6 РЕШЕНИЕ № 95 гр. София, 13.06.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Александър Цонев Членове: Филип Владимиров Джулиана Петкова като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3106/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивно решение № 260045/21 г. на Варненски апелативен съд с т.р. №3/19г. на ОСГТК по въпросите относно вземанията на кредитора за лихви при предсрочна изискуемост на кредита, както и относно начина и реда на погасяване на вземанията по чл. 76 ЗЗД. С тълкувателно решение №3/19г. на ОСГТК е даден отговор на поставените въпроси: За погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най - напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл. 66 ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора - първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата. Размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. Въз основа на горното, настоящият състав на ВКС намира следното относно правилността на въззивното решение и относно спора по същество: Касационното производство е образувано по касационна жалба на „Обединена българска банка“ АД срещу въззивно решение № 260045/19.03.2021 г. по в. гр. д. № 569/2020 г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта, с която е отменено решение № 260207/21.08.2020 г. по т. д. № 1260/2019 г. на Варненския окръжен съд, ТО, и вместо това са отхвърлени предявените от касатора срещу Г. Д. И. искове с правно основание чл. 422 ГПК за приемане за установено, че ответницата дължи на банката непогасена главница по договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 22.08.2007 г., изменен и допълнен с допълнителни споразумения № 1 от 05.05.2011 г. и № 2 от 14.11.2012 г. и споразумение от 24.09.2015 г., за горницата над 16 019,08 евро до присъдените 24 586,43 евро, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и непогасена главница по договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 22.08.2007 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 05.05.2011 г. и споразумение от 24.09.2015 г., за горницата над 4 092,68 лв. до присъдените 5 385,70 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Въззивният съд е приел следното от фактическа страна: между страните са възникнали валидни облигационни отношения въз основа на два сключени между тях договора за банков кредит: договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 22.08.2007 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 05.05.2011 г. и допълнително споразумение № 2 от 14.11.2012 г., по силата на който банката предоставила на ответницата кредит в размер на 49 000 евро, с краен срок на издължаване 15.08.2015 г., месечна анюитетна вноска в размер на 550,51 евро, дължими на 15-то число на месеца, всяка от които включва главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване; договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 22.08.2007 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 05.05.2011 г., по силата на който банката предоставила на ответницата кредит в размер на 15 000 лв., с краен срок на издължаване 15.08.2014 г., с месечна анюитетна вноска в размер на 264,34 лева, дължими на 15-то число на месеца, всяка от които включва главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване. Установено е, че двата кредита са усвоени по банковата сметка на кредитополучателя, както и че и двата договора съдържат идентична възможност за банката да обяви кредитите за предсрочно изискуеми, в случай че длъжникът не издължи частично или напълно две анюитетни погасителни вноски, както и при неизпълнение на което и да е от задълженията или условията по договора за кредит; поради непогасяване на две вноски с падеж 15.07.2013 г. и 15.08.2013 г. договорът за кредит в евро е обявен за предсрочно изискуем; поради непогасяване на две вноски с падеж 15.12.2013 г. и 15.01.2014 г. договорът за кредит в лева също е обявен за предсрочно изискуем; изявленията на банката за обявяване на предсрочна изискуемост и на двата кредита са получени от длъжника на 26.03.2015 г., като кредиторът се е снабдил със заповеди за незабавно изпълнение, с които Г. И. е осъдена да плати на банката 6150, 35лв. главница, заедно със законна лихва от 09.04.2015г., възнаградителна лихва до 07.04.2015г., наказателна лихва 451,23лв. до 07.04.2015г. и разноски 730,70лв., както и 24586,43 евро главница, заедно със законната лихва от 09.04.2015г., 3390,96 евро възнаградителна лихва до 07.04.2015г., 1718,31 евро наказателна лихва до 07.04.2015г., и 2843,03лв. разноски. След обявяване на предсрочната изискуемост на двата кредита, на 24.09.2015 г.между страните са сключени споразумения по всеки един от договорите, в които кредитополучателката признава вземанията на банката в посочения в тях размер за основателни, ликвидни и изискуеми, не оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на кредитите и заявява готовност да погаси остатъка от задължението си доброволно при договорените със споразуменията условия. В споразуменията е предвидено, че при забава в плащането на която и да е дължима вноска с 90 дни, неговото действие се прекратява автоматично, без да е необходимо кредиторът да уведомява длъжника. Според заключението на изготвената по делото съдебно- счетоводната експертиза споразуменията са действали до януари 2018 г., като след тази дата действието им е прекратено поради наплащане от страна на длъжника и банката е пристъпила към удовлетворяване на вземането си по принудителен ред. След обявяването на кредитите за предсрочно изискуеми, респективно след 09.04.2015 г., когато са подадени заявленията по чл. 417 ГПК, длъжникът е превел на банката за погасяване на дълга си общо 27 680,97 лв., с които суми банката е погасявала задължението, но не по начина, уреден в споразуменията, а по изпълнителните листове, като са погасени разноски, възнаградителна и наказателна лихва, както и законна лихва. При тези факти, апелативният съд е приел, че споразуменията от 24.09.2015 г. не следва да се зачитат при изчисляване размера на дълга, тъй като същите са имали действие между страните до 01.12.2018 г., когато автоматично са преустановили действието си, поради което правилно банката е погасявала задълженията на кредитополучателката по изпълнителните листове с постъпилите след обявяването на предсрочната изискуемост суми. Прието е, че в случая следва да се съобразят и извършените погашения на дълга със сумите, които ищцата е заплатила след 26.03.2015 г.; че в противоречие със задължителните постановки на т. 2 от ТР № 3-2017-ОСГТК банката е погасявала както главниците, законните лихви, такси и разноски, така и възнаградителните и наказателните лихви, начислени след датата на обявяване на предсрочната изискуемост, а размерът на вземането на банката при предсрочна изискуемост на кредита се определя в размер само на непогасената главница и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Следователно банката е следвало да погаси части от главницата, а не лихви, които след обявяването на предсрочната изискуемост на договорите за кредит вече не се дължат, поради което, с оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в случая установителният иск е приет за основателен за 16 019,08 евро по договора в евро и за 4 092,68 лв. по договора в лева, заедно със законната лихва от 09.04.2015г.. В касационната жалбата на ОББ АД се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд е приел, че не се дължи възнаградителна и наказателна лихва, която е начислена до датата на обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем. Настоящият състав на ВКС счита, че въззивното решение е неправилно в частта, в която не са признати вземанията на банката за възнаградителна и наказателна лихва до датата на предсрочна изискуемост, както и в частта, в която е прието, че главницата се погасява преди вземането за лихва. По съществото на спора, настоящият състав на ВКС намира следното: Относно кредита, отпуснат в лева- ответницата Г. И. е осъдена по чл. 417 ГПК да плати на банката 6150, 35лв. главница, заедно със законна лихва от 09.04.2015г., възнаградителна лихва до 07.04.2015г.- 732,22лв., наказателна лихва 451,23лв. до 07.04.2015г. и разноски 730,70лв.. Уведомлението обаче за предсрочна изискуемост е връчено на 26.03.2015г., следователно до този момент се дължат възнаградителна и наказателна лихва, а след това само законна лихва върху главницата съгласно т.р. №3/19г. на ОСГТК. Следователно за периода от 26.03.2015г. до 07.04.2015г. не се дължи възнаградителна и наказателна лихва. Тъй като в уведомлението наказателната лихва към 19.03.2015г. е 400,35лв., а към 07.04.2015г. е в размер на 451,23лв. следва да се приеме, че ответницата дължи с 50,88лв. по-малко наказателна лихва. Размерът на възнаградителната лихва към 26.03.2015г. и 07.04.2015г. е един и същи. След това по кредита, отпуснат в лева, ответницата Г. И. е платила 4185,80лв.. Банката е извършила погасяване на задълженията по този кредит както следва: 948,70лв. разноски, 1183,45лв. присъдена възнаградителни лихви, 321,69лв. законна лихва до 16.10.2015г. включително, 764,65лв. присъдена главница, 874,22лв. текуща и наказателна лихва по споразумението (съгласно заключението по ССчЕ, неоспорено от страните). Текущата и наказателна лихва по споразумението обаче не се дължи, по следните съображения: характерът на споразумението е да отложи принудителното изпълнение, при условие, че са плаща частично всеки месец; то представлява съгласие за приемане на частично изпълнение и няма характер на новация; не представлява преструктуриране на дълга, освен това уговорените вноски по споразумението не подлежат на принудително изпълнение, тъй като страните са уговорили, че на принудително изпълнение подлежи вземането по изпълнителния лист. Следователно неплащането на три вноски по споразумението има характер на прекратително условие, при сбъдването на което споразумението отпада с обратна сила съгласно чл. 25, ал.2 ЗЗД. Оттук, платената сума от 874,22лв. следва да отиде за погасяване на главницата съгласно чл. 76 ЗЗД, доколкото преди това са погасени разноски и лихвите по кредита към 16.10.2015г.. Освен това банката е погасила с 50,88лв. повече наказателна лихва, следователно и тази сума следва да отиде за погасяване на главницата. В крайна сметка вземането на банката е за 4460,60лв., заедно със законната лихва от 16.10.2015г. до окончателното плащане. Първоинстанционният съд е признал следното вземане на банката: 5385лв. главница, заедно със законната лихва от 09.04.2015г. до окончателното плащане. Това решение не е обжалвано от банката. Второинстанционният съд е признал вземане на банката за 4092,68лв., заедно със законната лихва от 09.04.2015г. до окончателното плащане. Доколкото въззивното решение не е обжалвано от Г. И. в частта относно присъдената законна лихва, то на касатора следва да се признае на основание чл. 422 ГПК още 367,92лв. главница, заедно със законната лихва върху тази сума от 16.10.2015г. до окончателното плащане. Относно вземането по кредита, отпуснат в евро, настоящият състав на ВКС намира следното: Г. И. е осъдена да плати по чл. 417 от ГПК 24586,43 евро главница, заедно със законната лихва от 09.04.2015г. до окончателното плащане, 3390,96 евро възнаградителна лихва до 07.04.2015г., 1718,31 евро наказателна лихва до 07.04.2015г., и 2843,03лв. разноски. Уведомлението за предсрочна изискуемост обаче е връчено на 26.03.2015г., следователно до този момент се дължат възнаградителна и наказателна лихва, а след това само законна лихва върху главницата (т.р.№3/19г. на ОСГТК). Тъй като в уведомлението наказателната лихва към 19.03.2015г. е 1541,52 евро, а към 07.04.2015г. е в размер на 1718,31 евро следва да се приеме, че ответницата дължи с 176,79 евро по-малко наказателна лихва. Към двете дати размерът на възнаградителната лихва е една и съща сума- 3390,96 евро. След това Г. И. е платила по този кредит 10524 евро. Банката е извършила погасяване на следните задължения: присъдени разноски- 2650,72лв., присъдени възнаградителни лихви 5109,27 евро, законна лихва по и.л.- 441,69 евро частично от 1285,97 евро до 16.10.2015г. включително, 3458,08 евро текуща и наказателна лихва (съгласно заключението по ССчЕ, неоспорено от страните). Текущата и наказателна лихва по споразумението обаче не се дължат, по следните съображения: характерът на споразумението е да отложи принудителното изпълнение, при условие, че са плаща частично всеки месец; то представлява съгласие за приемане на частично изпълнение и няма характер на новация; не представлява преструктуриране на дълга, освен това уговорените вноските по споразумението не подлежат на принудително изпълнение, тъй като страните са уговорили, че на принудително изпълнение подлежи вземането по изпълнителния лист. Следователно неплащането на три вноски по споразумението има характер на прекратително условие, при сбъдването на което споразумението отпада с обратна сила съгласно чл. 25, ал.2 ЗЗД. Оттук, платената сума от 3458,08 евро следва да отиде за погасяване на остатъка от законната лихва до 16.10.2015г. и след това на главницата съгласно чл. 76 ЗЗД, доколкото преди това са погасени разноски и лихвите по кредита към 16.10.2015г.. За погасяване на главницата отива и сумата от 176,79 евро, с които е погасена в повече наказателната лихва. В крайна сметка вземането на банката е 21795,84 евро, заедно със законната лихва от 16.10.2015г. до окончателното плащане. Първоинстанционният съд е признал вземане 24586,43 евро главница, заедно със законна лихва от 09.04.2015г.. Решението не е обжалвано от банката. Въззивният съд е признал вземане на баката за 16019,08 евро, заедно със законната лихва от 09.04.2015г. до окончателното плащане. Доколкото Г. И. не е обжалвала въззивното решение в частта относно периода на дължимата законна лихва, то на касатора следва да се признае вземане за още 5776,76 евро, заедно със законната лихва върху тази сума от 16.10.2015г. до окончателното плащане. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 260045/21 г., постановено по в.гр.д. 569/20г. на Варненски апелативен съд, в частта, в която е отхвърлен иска на ОББ АД по чл. 422, ал.1 ГПК да се признае за установено, че ответницата Г. Д. И. дължи главница над 16019,08 евро до 21795,84 евро, заедно със законната лихва върху тази сума от 16.10.2015г. до окончателното плащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че ответницата по делото Г. Д. И. дължи на ищеца ОББ АД още 5776,76 евро главница, заедно със законната лихва от 16.10.2015г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК -№ 2045/ 14.04.15г., по ч.гр.д. 4042/17г. на Варненски районен съд. ОТМЕНЯ решение № 260045/21 г. на Варненски апелативен съд, в частта, в която е отхвърлен иска на ОББ АД по чл. 422, ал.1 ГПК да се признае за установено, че ответницата Г. И. дължи главница над 4092,68лв. до 4460,60лв., заедно със законната лихва от 16.10.2015г. до окончателното плащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че ответницата по делото Г. Д. И. дължи на ищеца ОББ АД още 367,92лв. главница, заедно със законната лихва върху тази сума от 16.10.2015г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК- № 2034/ 14.04.15г., по ч.гр.д. 4043/17г. на Варненски районен съд. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненски апелативен съд в останалата обжалвана част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: