Р Е Ш Е Н И Е № 812/09 г. София, 18.01.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧВА с участието на секретаря Е. П. изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело №3845/ 2008 г. и за да се произнесе съобрази следно Производството е по чл.290 ГПК. С решение № 134 от 14 февруари 2008 г. по гр.д.№ 2033/2007 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Г. Т. Ж., Домна Т. К., Д. Л. П., П. Д. Л., М. Д. Т. и М. Т. Н. против В. В. И. и И. В. В. за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], кв.В., местността “Бялата чешма”, с площ 1023 кв.м., представляващ имот пл.№ 771 по КП на местността. Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. С определение № 98/ 11.02.2009 г. по гр.д.№ 3845/ 2008 г. жалбата е допусната до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК- поради представена противоречива съдебна практика и поради това че решението е постановено в противоречие с постоянната практика на ВКС по приложението на §4а и §4 б ПЗР ЗСПЗЗ. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: В рамките на по- големия имот от 3521 кв.м., с признато в полза на ищците право за възстановяване, се намира имот пл.№ 771, който праводателите на ответниците са изкупили по §4а ПЗР ЗСПЗЗ. От данните по делото се установява, че наследодателката на ответниците В. В. И. е получила имота по реда на ПМС № 21/63 г., а след влизане в сила на ЗСПЗЗ го изкупила на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като същият е бил застроен със сграда. Правилни и законосъобразни са изводите на възивния съд, че наследодателката на ответниците е имала валидно учредено право на ползване, както и че в имота е била построена сграда, което позволява на ползвателя да изкупи имота. Оплакванията в касационната жалба относно тези правни и фактически изводи на съда са неоснователни, тъй като те почиват на събраните по делото доказателства. Предоставянето на право на ползване е установено от представения протокол № 14/ 16.09.1967 г. на ИК на ОНС, с който е утвърден Списък за раздаване на пустеещи земи по ПМС № 21/ 63 г., като под № 111 в списъка е посочено името на В. И.- наследодателка на ответниците, а също и препис-извлечение № 4544/ 7.10.1967 г., като подписването на последния документ от лице, различно от председателя на ИК на ОНС не опорочава неговата доказателствена стойност. От заключението на техническата експертиза е установена и пълна идентичност на предоставения с ползвания имот, както и че те попадат в имота, признат за възстановяване на ищците. Съдът е направил обосновани изводи и относно вида на сградата, построена в имота въз основа на строително разрешение от 1978 г., както и че тя отговаря на изискването на §4 а ПЗР ЗСПЗЗ във вр.с § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ имотът да бъде застроен, за да може да се изкупи. В съответствие с установената съдебна практика е и съображението, че при признато за възстановяване право на собственост върху имота ищците разполагат с правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск спрямо ответниците, както и това, че предмет на производството следва да бъдат са само правата на ответниците, произтичащи от качеството на тяхната майка на ползвател. Делото обаче е останало неизяснено относно друг елемент от фактическия състав на изкупуването, с който той завършва, а именно плащането на определената цена за имота. Представен е оценителен протокол, както и констативен нотариален акт, но при наличие на спор тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че правото на ползване се е трансформирало в право на собственост. В тази насока въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е обсъдил направения в същия смисъл довод от ищците и без да го провери, приел, че фактът на плащането на цената е безспорен. Решението е в противоречие с постоянната практика на ВКС по приложението на §4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ, според която правото на ползване се трансформира в право на собственост с факта на плащане на определената цена на имота. Касае се до императивна материалноправна норма, за спазването на която съдът следи служебно- т.10 от ТР № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане за събиране на доказателства за изплащане на имота. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.и 3 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 134 от 14 февруари 2008 г. по гр.д.№ 2033/2007 г. на Варненски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: