4 Р Е Ш Е Н И Е №90 [населено място], 27.06.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3433 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 596 от 18.12.2012г. по гр.д. № 859/2012г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 69 от 06.07.2012г. по гр.д. №349/2011г. на Никополски районен съд в частта по допускане на делбата и вместо това е отхвърлен иска за делба на седем земеделски имота в землището на [населено място], общ. Г. между М. К. Т., С. А. Т., Л. А. Т., Р. П. Г. и М. П. Д., както и е потвърдено посоченото първоинстанционно решение в частта му за отхвърляне иска за делба между същите съделители на УПИ с площ 1150 кв.м., съставляващ имот с планоснимачен номер 191, парцел IX, в кв. 135 по плана на [населено място], заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда. Касационната жалба е подадена от ищците М. К. Т., С. А. Т. и Л. А. Т. чрез пълномощника адв.С.. Според тях изводите на съда във връзка с представеното саморъчно завещание са незаконосъобразни и направени в нарушение на процесуалните правила. Те считат, че ясно са оспорили завещанието и съдът е открил производство по оспорването му, а в тежест на ответницата, която се ползва от завещанието, е било да докаже неговата истинност чрез графологична експертиза. Освен това, поддържат довода си, че завещанието няма действие за земеделските имоти, които са възстановени след съставянето му. Ответниците по жалбата не са взели становище. След подаване на касационната жалба е починал съделителя М. П. Д.. В издаденото от [община] удостоверение за наследници е посочено, че той е неженен и негови наследници са родителите му, които са починали преди него. От представените по делото удостоверения за наследници на родителите, както и на бабата и дядото на починалия, въззивният съд е направил извод, че негови наследници по съребрена линия се явяват ищците Л. Т. и С. Т., и ответницата Р. Г., които участват в процеса на лично основание. С определение № 51 от 06.02.2014г. на настоящия състав на Върховния касационен съд е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса: по какъв начин следва да бъде заявено оспорването на едно саморъчно завещание, за да се приеме, че е оспорена неговата автентичност като частен писмен документ, съотв. неговата действителност като едностранна сделка. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск за делба на сънаследствени недвижими имоти - земеделски земи и дворно място с къща в землището на [населено място], останали в наследство от П. Г. В.. Страните са наследници по закон на посоченото лице както следва: Р. Г. е негова дъщеря, М. Д. е наследник на дъщерята Б. Г., а М., С. и Л. Т. са наследници на сина А. Т.. В исковата молба ищците са посочили, че наследодателят е направил през 1996г. саморъчно завещание в полза на Р. Г. за цялото си имущество, като завещанието е обявено през 2010г. Въз основа на него Р. Г. се е снабдила с констативни нотариални актове за собственост по давност, наследство и завещание за всички имоти и е извършила разпореждане със земеделските земи в полза на трето лице. По отношение на това разпореждане в исковата молба е извършено позоваване на разпоредбата на чл.76 ЗН за относителна недействителност на сделката. Собствеността върху земеделските имоти е установена с решения на ПК-Г. за възстановяване собствеността на името на наследодателя. Относно жилищния имот е представен акт от 1955г. за признаване право на строеж на наследодателя върху държавна земя. Ответницата Р. Г. не е представила отговор на исковата молба; в съдебно заседание е оспорила иска; представила е завещанието във второто съдебно заседание. От страна на ищците е заявено, че оспорват завещанието - неговата „вярност и логичност”; оспорват „съдържанието и истинността на съдържанието на завещанието по чл. 193, ал.1 ГПК”. Първоинстанционният съд е открил производство по оспорване на саморъчното завещание, но не е дал указания по доказателствената тежест и е приключил съдебното дирене. С решението си е приел, че не е доказана нищожността на завещанието и искът за делба на жилищния имот е неоснователен. Допуснал е делба на земеделските имоти като е изложил съображения, че завещанието няма действие за тях, понеже наследодателят е починал преди възстановяване на собствеността. С постановеното въззивно решение Плевенски окръжен съд е приел, че завещанието е породило правни последици, тъй като оспорването на истинността му не е успешно проведено. Изтъкнал е, че не е заявено оспорване на автентичността на завещанието /дали то изхожда от завещателя П. В./, а на верността на съдържанието на документа, при което пътят за защита не е по реда на чл. 193, ал.1 ГПК, а с всички доказателствени средства. Извършил е разграничение между понятията „истинност на документ” и „вярност на съдържанието на документ”. В обобщение е намерил за недоказано, че завещанието е невярно и нелогично, както твърдят ищците. Счел е, че Р. Г. се легитимира като собственик по силата на завещанието както на жилищния имот, така и на земеделските земи. По отношение действието на завещанието за земеделските имоти съдът е изложил съображения за неприложимост на нормата на чл. 90а ЗН поради обявяването й за противоконституционна. Касационното обжалване е допуснато поради необходимост от разясняване на въпроса: как, по какъв начин следва да бъде заявено оспорването на едно саморъчно завещание, за да се приеме, че е оспорена неговата автентичност като частен писмен документ, съотв. неговата действителност като едностранна сделка. Саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ. Съгласно чл. 180 ГПК подписаните частни документи доказват, че съдържанието им представлява изявление на лицата, които са ги подписали. В това се състои формалната доказателствена сила на тези документи и при установяване, че подписът е неистински, то и документът е неистински. Затова оспорването на истинността на частния диспозитивен документ всъщност е оспорване, че волеизявлението изхожда от посоченото за автор лице. Същевременно, саморъчното завещание представлява едностранна сделка, за действителността на която законът поставя специални изисквания - да е написано изцяло ръкописно от завещателя, да е датирано и да е подписано от него - чл. 25, ал.1 ЗН. Неизпълнението на тези изисквания води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка - чл.42, б.”б” ЗН. Ето защо, оспорването на истинността на документа саморъчно завещание покрива и фактическия състав на материалноправно възражение за нищожност на саморъчното завещание като сделка. Оспорването на представено от насрещната страна саморъчно завещание може да се извърши както по реда и в срока по чл. 193, ал.1 ГПК за оспорване на документ, така и със заявено извън този ред материалноправно възражение за нищожност на завещанието. За оспорването не е необходима специална форма. Достатъчно е ясното и недвусмислено заявление на страната, че прави оспорване на документа, съотв. на действителността на сделката. Тъй като завещанието е диспозитивен документ, то не може да се поставя въпроса за верността на направеното в него волеизявление, който въпрос стои само за свидетелстващите документи. Затова оспорването на саморъчното завещание означава оспорване на автентичността му, на авторството на подписа. Ако за съда съществува неяснота какво обхваща оспорването, е длъжен да изиска от страната уточнение, но не може след като е открил производство по чл. 193, ал.1 ГПК впоследствие да приеме, че оспорване изобщо не е заявено. От горното разрешение следва, че обжалваният акт е неправилен. При представянето на завещанието пред първоинстанционния съд пълномощникът на ищците е заявил, че оспорва „съдържанието и истинността на съдържанието му”. Тогава съдът е постановил да се изискат данни дали завещанието е пазено от нотариус, кога и по чия молба е обявено. В следващото заседание след представяне официално заверен препис пълномощникът на ищците е посочил, че не е сигурен дали е оспорено завещанието затова още веднъж е заявил оспорване на завещанието, на неговата „вярност и логичност”, като е поискал откриване на производство по чл. 193, ал.1 ГПК. Ответницата е потвърдила, че ще се ползва от завещанието и от констативния нотариален акт за собственост, който също е бил оспорен; страните са направили изявления, че нямат други доказателствени искания и съдът е приключил съдебното дирене. Въпреки непрецизното отразяване в протокола, че се оспорва верността и логичността на завещанието, очевидно за първоинстанционния съд не е съществувало съмнение, че завещанието е оспорено и поради това той е открил производство по чл. 193, ал.2 ГПК, т.е. възприел е заявлението на ищците като оспорване автентичността на завещанието. Същевременно, съдът не е дал указания на страните по разпределението на доказателствената тежест, която в случая се носи от ответницата. В. съд не е поправил допуснатите от първата инстанция опущения, а е приел, че оспорване изобщо не е налице, като е изложил разсъждения за разликата между понятията „истинност на документ” и „вярност на съдържание на документ”. На базата на тези разсъждения обаче се налага извод, че неверен по съдържание може да бъде само свидетелстващия документ, а частният диспозитивен документ, какъвто е саморъчното завещание, може да бъде оспорван само досежно неговата истинност /автентичност/. Ето защо, при заявеното от страна на ищците оспорване, съдът е следвало да приеме, че то касае автентичността на завещанието и да предприеме следващите се от закона действия по разпределение на доказателствената тежест. От друга страна, настоящият състав констатира, че в исковата молба за делба е заявено и оспорване на сключената от ответницата Р. Г. разпоредителна сделка със земеделските имоти на основание чл. 76 ЗН като относително недействителна спрямо ищците, т.е. предявена е и претенция за установяване относителната недействителност на сделката. Съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, т.1, под страх от нищожност на делбата - чл.75, ал.2 ЗН, при релевиране на относителната недействителност на акт на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследникът-прехвърлител, както и приобретателят по сделката. В случая в производството по делото не е бил конституиран и не участва [фирма] - приобретател по сделката, сключена с нотариален акт № 70, т.12, рег.№ 6131, д.№ 1526/2010г. на съдията по вписванията при РС-Никопол. Според указанията в т.6 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. Съобразно посочената задължителна практика обжалваното решение на Плевенски окръжен съд и първоинстанционното решение на Никополски районен съд следва да бъдат обезсилени и делото върнато за ново разглеждане в първата инстанция. Тъй като неучаствалият задължителен другар е ответник по иска, то производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да се осигури правото му на защита. След това съдът следва да даде указания на страните във връзка със заявеното от ищците оспорване на саморъчното завещание на П. Г. В. и да събере доказателства за проверка автентичността му. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 596 от 18.12.2012г. по гр.д. № 859/2012г. на Плевенски окръжен съд и решение № 69 от 06.07.2012г. по гр.д. №349/2011г. на Никополски районен съд. ВРЪЩА делото на Никополски районен съд за ново разглеждане съгласно горните указания. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: