Р Е Ш Е Н И Е № 477 Гр.София, 27 април 2012 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЕЛЕНА АВДЕВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и в присъствието на прокурор ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията /председател/ ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело № 2239/2011 г., за да се произнесе, взе предвид Касационното производство е образувано по жалбата на Министъра на финансите като представляващ държавата – чрез пълномощника, против решение № 165/5.5.2011 г. по въззивно нохд № 315/2011 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, І-ви състав. Поддържа се, че в гражданско-осъдителната част е постановено в нарушение на закона поради неправилна оценка на доказателствения материал. С касационните основания по чл. 348 ал. 1 НПК се обосновава искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимите Н. А. Л. и Д. К. Г. не изразяват становище по основателността на жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че при липсата на протест по отношение на оправдателната част относно наказателната отговорност няма основание да се уважи жалбата на гражданския ищец. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 315/2011 г. потвърдил изцяло присъда № 2/24.1.2011 г. по нохд № 205/2010 г. на Пернишкия окръжен съд, наказателен състав, с която признал подсъдимите Л. и Г. за невиновни в това, че през м.март 2009 г. в [населено място] в съучастие като съизвършители са избегнали плащането на установени данъчни задължения с ревизионен акт от 17.ХІ.2006 г. на фирма [фирма] в особено големи размери 177 121,80 лв. чрез извършване на сделка с търговско предприятие и преобразуването на търговското дружество в [фирма] с едноличен собственик на дружествените дялове К.Н., като ги оправдал по обвинението по чл.255 А, ал.2, вр.ал.1 вр.чл.20, ал. 2 НК. Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, отхвърлил като неоснователен и недоказан. Въззивният съд изцяло възприел установената фактическа обстановка. Направил извод, че оценката на събрания в достатъчен обем доказателствен материал, извършена при спазване предписанията по чл.13,чл.14 и чл.107 НПК, е съответна на съдържанието и действителния смисъл. Направил верни правни изводи, че подсъдимите не са извършили престъплението, за което им е повдигнато обвинение. В този смисъл е изложил подробни правилни съображения, които настоящият състав споделя изцяло, и е обосновал решението си, че не са налице елементите от състава на престъплението по чл.255 А, ал. 1 НК. По повод доводите във въззивната жалба на гражданския ищец не само е възприел анализа на доказателствения материал от първоинстанционния съд, но е изложил и собственото си виждане за неоснователност на твърденията за допуснато нарушение с отказа да бъде уважен гражданския иск.Упражняването на процесуалното право да бъде предявен гражданския иск и съответно приет за съвместно разглеждане в наказателното производство не е основание да бъде уважен, ако не са налице основания за това, какъвто е конкретния случай. Основанието на гражданския иск е деянието на подсъдимите, което е предмет на обвинението и следва да бъде уважен, но в случаите, когато с това деяние са причинени вреди. В случая инстанциите по същество са приели, че не е налице деликт, от който да произтичат права за гражданския ищец по гражданската му претенция. Този несъмнен извод следва от установеното, че подсъдимите не са извършили преобразуване на търговското дружество, което е възможно чрез сливане, вливане, разделяне, отделяне на еднолично търговско дружество или чрез промяна на правната форма, а само прехвърляне на дялове от търговско дружество. Това води само до промяна на собственика, т.е. не са извършили и сделка с търговско предприятие. Верни са изводите, че данъчно задълженото лице е само търговското дружество и принудително изпълнение за събиране на вземанията може да бъде посочено само срещу самото дружество, но не и срещу физическите лица-съдружници. Те не са нанесли вреда на държавата след като не са избегнали заплащане на установените с ревизионния акт данъчни задължения, дължими от търговското дружество, което е данъчно задълженото лице. Затова след като е постановена оправдателна присъда по отношение и на двамата подсъдими по повдигнатото им обвинение при липса на деликт законосъобразно предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен. Предвид изложеното за липса на основания от поддържаните решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 165/5.5.2011 г. по въззивно нохд № 315/2011 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, І-ви състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: