Р Е Ш Е Н И Е № 184 гр.София, 14 януари 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Невена Пелова и след становище на прокурора от ВКП АНТОНИ ЛАКОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №841/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано е по искане от осъдения Н. Д. Г. с правно основание чл. 423 от НПК. В искането за възобновяване се посочва, че производството срещу осъдения е протекло задочно на основание чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК и той дори не е предполагал, че срещу него се води наказателно дело. Развиват се доводи, че осъденият не е присъствал на съдебните заседания по делото, като съдът е приел процедура по разглеждане на делото без да положи усилия за уведомяване и призоваване на Н. Г.. Посочва се незаконосъобразно провеждане на задочно производство в хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК при липса на основания за това, доколкото осъденият е имал адрес в РБ и това е бил адресът на управление на регистрирано от него дружество, както и че разглеждането на делото в негово отсъствие е попречило за разкриване на обективната истина. Иска се възобновяване на производството по нохд № 691/2007г. на ОС – Кюстендил и връщане на делото за ново разглеждане на окръжния съд. Също така се излагат и доводи в подкрепа на оплакване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се твърди допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на решение по нд № 2224/2011г. на ВКС поради разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия без да са били налице предпоставките за това. Посочва се, че производството е следвало да бъде спряно, а разглеждането му в отсъствие на осъдения съставлява съществено процесуално нарушение. Във връзка с това се прави искане за възобновяване на нд № 2224/2011г. на ВКС, Трето НО, като бъде отменено решение № 164 по делото с постановяване на съдебен акт, с който осъденият да бъде оправдан, делото бъде върнато за ново разглеждане или бъде намалено наложеното наказание. Пред настоящата инстанция упълномощеният защитник на осъдения Н. Г. – адв. Е. П., поддържа така подаденото искане за възобновяване. Акцентира върху доводите, че с разглеждане на делото в отсъствие на осъдения е нарушено правото му на защита, правото му да бъде защитаван от избран от него защитник, да даде обяснения, както и принципите на равенство и състезателност в производството. Излага съображенията, заложени в искането, за незаконосъобразно приложение на хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. Представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Счита, че същият сам се е поставил в невъзможност да бъде призован за разглеждане на делото. Осъденият Н. Г. поддържа искането и моли делото да бъде възобновено. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, направено от осъдения Г., е процесуално допустимо – подадено е от правно легитимиран субект, срещу влязла в сила присъда, като същото е направено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането по чл. 423, ал. 1 от НПК, е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Постановление на прокурор от Окръжна прокуратура – Хасково от 13.11.2006г. е било образувано досъдебно производство № 363/2006г. по описа на ОДП – Хасково. С постановление от 14.11.2006г. Н. Г. е бил привлечен към наказателна отговорност, като му е повдигнато обвинение за престъпления по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1 от НК, за това, че на 10.11.2006г. на /ГКПП/ без надлежно разрешително, с лек автомобил „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Г. И. Й., в съучастие с Е. Г. А. пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество около 25 кг хероин, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК – за това, че през периода 11.11.-13.11.2006г. в [населено място] в съучастие с Е. Г. А. държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество около 25 кг хероин. Постановлението за привличане е било предявено на Н. Г. лично, с участието на преводач и в присъствието на упълномощен от него защитник. С определение от 17.11.2006г. на Хасковски окръжен съд на Н. Г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Материалите по посоченото досъдебно производство са били приобщени към дознание № 27/2006г. на ГПУ – Гюешево с Постановление на прокурор в ОП – Кюстендил от 19.12.2006г. В хода на разследването Н. Г. е бил привлечен като обвиняем с Постановление от 15.01.2007г. за престъпления по чл. 242, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 26 от НК – за това, че при условията на продължавано престъпление на 10.11.2006г. на /ГКПП/ в съучастие като подбудител и помагач умишлено склонил и улеснил Е. Г. А. да пренесе през границата на страната високорисково наркотично вещество 24 900 гр. хероин на стойност 2 555 923лв. и на 13.11.2006г. на /ГКПП/ в съучастие като подбудител и помагач с Е. Г. А. е склонил и улеснил Г. И. Й. без надлежно разрешително да пренесе през границата на страната високорисково наркотично вещество 24 900 гр. хероин на стойност 2 555 923лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък; и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, изр. 1 пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за това, че през периода 11.11.2006г. – 13.11.2006г. в [населено място] като съизвършител с Е. Г. А. без надлежно разрешително дължал с цел разпространение високорисково наркотично вещество в особено голямо количество - 24 900 гр. хероин на стойност 2 555 923лв. Постановлението е предявено на Н. Г. лично, с участието на преводач и в присъствието на избран от него защитник – адв. Д. С.. След предявяване на постановлението за привличане е извършен разпит на обвиняемия, като той е реализирал правото си да даде обяснения по предявеното му обвинение. В постановлението за привличане, което е подписано лично от него, са били разяснени задълженията, произтичащи от процесуалното му качество на обвиняем – да не променя местоживеенето си, да се явява на призоваване, както и последиците от неизпълнение на тези задължения. С постановление на прокурор в ОП – Кюстендил от 19.03.2007г. на Н. Г. е наложена забрана да напуска пределите на РБ. С Постановление от 28.03.2007г. е извършено ново привличане на Н. Г. като обвиняем, отново с участието на преводач и в присъствие на упълномощен от него защитник. Осъденият е заявил, че разбира за какви престъпления е привлечен в качество на обвиняем, като се е възползвал от правото да откаже да даде обяснения. На 29.03.2007г. разследването е предявено лично на Н. Г., с участието на преводач и на упълномощения от него защитник. С определение по нчд № 244/2007г. на ОС – Кюстендил на осъдения е била определена мярка за неотклонение „домашен арест“, която е следвало да бъде изпълнявана на адрес в [населено място], [улица]. След внасяне на обвинителен акт в Окръжен съд - гр. Кюстендил с разпореждане на съдия-докладчик съдебното производство е било прекратено и делото – върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. След връщане на делото на досъдебното производство е било постановено довеждане на осъдения Н. Г. от мястото на изтърпяване на мярката „домашен арест“ за предявяване на постановление за привличане. По делото са приложени докладни записки от полицейски служители, от които е видно, че Г. не е бил открит на адреса, където е следвало да бъде изпълнявана мярката за неотклонение. С телеграма от 06.11.2007г. осъденият е бил обявен за общодържавно издирване. На 02.11.2007г. постановлението за привличане на Н. Г. е било предявено на упълномощения му защитник и на същата дата на защитника е предявено разследването, като за посочените действия е прието, че по отношение на Г. е изпълнена хипотезата на чл. 269, ал. 3 от НПК. В Окръжен съд – Кюстендил е внесен обвинителен акт по обвинението на Н. Г. за престъпления по чл. 242, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК; по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 242, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, както и по обвинение на Е. Г. А.. Осъденият Г. е бил призоваван от всички известни за него адреси в РБ - този, на който се е изпълнявала мярката домашен арест, както и на адресите, вписани при регистрацията на представляваното от него дружество и този, за който е бил сключен договор за наем от името на дружеството /вж. приложените на л. 47-52, л. 74 и следващите от нохд № 691/2007г. призовки и докладни записки/. Съдът извършил проверка на задграничните пътувания на осъдения, както и се е уверил, че общодържавното му издирване не е дало резултат. Положил е дължимите усилия за призоваването на подсъдимия, но те са останали без резултат. При тези данни и с участието на назначен служебен защитник на подсъдимото лице, първоинстанционният съд е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия, като е мотивирал наличие на предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК, като е съобразил и че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи на разкриване на обективната истина. С присъда № 2 от 03.02.2010г. Н. Г. Д. Я. П. е признат за виновен в извършване при условията на продължавано престъпление на деяния по чл. 242, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК и по чл. 242, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание 17 години лишаване от свобода и глоба в размер на 200 000лв. и за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание 7 години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000лв. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на Н. Г. е определено едно общо наказание – седемнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор и глоба в размер на 200 000лв. Със същата присъда е осъден и Е. А.. Присъдата е била проверена по жалби от защитниците на Г. и на А. и с Решение № 134/27.05.2011г. по внохд №750/2010г. на Софийски апелативен съд, четвърти състав, е била изменена, като е преквалифицирано извършеното от Н. Г. в престъпление по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и са намалени наложените на другия подсъдим А. наказания и определеното му общо наказание. По касационна жалба от защитниците на Е. А. е било образувано кнд № 2224/2011г. по описа на ВКС, Трето наказателно отделение. По отношение на Н. Г. са били събрани данни относно това, че не се е намирал в затворите и следствените арести в страната, че последното му влизане в РБ е било на 11.11.2006г., както и че въпреки обявеното общодържавно издирване, не е бил установен на територията на държавата. Бил е даден ход на делото пред касационната инстанция с участие на служебно назначен защитник на Г. и с решение № 164/24.07.2012г. по посоченото дело въззивното решение е било оставено в сила. При тези фактически констатации настоящият състав извърши преценка за наличието на основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 423, ал. 1 от НПК. Сред правата на подсъдимия, гарантирани от чл. 6, т. 3, б. „а”, „c” и „d” от ЕКПЧ и чл. 55 от НПК, е правото му да бъде информиран за характера и причините за обвинението срещу него, правото да участва лично в съдопроизводствените действия при разглеждане на делото. Нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК и установената в нея възможност за възобновяване на наказателното дело цели възстановяване на правото на обвиняемия/подсъдимия да участва лично в процесуалните действия, предприети в рамките на наказателното производство срещу него, когато това не е било реализирано в проведеното производство в негово отсъствие. В тази връзка, основателността на искането за възобновяване на делото на посоченото основание се преценява с оглед на предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Ако наказателното производство е проведено в отсъствие на обвиняемия/подсъдимия, искането се уважава, с изключение на случая, когато осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК /преди измененията от 2017г. - чл. 254, ал. 4 от НПК/ не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. Така предвиденото основание за възобновяване на делото съдържа изискванията задочно осъденият да не е знаел за наказателното преследване срещу него и незнанието му да се дължи на причини, извън негова недобросъвестност. Когато правото на подсъдимия на лично участие в съдопроизводствените действия по конкретното наказателно обвинение срещу него е останало нереализирано поради незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство по реда на чл. 269 от НПК, ще е реализирано основанието за възобновяване на делото, отмяна на постановения в нарушение на процесуалните правила акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който е започнало задочното производство. Доколкото правото на обвиняемия/подсъдимия на лично участие в процедурата за реализиране на наказателното преследване е с диспозитивен характер, то ако обвиняемият/подсъдимият е демонстрирал поведение на напускане на адреса си и укриване и по този начин сам е създал ситуацията на неучастието си в действията по наказателното производство и така е манифестирал отказ от упражняване на правото си, той не би следвало да се ползва от установената в закона възможност за възобновяване на наказателното дело, възстановяваща правото му на лично участие. В настоящия казус, видно от изложената по-горе фактология, осъденият Н. Г. е бил информиран за наказателното обвинение срещу него, бил е привлечен в процесуалното качество на обвиняем, като са му били разяснени задълженията да не променя местоживеенето си без да уведоми съответния орган и да се явява на призоваване. След като е бил наясно с естеството на воденото срещу него производство чрез привличането му като обвиняем на досъдебната му фаза, осъденият по собствена воля е нарушил задълженията, произтичащи от процесуалния му статут. Същият е нарушил изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест“ като е напуснал адреса, на който се е изпълнявала тази мярка, бил е с наложено ограничение да напуска пределите на държавата и въпреки тези мерки за процесуална принуда, се е укрил и сам е препятствал възможността да бъде призоваван в съдебната фаза на наказателното производство. Следователно, с поведението си осъденият Г. сам се е отказал да упражни правото си да присъства при извършване на действията в рамките на наказателното производство срещу него и да упражни правото си на защита. Осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство и чрез привличането му с участие на защитник и на преводач са му били разяснени същността и характера на конкретното повдигнато му обвинение, бил е уведомен за задълженията си, произтичащи от процесуалния му статут. Неговите действия на нарушаване на мярката „домашен арест“, напускане на адреса и укриване, като не е бил установен въпреки предприетото общодържавно издирване, манифестират неговия отказ да участва в производството. На Г. не е бил връчен препис от обвинителния акт, инициирал съдебното производство, но укриването му е довело до невъзможност да бъде изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК /действаща към момента/. Първостепенният съд, освен това, напълно прецизно и законосъобразно е преминал към задочно разглеждане на делото, като е събрал необходимите доказателства за наличието на предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК и е мотивирал основанията за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. Налице са били данни за напускане от осъдения на адреса за изпълнение на мярката „домашен арест“, изискани са били всички справки, които биха могли да установят местонахождението му, съобразено е, че общодържавното издирване на осъдения не е дало резултат. Без основание са доводите в искането за това, че не е налице хипотезата на неизвестно местоживеене на осъдения предвид на обстоятелството, че той имал регистрирано дружество със седалище и адрес на управление в Република България. Видно от изложените по-горе фактически обстоятелства, осъденият Г. и бил призоваван в производството пред първоинстанционния съд от всички установими адреси по делото, включително и тези, свързани с упражняване на дейност от регистрираното от него дружество, но не е бил намерен. При наличните данни за напускане на адреса на изпълнение на мярката за неотклонение „домашен арест“ и наложена забрана за напускане на пределите на РБ, съдът е положил дължимите усилия за призоваване, а също и е констатирал, че щателното издирване на осъдения в страната не е дало резултат. Поради това при провеждането на задочна процедура първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения. Спазено е изискването по чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК за задължителна защита на подсъдимия, като назначеният служебен защитник е осъществил действителна защита чрез участието си в събиране на доказателства в хода на съдебното следствие. Изложените доводи мотивират крайният извод на касационната инстанция за това, че не са налице основания за възобновяване на производството по нохд №961/2007г. на Окръжен съд – Кюстендил. Не може да бъде удовлетворена претенцията в искането за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Искането за възобновяване съдържа и позоваване на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се твърди допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото от касационната инстанция и се претендира отмяна на решението, постановено по нд № 2224/2011г. по описа на ВКС. Искането за възобновяване с посоченото основание е недопустимо, защото е направено извън шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3, изр. 1 от НПК, чието начало е влизане в сила на съдебния акт. Решение № 164 на ВКС, Трето наказателно отделение е постановено на 24.07.2012г. и от тази дата е започнал да тече шестмесечният срок за подаване на искане за възобновяване с основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Предвиденият в чл. 421, ал. 3, изр. 2 от НПК шестмесечен срок с начален момент узнаването на влязлата в сила присъда е важим само за искане за възобновяване, основано на чл. 423 от НПК. Поради това искането в тази му част следва да бъде оставено без разглеждане, доколкото основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК са ангажирани след изтичане на законоустановения шест месечен срок от влизане в сила на съдебния акт. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Д. Г., на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, за възобновяване на производството по нохд № 691/2007г. по описа на Окръжен съд - гр. Кюстендил и отмяна на постановените съдебни актове. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Н. Д. Г., на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на производството по нд № 2224/2007г. по описа на ВКС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.