Р Е Ш Е Н И Е № 30 гр.София, 15.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 655/2010 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по протест от зам.-апелативен прокурор при С. апелативна прокуратура против решение № 296/20.10.2010 год. по въззивно нохд № 537/2010 год. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 7-ми състав. Поддържа се, че е постановено при допуснати нарушения на закона и процесуалните правила. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК се обосновава предложението за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа изцяло протеста по изложените в него съображения за допуснати нарушения при оценка на доказателствения материал. Подсъдимата М. М. М. – лично и чрез защитника си, оспорва основателността на протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Софийският апелативен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 537/2010 год. потвърдил присъда № 118/24.03.2010 год. по нохд № 2174/2009 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 27-ми състав, с която признал подсъдимата М. за невиновна в това на неустановена дата в периода 02.06.2004 год. – 03.02.2006 год. в[населено място] в качеството си на длъжностно лице-следовател в ССлС, да е присвоила пари – 9 броя банкноти с номинал от по 20 лева и 1 бр.банкнота с номинал 10 лв., на обща стойност 190 лева, иззети като веществено доказателство по досъдебно производство № 134/2004 год. по описа на ССлС, вречени й в това й качество да ги пази, поради което я оправдал по обвинението по чл.201, ал.1 НК. Въззивното производство е образувано по протест от прокурор с доводи за процесуални нарушения и искане за осъждане. Въззивният съд извършил цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, изложил своето виждане за установените фактически положения, които не се различават от тези на първоинстанционния съд, както и съображения за правилна процесуална дейност във връзка с оценката на доказателствения материал. Обосновал решението си по начин и със съдържание, предписани в чл.339, ал.2 НПК. Отговорил на доводите и възраженията за неправилна оценка като несъществени обстоятелства, относими към предмета на доказване, установените нарушения от страна на подсъдимата, изразяващи се в неспазване задълженията й като следовател във връзка със съхранение и опазване на веществените доказателства по воденото от нея досъдебно производство и определил същите като неоснователни. В правните съображения, основани на оценения с оглед действителния смисъл доказателствен материал, е изразил своето виждане за липсата на умисъл у подсъдимата за присвояване и правилно е определил неспазването на изискванията за съхранение на веществените доказателства за нарушение, предполагащо административно или дисциплинарно наказание, но не и основание за наказателна отговорност. Касационният протест по своето съдържание не се различава от изложеното във въззивния, независимо, че на поддържаните доводи вече е даден отговор във въззивното решение. В него е отново е потвърдено виждането на прокуратурата,че съдът би следвало да стигне до извод за вината на подсъдимата на основата не на конкретно оценените доказателства, а на предположението какво би се получило в случай, че плика с парите „е бил номериран…”, „бил закачен…”, „биха го видели и отбелязали” без данни свидетелите да са имали такава задача и да са я изпълнявали при проверката. Избирателното цитиране на показания, при това на неконкретизирани свидетели, също не може да бъде основание за извод, че съдът е пренебрегнал някое доказателствено средство в нарушение на чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. Оценката на доказателствения материал, видно от съдържанието на съдебните актове на двете инстанции по същество, е направено след съпоставяне на целия доказателствен материал и задълбочен анализ. Не са направени произволни изводи въз основа на целенасочено подбрани доказателствени средства, с каквито се обосновава искането в протеста на прокурора за отмяна на решението. Нарушаването на служебни задължения, каквито действително е установено, че е допуснала подсъдимата, във връзка със съхранение на веществени доказателства – несанкционирани своевременно и по никакъв начин от компетентните за това длъжностни лица, изпълняващи функциите „ръководител на следствената служба” или на съответните прокурори, при които делото е било изпращано по компетентност, липсата на парите са само част от обстоятелствата, които биха могли да имат значение на относими към предмета на доказване. Събраният доказателствен материал, както правилно са приели инстанциите по същество, не дава основание за извод, че са доказани обективните и субективните признаци на престъплението, за което е внесен обвинителния акт и се иска от прокуратурата подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена. Не броя и вида на доказателствени средства, а тяхното съдържание и цялостната им обоснована оценка е правилният начин за решаване на въпросите по чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Не е вярно и твърдението в протеста, че въззивният съд не е обсъдил възможността констатираните нарушения да са основание за наказателна отговорност. В мотивите на стр.7/л.34 от въззивното производство/ са изложени подробни съображения, които и настоящият състав споделя, в подкрепа на извода, че не може да се ангажира наказателна отговорност само въз основа на тях. Доколкото има данни за наличието на основание за друга, не наказателна отговорност, те не могат да бъдат предмет на разглеждане по внесения обвинителен акт. Съдът не е компетентен да се произнася по тези въпроси в наказателно производство по конкретно повдигнатото обвинение. Предвид изложеното и като намира, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал и законът с потвърждаване на оправдателната присъда по отношение на подсъдимата М. е правилно приложен, Върховният касационен съд намира, че решението следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 296/20.10.2010 год. по въззивно нохд № 537/2010 год. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 7-ми състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/