Р Е Ш Е Н И Е № 24 гр. София, 05.04. 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Надежда Трифонова 2. Петя Колева при секретаря …… Ил. Рангелова …………………………………… в присъствието на прокурора ………Долапчиев …………………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………………… наказателно дело № 31 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия П. Л. И. против решение № 147 от 15.10.2020 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 228/2020 г. В жалбата е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че съдът не е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства - оказаното влияние на силно упойващо вещество, което било дадено на подсъдимия и подтикнало го към проявата на агресия, както демонстрирана от негова страна висока доза на самокритичност. Направено е искане за изменение на решението, като се намали наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. Драгнева) поддържа жалбата с обема от доводи, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда № 15 от 20.05.2020 г. на Русенския окръжен съд по н. о. х. д. № 137/2020 г. подсъдимият П. Л. И. е признат за виновен в това, през периода 13.11.2019 г. – 26.11.2019 г. в гр. Русе, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, да е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 379, 80 лева от владението на Й. Е. Р. и М. Й. Ц.- Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда на М. Й. Ц., поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложено наказание от осем години лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяването му, приложен е чл. 59 НК и в тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 147 от 15.10.2020 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 228/2020 г. присъдата е изменена, като наказанието по чл. 58а, ал. 1 НК е намалено на шест години и осем месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е основателна. При преценката на наложеното наказание Великотърновският апелативен съд е отчел отегчаващи отговорността обстоятелства, относими към деянието и характеризиращи личността на подсъдимия И.. Към този кръг принадлежат броят на квалифициращите признаци на цялото продължавано престъпление; предходните осъждания, извън определящите рецидивната престъпна дейност; краткият интервал от време между престъплението в разглеждания случай и освобождаването на подсъдимия от затвора след изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Не е оставил без внимание и поредица обстоятелства от естество да смекчат отговорността на дееца. Основателно е наблегнал на ниската стойност на предмета на престъплението; възстановяването на отнетото имущество на пострадалата Р., което е довело до намаляване на обема от вредни последици в резултат на продължаваното престъпление; процесуалното поведение на подсъдимия И., с което оказал съдействие на разкриване на обективната истина чрез направеното самопризнание на досъдебното производство и действията му по посочване на мястото, където изхвърлил вещи; материалните затруднения, произтичащи от положението му на безработен и без постоянни доходи; демонстрираното критично отношение към извършеното. Отсъствието на квалифициращия признак за едното от двете деяния, включени в продължаваната престъпна дейност, също е обстоятелство, разкриващо конкретната степен на обществена опасност на цялото престъпление и съответно, трябва да бъде отчетено в процеса на индивидуализиране на наказанието на подсъдимия. Съдът не е приел за фактически установено подсъдимият И. да е осъществил кое да е от деянията под въздействието на упойващо вещество, поради което е излишно да се обсъжда придаденото му от защитника качество на смекчаващо отговорността обстоятелство. Върховният касационен съд обаче счита, че при преценката на съвкупността от обстоятелства въззивният съд е подценил относителната тежест на смекчаващите, поради което наказанието, индивидуализирано по чл. 54 НК на десет години лишаване от свобода се явява неоправдано тежко. В размер на осем години лишаване от свобода то съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на останалите обстоятелства от значение за справедливостта на наказанието. С оглед протеклата процедура по гл. 27 НПК и в съответствие с изискванията на чл. 58а, ал. 1 НК така определеното наказание подлежи на намаляване на пет години и четири месеца лишаване от свобода. Въззивното решение следва да бъде изменено в посочения смисъл. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 147 от 15.10.2020 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 228/2020 г., като намалява наказанието на подсъдимия П. Л. И. по чл. 58а, ал. 1 НК на пет години и четири месеца лишаване от свобода. Оставя в сила решението в останалата му част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: