2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 771 гр. София, 27.12.2019 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 1989 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на Н. В. М., Целиноградская област, Руската Федерация, срещу определение № 217 от 04.06.2019г. по в.ч.гр.д. № 176 / 2019г. на Апелативен съд - Бургас, с което е оставена без уважение жалбата й срещу определение № 339 от 09.04.2019г. по гр.д. № 167/2019г. на Окръжен съд – Сливен, в резултат на което не е уважена молбата й по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса по иска й и разноски по делото. Жалбоподателката - ищец намира атакуваното определение за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Заявява, че с представяне на декларация и удостоверение за доходи са изпълнени всички предпоставки и задължения съгласно нормата на чл.83 ГПК, тъй като законодателят не е вменил възможност на съда при разглеждане на така подадената молба да преценява предявения иск. Счита, че ако декларацията не установява пълните данни, необходими на съда за преценката по чл.83, ал.2 ГПК, същият е имал задължението да даде указания за допълването й или за установяване на фактите. Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната касационна жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният състав, след като е разгледал декларацията за материално и гражданско състояние на ищцата, е приел, че липсват предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването й от дължимата по исковата молба държавна такса и от разноските по делото. В мотивната част на атакуваното определение, въззивната инстанция се е обосновала, че ищцата е чуждестранен гражданин, чиито действителни доходи и имущество не могат да бъдат установени. Възприела е за основателен извода на предходната инстанция, че предявеният иск е на значителна стойност, който би могъл да бъде предявен като частичен. Същевременно съдът е взел предвид и факта, че за реализиране на процесното цедирано вземане, съгласно споразумението, на ищцата е добавена и сумата от 53 814 лева - разноски за съдебни производства. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касаторката, са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на делото: „1/ Касаят ли предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК всички граждани със засегнати права и възможност да заплатят дължимата държавна такса, след като в закона не е записано изрично, че става въпрос за български граждани?; 2/ Към кой момент следва да се преценява наличието или отсъствието на предпоставките за освобождаване от държавна такса, по реда на чл.83, ал.2 ГПК – към момента на образуване на производството, във връзка с което се иска освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, към момента на подаване на молбата по чл.83, ал.2 ГПК или към друг предходен момент?; 3/ При подадена молба за освобождаване от държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК, към която са приложени надлежни писмени доказателства за материално и имущественото състояние на молителя, включително и декларация по чл.83, ал.2, т.2 ГПК, следва ли съдът, преди да се произнесе по молбата, да укаже на молителя да представи и други доказателства, с оглед самоинициативата за събиране на доказателства, въпреки че съдът няма правомощия за служебно начало в процеса?; 4/ Следва ли освобождаването от държавна такса да се обвързва с изхода на делото и то да се предрешава, нарушавайки принципа на равнопоставеност и състезателност в гражданския процес?”. Касаторката се позовава на наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Цитира следната съдебна практика: определение № 71/28.01.2015г. по ч.т.д. № 25/2015г. на І т.о. на ВКС, определение № 206/17.05.2013г. по ч.гр.д. № 2434/2013г. на ІІ г.о. на ВКС и определение № 612/12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ІІ т.о. на ВКС. Настоящият състав намира, че са налице сочената предпоставка за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по трети въпрос. По отношение на него е налице постоянната практика, обективирана в определение № 369/17.05.2013г. по ч. т. д. № 2110/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 318/12.07.2012г. по ч. гр. д. № 293/2012г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 866/27.12.2012г. по ч. гр. д. № 740/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 612/12.08.2010г. по ч. т. д. № 564/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация или с представяне на доказателства в тази насока. Ако такива доказателства по делото не са представени, а в декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК и останалите съдебни книжа се съдържат само твърдения на молителя, съдът следва да извърши преценка дали представянето на доказателства е необходимо и в този случай да даде указания за представянето им. Преценката се извършва, за да се отстрани съществуващата неяснота относно тези обстоятелства преди постановяване на определението по молбата за освобождаване от държавна такса. Обжалваният акт е постановен в противоречие с тази практика, тъй като въззивната инстанция е приела, че действителните доходи и имущество на ищцата не може да бъдат установено, само поради факта, че тя е чуждестранен гражданин, въпреки че по делото е представена декларация относно обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК и други писмени доказателства, като съдът не е дал указания на страната – молител за представяне на допълнителни доказателства. С декларацията по делото ищцата е посочила месечен доход в размер на левовата равностойност на 279,65 лева – пенсия и е декларирала липсата на доходи от дивиденти от търговски дружества и от други източници. Притежаването на недвижим имот – апартамент в Слънчев бряг, не доказва реализиране на доходи от имота, с които би могла да заплати дължимите по делото държавни такси и разноски и да покрие останалата част от минималната си издръжка за живот. Даденото разрешение в определение № 44/18.01.2017г. по ч.гр.д. № 4453/2016г. на IV г. о. на ВКС, че съдът не може да основава преценката си по чл.83, ал.2 ГПК на евентуални предположения за реализация на бъдещи доходи, е относимо към настоящия случай, тъй като въз основа на споразумението не се доказва реално постъпване (плащане) на парични средства в патримониума на ищцата за съдебни разноски от 53 814 лева, а само възникване на вземане към насрещната страна по споразумението за посочената сума. В разяснителната част на т.12 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл.83, ал.2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Наличието на вземане от 53814 лева, за което не се доказва да е реализирано, и придобиването на процесното материално право от ищцата въз основа на договор за възмездна цесия, по която тя е цесионер, както и предявяването с исковата молба на спорното вземане в пълния му размер, не са основания за отказ да се освободи ищцата от частично заплащане на държавната такса. В противоречие с трайноустановената практика, съдът не е съпоставил доходите и имущественото състояние на частната жалбоподателка с дължимата държавна такса по делото, възлизаща на 21 905,28 лева. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките за частично освобождаване на основание чл.83, ал.2 ГПК на ищцата от заплащане на държавна такса, а именно за сумата 20 000 лева Молбата за освобождаване от държавна такса за разликата над 20 000 лева до дължимия размер и от заплащане на пълния размер на разноските е неоснователна. С оглед изложеното, определението на Апелативен съд - Бургас в неправилната му част трябва да бъде отменено и молбата по чл.83, ал.2 ГПК следва да бъде уважена частично, като ищцата - настояща жалбоподателка, бъде освободена от заплащане на държавна такса за частта в размер 20 000 лева. В останалата част определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 217 от 04.06.2019г. по в.ч.гр.д. № 176 / 2019г. на Апелативен съд – Бургас. ОТМЕНЯ определение № 217 от 04.06.2019г. по в.ч.гр.д. № 176 / 2019г. на Апелативен съд - Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на Н. В. М. от Целиноградская област, Руската Федерация, срещу определение № 339 от 09.04.2019г. по гр.д. № 167/2019г. на Окръжен съд – Сливен, в резултат на което не е уважена молбата й по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса частично в размер 20 000 лева и вместо това постановява: ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, Н. В. М. от Целиноградская област, Руската Федерация, от внасяне на държавна такса частично в размер на 20 000 лева по гр.д.№ 167/2019г. по описа на Окръжен съд – Сливен. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 217 от 04.06.2019г. по в.ч.гр.д. № 176 / 2019г. на Апелативен съд - Бургас в останалата му част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.