бъде обезщетен със сумата 25 000 лв., или общо 100 000 лв. за всички, намалил е сумата на 50 000 лв. като е приел съпричиняване на починалия 50% , приспаднал е полученото застрахователно обезщетение общо 50 400 лв., и констатирал, че ищците, сега жалбоподатели, нямат основание да претендират за обезщетение по чл. 200 КТ.
Изводите са необосновани и постановени в нарушение на материалния закон .
Съдът не е приложил точно закона – чл. 52 ЗЗД, който предвижда определянето на обезщетението по справедливост. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени поотделно на всеки от ищците, като се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки. Вместо това съдът е приложил еднакъв оценъчен критерий като определил равно обезщетение за всеки от четиримата, без да обоснове това равенство. При определяне на съпричиняването от починалия наследодател на ищците, съдът е допуснал неточно прилагане на закона, като не е обосновал изчерпателно определената степен на съпричиняване от 50 %. В мотивите на решението, въззивният съд се е позовал на пияното състояние на починалия, но по делото няма категорични данни, че падането на същия е резултат на това му състояние. Безспорен е фактът, че той е употребил алкохол по време на обедната почивка, но това не е равнозначно на пияно състояние.
По изложените съображения, следва да бъде отменено въззивното решение и се постанови ново решение по същестото на спора.
Касационният съд счита, че претенциите на ищците за размера на обезщетението са частично основателни. При определяне на сумата, която следва да обезщети всеки от пострадалите за претърпяните болки и страдания от смъртта на наследодателя им, настъпила в резултат на трудова злополука, следва да се отчитат поотделно редица фактори – съвместно живеене и общ бит, емоционална близост, социална обвързаност и др., които обстоятелства се установяват на базата на опитните житейски правила и конкретните доказателства по делото. По настоящото дело, такива доказателства са показанията на свидетелката С. К.. В съдебно заседание на 28. 10. 2010 г. пред районния съд, тя е установила, че починалият е живял в едно домакинство с ищцата Ф. като негова съпруга и двете им деца Д. и Й. и той е обезпечавал изцяло битовите им разходи, подпомагал е материално и другия си син П., който живее в [населено място] със семейството си. Свидетелката установява, че всички са били силно травмирани от изненадващата смърт на най-близкия им човек, но особено болезнено изживява тази загуба преживялата го съпруга, чиято психика продължава да бъде нестабилна, изпитва страхове от самотата. Като има предвид тези обстоятелства и съдебната практика - решение по гр. д. № 162/2011 г. на Добричкия окръжен съд и служебно приложеното решение по чл. 290 ГПК на ВКС, трето гражданско отделение по гр. д. № 904/2010 г., този състав на касационния съд, счита, че дължимото на Ф. Д. обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 50 000 лв. Справедливото обезщетение за ищците Д. Д. и Й. Д. е по 40 000лв. Съдът отчита, че те са пълнолетни и житейски самостоятелни, всеки от тях ще уреди по свой начин личния си живот, но отчита и фактът, че съвместното им съжителство и материална общност с починалия им баща, са създали изключителна близост помежду им и неговата смърт представлява една много тежка травма за двамата. Такава травма несъмнено е приживял и другият син на пострадалия – ищецът П. Д., но като отчита обстоятелството, че той има ново семейство с неговата съпруга, живял е отделно от баща си и е бил социално самостоятелен, съдът счита, че той следва да получи обезщетение от 35 000 лв. При определяне на крайната сума, която следва да получи всеки ищец, следва да бъде отчетено допуснатото от наследодателя им съпричиняване, на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД. По делото е прлиложена съдебно медицинска екпертиза, изпълнена от вещото лице Я. З. /л. 104 – 108 от досието на гр. д. № 355/2010 г./, с която е установено, че кръвната проба от 21. 07. 2008 г., 16 ч., взета от С. Д., който е бил в състояние на кома след падането, е показала концентрация на алкохол 1,4 промила. Заключението на вещото лице е, че тази алкохолна концентрация води до намаляване на вниманието, съобразителността и координацията, които фактори зависят и от персоналната физическа и психическа кондиция. При определяне на степента на съпричиняване се спазва общия принцип на непозволеното увреждане – наличие на пряка причинна връзка между неправомерното действие и резултата. Такава връзка е налице, ако деянието е решаващо, необходимо свързано с резултата. В случая, може да се предположи, че падането на С. Д. от строителното скеле е свързано с употребата на алкохол, но не това е основната причина за злополуката. Видно от приложеното нохд. № 77/2009 г., ответникът [фирма] като работодател е допуснал тежки нарушения на правилата за охрана и безопасност на труда – платформата на фасадното скеле е от дървени талпи, които не са били укрепени неподвижно, не са били поставени бордова лента за краката и предпазно перило за ръцете, не е било определено място за връзване и е липсвал предпазен колан при работа на височина. Злополуката е станала на 21 юли, около 14 часа, което часово и календарно време е известно с изключително високите си температури и при работа на слънце, на 15 м. височина, до нагрятата стена на сградата, са фактори, които могат да разстроят координацията и на напълно трезвен човек. Работодателят е следвало да съобрази и тези обстоятелства и да организира отделните строителни работи в подходящо часово време. По тези съображения, съдът счита, че съпричиняването от пострадалия е в размер на 1/5 ид. част, срещу 4/5 ид. части от страна на ответника. При това положение ищцата Ф. има право на 40 000 лв. обезщетение, ищците Д. и Й. имат право на по 32 000 лв. обезщетение, ищецът П. има право на 28 000 лв. обезщетение. Съдът отчита, че всеки от четиримата ищци е получил по 12 600 лв. застрахователно обезщетение от общата сума 50 400 лв., което следва да се приспадне. Така в крайната сметка ищцата Ф. Д. следва да получи сумата 27 400 лв., ищцата Д. Д. сумата 19 400 лв., на същата сума има право ищецът Й. Д., а ищецът П. Д. - на сумата 15 400 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса съразмерно с уважената част от иска и разноските по производството, поети от бюджета на съответния съд. Общата сума за която са уважени предявените искове е 81 600 лв. и за тази сума ответникът следва да заплати държавна такса 6 558 лв. по сметка на ВКС - 4% за първоинстанционното производство, и по 2% за въззивното и касационно обжалване, както и 30 лв. такса за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 1 и чл. 18 от Тарифата за държавни такси по ГПК. Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд –Разлог сумата 680 лв., която е предвидена за плащане от бюджета на същия съд за приетата по делото псхииатрична експертиза, съгласно чл. 83, ал. 3 ГПК.
По делото не са представени от страните писмени доказателства за платени суми на процесуалните им представители – адвокатско възнаграждение, поради което няма основание за произнасяне по исканията за присъждане на такива разноски.
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 13. 07. 2011 г. по гр. д. № 507/2011 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решението от 28. 02. 2011 г. по гр. д. № 355/2010 г. на Районен съд – Разлог В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на Ф. Д., П. Д., Д. Д. и Й. Д. против [фирма], [населено място], за разликата над общата сума 81 600 лв. до общо претендираната сума 200 000 лв., както следва: по иска на Ф. Д. за разликата над 27 400 лв. до претендираната сума 50 000 лв., по исковете на Д. Д. и Й. Д. за разликата над 19 400 лв. до претендирания размер от по 50 000 лв., за всеки от двамата поотделно и за П. Д. за разликата над сумата 15 400 лв. до претендирания размер 50 000 лв.
ОТМЕНЯ решението в останалата част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Ф. Й. Д. сумата 27 400 /двадесет и седем хиляди и четиристотин/ лева обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва от 21. 07. 2008 г. до окончателното изплащане; да заплати на П. С. Д. сумата 15 400 /петнадесет хиляди и четиристотин/ лева обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва от 21. 07. 2008 г. до окончателното изплащане; да заплати на Д. С. Д. сумата 19 400 /деветнадесет хиляди и четиристотин/ лева обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва от 21. 07. 2008 г. до окончателното изплащане; да заплати на Й. С. Д. сумата 19 400 /деветнадесет хиляди и четиристотин/ лева обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва от 21. 97. 2008 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати държавна такса 6558 /шест хиляди петстотин петдесет и осем /лева по сметка на Върховния касационен съд и да заплати сумата 680/ шестстотин и осемдесет/ лева разноски по делото по сметка на Районен съд – Разлог.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: