Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 348   София, 22 юни 2010 г.     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни  две хиляди и десета година,  в състав :                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                        ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                            ДАНИЕЛА АТАНАСОВА     при секретаря..................................Аврора Караджова................................. и в присъствието на прокурора .............Явор Гебов............................., като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова  наказателно дело   № 296/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:                         Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия И. П. П., срещу въззивно решение, постановено по внохд № 17/10г. по описа на Военно-апелативния съд. В жалбата се релевира касационно основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Искането, което се прави е за отмяна на атакуваното решение, респективно на първоинстанционната присъда и пълно оправдаване по двете обвинения. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна. Подсъдимият и неговият защитника, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 3 от 21.01.2010г., постановена по нохд №255/09г., Сливенски военен съд, е признал подсъдимия И. П. П. за виновен в това, че на 25.09.2009г., в качеството си на длъжностно лице-командир на отделение в под.22270-Сливен, възползвайки се от служебното си положение , осигуряващо му достъп до автопарка на поделението, извършил кражба на 302 литра дизелово гориво „ДСЗ-30”, на стойност 519,44лв., собственост на под.22270, с намерение противозаконно да го присвои, като използвал МПС, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.6, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.58а, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на десет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С горепосочената присъда, подсъдимият П е бил признат за виновен и в това, че на 25.09.2009г. на участък от пътя с посока на с. К., обл. Сливен, като длъжностно лице-командир на отделение в под.22270-Сливен , направил опит да присвои 12,5литра автомобилен бензин, връчен в това му качество, на стойност 17,12лева, собственост на поделението, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини и представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.204, б.”А” вр. чл.201, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.58а, вр. чл.55, ал.1, т.2 от НК го е осъдил на глоба в размер на 300лева. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание, а именно десет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на същото за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. С присъдата, първата инстанция се е произнесла по веществените доказателства и деловодните разноски. С въззивно решение № 17 от 09.04.2010г., постановено но внохд № 17/2010г. , Военно-апелативният съд, е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда Касационната жалба е неоснователна. Единственото касационно основание, което се сочи е това по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а именно допуснато нарушение на процесуалните правила. Твърденията за необоснованост на въззивното решение и първоинстанционната присъда не могат да бъдат предмет на касационна проверка. Първоинстанционното производство е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият П е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Неоснователни са доводите, релевирани с жалбата за липсата на задълбочен анализ на физико-химическата експертиза, установяваща вида на горивото и оспорване на нейното заключение, тъй като от една страна същите сочат на необоснованост на акта, което не е касационно основание, а от друга страна признаците, индивидуализиращи предмета на инкриминираните престъпления са част от фактите, които подсъдимият е признал. В рамките на направените самопризнания, подкрепящи се от доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, решаващите съдилища са направили и верни правни изводи. Извън соченото касационно основание, настоящата констатира, че към датата на обявяване на въззивното решение са влезли в сила изменения в разпоредбата на чл.58а от НК. Преценявайки новата редакция в контекста на разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, касационният съд намира, че действалият към момента на постановяване на въззивното решение закон е по-благоприятен за подсъдимия, поради което не са налице основния да изменение на въззивното решение по отношение индивидуализацията на наказанията. Предвид гореизложеното, този състав на касационната инстанция, намира, че следва да бъде оставено в сила атакуваното въззивно решение. Водим от горното и на основание чл. 354 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :-   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 17 от 09.04.2010г., постановено по внохд № 17/20101г. по описа на Военно-апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване.   Председател: Членове: