Р Е Ш Е Н И Е
№ 462
София, 23 май 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Ив.Илиева
и в присъствието на прокурора Ат.ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело №1187/2012 година
Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия В. Н. Г. срещу въззивна присъда № 14 от 04.05.2012г. по внохд № 754/2011г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
В жалбата се поддържат отменителни основания по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК.Прави се искане за отменяване на съдебния акт,признаване на подсъдимия за невинен и оправдаване по повдигнатото обвинение.Алтернативно се иска отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.Прави се оплакване и за явна несправедливост на наказанието.Съдът не е изложил мотиви защо не е приложил института на условното осъждане по чл.66,ал.1 НК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд,трето наказателно отделение,за да се произнесе съобрази следното:
С горната присъда Пазарджишкият окръжен съд е ОТМЕНИЛ присъда № 258 от 08.11.2011г.,постановена по нохд № 1337/2010г. по описа на Пазарджишкия районен съд в частта,с която подс.В. Н. Г. е признат за НЕВИНОВЕН и е оправдан за това,че в периода от м.юли 2004г. до м.март 2006г. в [населено място],при условията на продължавано престъпление,в качеството си на длъжностно лице-изпълнителен директор на [фирма]-гр.П.,съзнателно е сключил 27 неизгодни сделки с фирмите [фирма] [населено място], [фирма]-гр.П. и [фирма]-гр.П. и от това е произлязла значителна вреда за [фирма]-гр.П. в размер на 724 627,50 лева ,и вместо това е ПОСТАНОВИЛ нова,както следва:
Признал е подсъдимия В. Н. Г. за ВИНОВЕН в това,че за периода м.юли 2004г. до м.март 2006г. в [населено място],при условията на продължавано престъпление,в качеството си на длъжностно лице-изпълнителен директор на фирма [фирма] [населено място],съзнателно сключил 27 неизгодни сделки с фирмите [фирма],гр.П., [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място],в които е закупил за представляваното от него дружество суровини за производство на гумено текстилни транспортни ленти на умишлено завишени цени чрез включване на фирми посредници между [фирма] [населено място] и производителите /фирма/ [населено място] ФР Германия и /фирма/-гр.И. Р Турция при доставката на тези суровини и от това е произлязла значителна вреда за [фирма]-гр.П. в размер на 724 627,50 лева поради което и на основание чл.220,ал.1 НК във връзка с чл.2,ал.1 НК във връзка с чл.26,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ОТКРИТ ТИП.
ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й оправдателна част-за 33 броя сделки на обща стойност 1 787 826,25 лева.
Касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА:
Въззивната присъда е правилна и законосъобразна.При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Изводът на съда за извършено от подсъдимия деяние съставомерно по повдигнатото обвинение,почива на доказателствата по делото,събрани,проверени и анализирани в съответствие с разпоредбите на чл.13,чл.14,чл.107 НПК.
Доводите развити в жалбата за съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона не намират опора в данните по делото.
Въззивният съд като инстанция по фактите и приложението на закона е приел за установена фактическа обстановка въз основа на доказателствата по делото преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Установено е,че с Решение № 5788 от 06.12.1991г. по фирм.дело № 4643/1991г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд е вписано акционерно дружество [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица].Съгласно решението дружеството се представлявало от подс.В. Н. Г.-Изпълнителен директор.Дружеството имало едностепенна форма на управление/вписан е Съвет на директорите/.През 2003г. с Решение № 1275/11.07.2003г. се вписва промяна в управлението и председателството на дружеството,като в Съвета на директорите се вписали Х. А. Ф.,Д. С. Н. и В. Н. Г.. За изпълнителен директор бил вписан подс.В. Н. Г.,който управлявал и представлявал дружеството през целия инкриминиран период от м.юли 2004г. до м.март 2006г.
През 1997г. с Решение № 2198 от 29.09.1997г. Пазарджишкият окръжен съд е регистрирал /фирма/ със седалище [населено място], [улица] състав: Съвет на директорите-Д. С. Н.,И. Г. С. и подсъдимия В. Н. Г.-Изпълнителен директор,който представлява и управлява дружеството.
Подсъдимият Г. участвал като Изпълнителен директор в още две дружества,регистрирани от Пазарджишкия окръжен съд: С решение № 932/30.04.2004г. е регистрирано дружество с ограничена отговорност [фирма] със седалище на управление [населено място], [улица] дружество [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица],регистрирано с Решение № 720/20.04.2004г.
С решение № 4706/05.08.2002г. Пловдивският окръжен съд регистрирал дружество [фирма],със седалище и адрес на управдление [населено място], [улица].Съдружници в него са синовете на подс.Г.- Н. В. Г.-Управител на дружеството и В. В. Г..
Дружеството [фирма] имало основен предмет на дейност-производство на изделия от каучук във връзка с която до м.април 2004г. извършвало директен внос на технически текстил/необходим за произвежданите транспортни ленти/ от основни доставчици.
Основни доставчици на [фирма],което произвеждало изделия от каучук до м.април 2004г. били /фирма/ Германия и /фирма/ Турция.Подсъдимият като изпълнителен директор съгласно Устава на дружеството сключвал търговските сделки във връзка с производствената дейност.
Установено е по делото,че след м.април 2004г. директният внос за [фирма] от германската и турската фирми на технически текстил е бил преустановен и в търговските отношения с основните доставчици били включени и фирмите [фирма] [населено място], [фирма] [населено място],/фирма/. [населено място] и [фирма] [населено място].Фирмите доставчици започнали да сключват сделки за доставка на технически текстил с дружеството [фирма] с управител подс.В. Г..
Установено е също така ,че дружеството [фирма] не продавало директно доставения текстил на [фирма] необходим за изработването на транспортните ленти,а документално,чрез префактуриране го продавал на фирмите посредници- [фирма], [фирма], [фирма],за да достигне накрая до [фирма].Фактическо предаване на стоката реално не се извършвало,тъй като след освобождаването й от митницата,тя се транспортирала до склада на единствената производствена фирма във веригата- [фирма].При всяка една от сделките обаче,включително и на последната фирма- [фирма],текстилът се продавал с надценка.Цената на всяка отделна сделка се определяла от подсъдимия Г.,като при всяка следваща фирма по веригата цената на текстила растяла с около 10 %.По описания начин подсъдимият сключил 27 броя сделки,като завишил цените на текстила чрез включване на фирми посредници между представляваното от него дружество [фирма] и доставчиците /фирма/ Германия и /фирма/-Турция.В резултат на това е прието,че е причинил на дружеството значителни вреди в общ размер 724 627,50 лева,които съставляват разликата между договорната доставна цена на текстила на [фирма] с фирмите доставчици и увеличената чрез префактуриране на фирмите посредници цена на фирма [фирма],която реално е заплащана назад по веригата от страна именно на [фирма],съответно прихваната с насрещни вземания на фирма [фирма].
Изпълнявайки задълженията си по чл.313 и сл. НПК, въззивният съд е провел съдебно следствие по реда на чл.332 НПК,на което е изслушал повторно свидетелите У. М.,Л. Н.,разпитал е като свидетел Х. Л. К., приобщил по реда на чл.279,ал.2 НПК обясненията на подсъдимия дeпозирани на дос.пр.№ 177/2006г. на ОД МВР том 1-ви /съд зас. на 04.05.2012г./,повторно изслушал вещото лице Л. Ц.,повторно изслушал вещото лице Б.,назначил е и изслушал допълнителна съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Б.,/л.111/,допуснал втора допълнителна експертиза от вещото лице.Б./л.272/ от делото ,изслушана и приета в съд.зас. на 04.05.2012 г.
Въз основа на пълната и всестранна проверка на всички доказателства,относими към предмета на доказване по чл.102 НПК ,съдът е постановил присъдата си в съгласие с разпоредбата на чл.303,ал.2 НПК.
Изводът на съда,че подсъдимият е осъществил състава на чл.220 НК почива на множеството гласни и писмени доказателства обсъдени и анализирани обстойно и задълбочено от съдебния състав.
Правилно е прието,че деянието е доказано от фактическа и правна страна.
Подсъдимият е бил изпълнителен директор на дружеството [фирма],той е ръководил и представлявал дружеството,той е сключил инкриминираните сделки.Вещото лице Б. е установило,че сключените от подсъдимия сделки с фирмите [фирма] и [фирма] са на по-високи цени от реално възможните. Той е закупил използвания за транспортни ленти текстил на завишени цени,чрез включване на фирми посредници между дружеството [фирма] и доставчиците „ОЛБО” Германия и /фирма/-Турция. Съзнателно и целенасочено той е завишавал цената на доставения текстил,което е станало възможно чрез приетия и описан по-горе механизъм.От гласните доказателства е установено,че Г. давал специален ценоразпис на оформящите фактурите свидетели В.,М. за всяка една от тези сделки по веригата Така достигайки до адресата на доставката- [фирма],доставната цена нараствала многократно.
Всяка от междинните фирми посредници е получавала указаната във фактурата парична сума.
Съгласно последните две заключения на вещото лице Б.,приети от съда и от страните,разликите между доставната цена на текстила на [фирма] и доставната цена на [фирма] представлява реално платени суми от фирма [фирма],съответно прихванати суми с насрещни вземания на фирмата.Установено е,че общата сума на тези разлики по инкриминираните сделки възлиза на 724 627,50 лева.
Префактурирането на един и същ текстил до достигането му до [фирма] не се оспорва от подсъдимия.Подсъдимият в обясненията си на дос.пр./л.104-106 в т.1/,огласени и приобщени от въззивната инстанция по реда на чл.279,ал.2 вр.с ал.1 т.4 предл.1 НПК е заявил” ...Всъщност текстила предмет на сделките между [фирма],и М. Р.” и [фирма] и /фирма/ е един и същ,той само по фактура се прехвърляше между тези дружества.Тези дружества са регистрирани и трите на „Синитевско шосе” № 12”.Тезата на подсъдимия е,че тези негови действия не са умишлени,а насочени към „спасяване” на производството на дружеството „Каучук АД и осигуряване на нормално функциониране на предприятието,а префактурирането на фирма”М. Р.”/на неговите синове/ е било насочено към формиране на обороти,съответно печалба,за да може фирмата да кандидатства за проект за производство пред банка е защитна такава.
Съдът е отговорил на възраженията на л.44 от мотивите,както и на възражението,че описаните междинни сделки били транзитни продажби.Констатирал е,че по делото липсват доказателства,посочената фирма действително да е подготвяла такъв проект,да е кандидатствала за кредит или да е получавала такъв от банка.Съдът не е приел и тезата на защитата,че с цел да направи дружеството финансово независимо от външни доставчици и да спаси същото от фалит той регистрирал частното дружество [фирма] и договорил с доставчиците по изгодни и по-ниски цени на доставка на текстила към това ново дружество.Разпитаният от въззивния съд св.Х.К. е посочил,че причина за понижаванете на цените на доставяния текстил от страна на фирма”ОЛБО” през инкриминирания период, се дължи на по-ниските конкурентни цени предложени за текстила от фирма доставчик от Турция.Свидетелят е заявил” ...когато договаряхме цените мисля,че една фирма от Турция беше натиснала цените много надолу,голям конкурент беше.И ние бяхме принудени,ако искаме да работим с това дружество,да свалим цените малко надолу.Мисля че се казваше /фирма/..Анализирайки показанията на свидетелите Д.,Н.,С., част от тези на св.К.,както и останалите доказателства/ л.20-22 от мотивите/, съдът стигнал до извод,че към 30.04.2002г./регистриране на дружеството [фирма]/,както и към началото на инкриминирания период,не е имало обективна причина подсъдимият да преустанови директния внос от външните доставчици.Установил е също така,че дружеството към този момент не е било заплашено от фалит,а /фирма/ -Германия не е имала намерение да иска обявяването на дружеството в несъстоятелност.
Причината за регистрирането на фирма [фирма] е посочена в показанията на св.С./л.193 и сл. от първ.дело/ и на св.Т.Д./л.190 от делото/-източване на акционерното дружество [фирма],поставяйки на входа и изхода свързани фирми с негово участие/на подсъдимия и на синовете му/.
Правилно,с оглед на доказателствата,съдът е приел,че действията на подсъдимия сочат на пряк умисъл.Г. умишлено е завишавал цените чрез включване на фирми посредници,и е съзнавал,че причинява вреда на дружеството,което управлявал.Като аргумент опровергаващ тезата на подсъдимия за действия по „спасяване” на дружеството от фалит,съдът е отбелязал в мотивите си,че Г. е можел да избегне генерираните значителни вреди,като нареди [фирма] да продаде директно на [фирма] процесния текстил веднага след закупуването му от доставчиците на цени изгодни за дружеството или с минимална надценка,което не сторил.Друг аргумент в тази посока е обстоятелството,че след натрупване на суми от междинните продажби,тези суми се насочвали от [фирма] към фирмите на подсъдимия и неговите синове/справка в.л. Б./.
Правилно е прието,че сключените сделки са неизгодни по смисъла на чл.220 НК.Съгласно заключението на вещото лице Б. и от Приложение 1-А до 6-А към него,по процесните 27 сделки е налице реално плащане,съответно прихващане от страна на [фирма] за доставения текстил.Това реално плащане е реализирано на по-високата,неизгодна за дружеството цена,вместо на по-ниска директно от [фирма],очевидно по-изгодна и обективно възможна цена.В този смисъл изводът на съда,че след като Г. е можел да закупи текстила по 27-те сделки директно и на по-ниска цена/цената на [фирма]/,но съзнателно не го е сторил,означава,че сключените 27 броя сделки са неизгодни/като сключени на по-висока цена от реално възможната/.В този смисъл изводът на съда,че в резултат на посочените сделки е настъпила значителна щета/вреда/,която обуславя съставомерност на деянието,е правилен и обоснован. Съгласно установената практика на ВКС признакът „значителни вреди” е налице,когато техният размер е в рамките на 14 минимални заплати към момента на деянието.Въззивният съд е посочил,че към м.март 2006г. размерът на минималната заплата е бил 160 лева,от което следва,че за да са налице значителни вреди,размерът трябва да е 2 240 лева.Очевидно е,че сумата от 724 627,50 лева надхвърля повече от 323 път тази сума.
Безспорно е,че с инкриминираните действия Г. е причинил вреда на управляваното от него акционерно дружество. С платената по-висока цена на текстила съгласно счетоводните експертизи,е намалена реално касовата наличност на дружеството или наличността на банковите му сметки или чрез извършените прихващания не са били събрани насрещните вземания на дружеството.
Възражението,че съдът кредитирал частично показанията на св.Койлер,обяснението на подсъдимия,както и заключенията на вещите лица Б./първо,второ и трето на л.38-52 и на л.320-323 от т.1 на дос.пр.,и по нохд № 1337/2010г. на ПазРС и тези на в.лице Ц. депозирани на дос.пр., и с това е нарушил процесуалните му права е неоснователно. Право на съда е да прецени,кои от доказателствата следва да кредитира и кои не,като изложи съображения за това.Видно е от изчерпателните мотиви/л.23-26/,че съдът е изпълнил задължението си по чл.305,ал.3 НПК,обсъдил е противоречията в доказателствата и е изложил съображения,защо приема едни от тях,а други отхвърля.
Д. за нарушени процесуални права,тъй като съдът не е назначил допълнителна експертиза за изследване пасивите и активите на дружеството за инкриминирания период, и с това на Г. са били нарушени правата му по чл.55 НПК е неоснователен. В съд.зас.на 04.05.2012г. при приключване на съдебното следствие,Г. и защитата му са заявили: „Нямаме искания по доказателствата,да се приключи делото”.Следва да се отбележи,че първоинстанционният съд е взел отношение за назначаването на съдебно икономическа експертиза.На л.397 по нохд № 1337/2010г. съдът е мотивирал отказа си с обстоятелството,че в банковите извлечения поискани и предоставени на съда,не се съдържа отразяване на първичните счетоводни документи-данъчни фактури въз основа на които сметките на [фирма] са били захранвани. Не е отразено също така и титулярът на сметките извършвал разплащанията.Затова съдът е приел,че експертиза в искания смисъл не би могла да отговори на въпроса дали движението на паричните средства по събраните банкови извлечения има пряка връзка с инкриминираните по делото фактури.
Възражението ,че относно цесията мотивите на съда са погрешни също е неоснователно.С договора за цесия задълженията на [фирма] са били прехвърлени на дружеството [фирма],за да може /фирма/ Германия да си получи дължимата сума от близо 2 млн. евро натрупана като задължение от частната фирма.В противен случай производствената дейност на дружеството следвало да бъде преустановена.Установено е ,че св.К. едва през м.май 2006г. разбрал,че договора от м.февруари 2006г. за доставка на технически текстил е подписан с частната фирма [фирма],а не с дружеството [фирма],както и че това са две различни фирми.В крайна сметка [фирма] е изплатил и задълженията на [фирма] за доставната цена на текстила на /фирма/ за периода след м.феврури 2006г.Мотивите на съда са коректни и изцяло съответстват на доказателствения материал.
Съображенията изложени в допълнителните бележки касаят обосноваността на съдебния акт,която не е касационно основание.К. състав проверява правилността на присъдата в пределите визирани в НПК и няма право да преобсъжда приетите от съда фактически положения.
По изложените съображения като е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.220,ал.1 НК,въззивният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.Обвинението е доказано по несъмнене начин.
Д. за явна несправедливост на наказанието е основателен само касателно неговият размер.
Преценката за наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства е правилна.Отчетени са всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието по реда на чл.54 НК.Правилно е прието,че няма основание за прилагане разпоредбата на чл.55 НК,тъй като не са констатирани наличие на многобройни или изключителни по характер смекчаващи отговорността обстоятелства.
Настоящият касационен състав отчете,че смекчаващите обстоятелства не са оценени в достатъчна степен.Подсъдимият е на 65 години с добри личностни данни,с необременено съдебно минсало.Изложеното дава основание за преценка,че наказанието не е съобразено с чл.36 НК.В този смисъл,като взе предвид изложеното,съдът намали наказанието на една година и шест месеца лишаване от свобода.
В останалата санкционна част присъдата следва да се остави в сила. Няма основание за прилагане на разпоредбата на чл.66,ал.1 НК.Въззивният съд е изложил достатъчно убедителни съображения ,които изцяло се споделят от касационния състав.Извършеното престъпление е с висока степен на обществена опасност предвид размера на причинените на дружеството вреди,значителният брой на сключени от подсъдимия неизгодни сделки,както и продължавания период на престъпна дейност. Преценката на съда по реда на чл.301,ал.1 т.5 НПК за начина на изтърпяване на наказанието е правилна и обоснована.За постигане целите по чл.36 НК както в личен,така и в генерален аспект, наказанието следва да се изтърпи ефективно.
Като е постановил в този смисъл присъдата си,съдът не е допуснал нарушение по чл.348,ал.5 т.2 вр.с чл.348,ал.3 НПК.Отказвайки да приложи института на условното осъждане,въззивният съд не е допуснал явна несправедливост на наказанието.
С оглед на изложените мотиви, присъдата на Пазарджишкия окръжен съд следва да се измени,като се намали наказанието лишаване от свобода на една година и шест месеца ,а в останалата част да се остави в сила.
Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.2 т.1 вр.с ал.1 т.3 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА въззивна присъда № 14 от 04.05.2012г. по внохд №754/2011г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд в санкционната й част,като НАМАЛЯВА размера на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от две години-на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА при постановения общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|