6 Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 118/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 176 гр.София, 03.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова Емилия Василева със секретар София С. изслуша докладваното от председателя (съдията) Л. ИВАНОВА търговско дело под № 118/2010 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма гр.София срещу решението на Софийски апелативен съд № 56/12.08.2009 год., постановено по гр.дело № 155/2008 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ГК, 1 състав от 10.10.2007 год. по т.дело № 122/2005 год. в частта, с която е осъдено на основание чл.59, ал.1 ЗЗД като евентуален ответник да заплати на „Ф. 33”АД/в несъстоятелност/, гр.Враца, сумата 1 000 лева, представляваща част от извършени разходи за охрана на склад на обща стойност 12 279,53 лева ведно със законната лихва и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 161,17 лева, както и сумата 1 000 лева, представляваща част от дължимите 1 041 лева – разходи за заплати на материалноотговорни лица на същия склад ведно със законната лихва, като е отхвърлен иска срещу главния ответник ДА”Държавен резерв и военновременни запаси”-гр.София. Жалбоподдателят излага съображения за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че поради погрешна квалификация на предявения иск като претенция за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД вместо по чл.18 от приложимата за случая Наредба за държавни резерви и военновременни запаси, приета с ПМС № 312/1996 год./впоследствие отменена/, която урежда финансирането на дейностите свързани със създаването, поддържането и съхраняването на държавните резерви и военновременните запаси, неправилно е осъден да заплати претендираните от ищеца разходи за съхранение на процесните суровини и материали, представляващи В.. Навежда доводи, че разходите по издръжката и съхраняването им се осигуряват чрез бюджета на ДА”ДРВВЗ”. Срещу въззивното решение е подадена насрещна касационна жалба от ищеца „Ф. 33”АД/в несъстоятелност/,гр.Враца /с предишно наименование „Компласт”АД със седалище в гр.София/ в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която са отхвърлени по отношение на евентуалния ответник – Министерство на икономиката останалите частично предявени искове, както и изцяло отхвърлените претенции срещу главния ответник Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, гр.София. Правят се оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, тъй като въпросът за правната квалификация на спора относно дължимостта на претендираните разходи във връзка със съхранението на суровини и материали е решен от въззивния съд в противоречие с действуващата нормативна уредба и постоянната практика на ВКС, изразена в ППВС № 6/21.12.1979 год., ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и приложеното р. от 12.01.2005 год. по т.дело № 2177/2003 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Навеждат се доводи, че фактическите обстоятелства по делото сочат на претендирани разходи за съхранение на стоки, представляващи В., а не на претенция за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД, както е приел съда. Излагат се съображения, че в зависимост от правното основание на иска е и въпросът за материалноправната легитимация на ответниците /главен и евентуален/ при режима на Наредбата за ДР и В.. Ответникът по касация ДА”Държавен резерв и военновременни запаси”, гр.София излага становище,че обжалваното въззивно решение е правилно. Поддържа, че според чл.3 от Наредбата на Д., действувала към момента на възникване на спорните правоотношения, финансирането на дейностите по съхраняване на стоките от ДРВВЗ са за сметка на държавния бюджет, но съгласно пар.1 от ПЗР на ПМС № 234/21.10.2003 год. разходите за съхраняване от външни съхранители до края на 2003 год. се изплащат от съответните министерства и ведомства съгласно утвърдените им бюджети. С определение № 369/18.06.2010 год. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Прието е, че решението съдържа произнасяне по съществен процесуален въпрос, свързан с правната квалификация на предявения иск, който въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС. В зависимост от правното основание на иска се поставя и въпроса за материалноправната легитимация на ответниците-главен и евентуален при режима на действуващата към момента на възникване на спорните правоотношения Наредба за Д. от 1996 год. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Видно от изложените в исковата молба фактически основания и петитум, предмет на спора е претенция за възстановяване на направени разходи за съхранение на суровини и материали, представляващи военновременни запаси. Ищецът предявява иска в качеството на заварен външен съхранител на тези материали в неговия склад, които са под режима на действуващата през процесния период Наредба за държавните резерви и военновременни запаси, приета с ПМС № 312/1996 год. Изрично в с.з. на 02.04.2007 год. пред първоинстанционния съд ищецът е заявил, че претенцията му се основава на цитираната наредба, като е посочил за главен ответник ДА”Държавен резерв и военновременни запаси” и евентуален ответник Министерство на икономиката /понастоящем Министерство на икономиката, енергетиката и туризма/. При тези фактически данни, квалифицирайки предявения иск по чл.59 ЗЗД, съдът е приел, че ДА”ДРВВЗ” не е материалноправно легитимиран да отговаря по този иск предвид облигационната връзка с ищеца по договор за влог на процесните суровини и материали, поради което е отхвърлена претенцията за неоснователно обогатяване срещу главния ответник, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, който е акцесорен и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Уважен е частично иска срещу евентуалния ответник на основание чл.59 ЗЗД за извършени разходи за охрана на склад и заплати на МОЛ, обслужващи този склад на ищеца, като е прието, че съхраняваните материали са частна държавна собственост и необходимите финансови средства следва да се осигурят от бюджетите на съответните министерства и ведомства. Така постановеното решение е неправилно. Основателни са оплакванията изложени в касационната жалба на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, както и идентичните оплаквания в насрещната касационна жалба на ищеца „Ф. 33”АД/в несъстоятелност/, гр.Враца относно дадената от съда погрешна правна квалификация на предявения иск. По поставения съществен процесуален въпрос в постоянната си непротиворечива съдебна практика ВКС приема, че ищецът е длъжен в исковата си молба да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В този смисъл е т.5 от ППВС № 6/21.02.1979 год., както и р.№ 51/07.04.2009 год. по т.дело № 623/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., постановено при действието на новия ГПК, представляващо задължителна съдебна практика. В случая, въпреки че изложените в исковата молба фактически основания, от които ищецът черпи правата си, сочат на претенция за заплащане на разходи за съхранение на суровини и материали, представляващи военновременни запаси в качеството му на заварен съхранител под режима на чл.18 от Наредбата за ДР и В., приета с ПМС № 312/29.12.1996 год., съдът погрешно е квалифицирал иска като претенция за обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, който иск има субсидиарен характер съгласно т.10 от ППВС № 1/28.05.1979 год. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да даде защита на накърненото материално право само в рамките и по начина поискани от ищеца. В тази връзка, квалифицирайки иска по чл.59 ЗЗД, въззивният съд е разгледал и разрешил спора на непредявено правно основание. В случая данните по делото сочат, че спорните правоотношения не се развиват единствено на плоскостта на договора за влог – чл.250 и сл.ЗЗД с оглед специалната подзаконова нормативна уредба, предвидена в цитираната Наредба от 1996 год., действуваща към момента на възникването им, поради което общите норми на ЗЗД намират субсидиарно приложение. Финансирането на дейностите свързани със създаването, поддържането, съхранението и опресняването на държавните резерви и военновременни запаси нормативно е уредено в чл.18 от Наредбата, в който е заложен принципа, че необходимите финансови средства са за сметка на държавния бюджет /включително и по отношение на външните съхранители/ и се осигуряват чрез ГУ”ДРВВЗ” /впоследствие ДА”ДРВВЗ”/, което ръководи и осъществява тази дейност. Що се отнася до вътрешното разпределение на необходимите бюджетни средства и включването им в бюджетите на други държавни органи /съответни министерства, ведомства, органи на държавна и местна администрация/, това разпределение не влияе в отношенията с външните съхранители, които имат облигационна връзка с ГУ”ДРВВЗ”, по отношение на която другите органи на държавната и местна администрация се явяват трети неучаствуващи лица. С оглед на изложеното, обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – основание за отмяна по чл.293, ал.2 във вр. с чл.281, т.3 ГПК, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд на предявения иск с правно основание чл.18 от Наредбата за ДРВ.. Това се налага на основание ал.3 на чл.293 ГПК предвид необходимостта от извършването на следващите се процесуални действия във връзка с установяване, включително чрез назначаване на съответна експертиза на конкретния размер на фактически извършените от ищеца дължими разходи във връзка със съхраняването и опазването през претендирания период на процесни стоки – заделени като военновременен запас съгласно Наредбата от 1996 год., тъй като съдържащите се по делото данни в заключенията на назначените вещи лица касаят определяне размера на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД, както е поставена задачата им с оглед неправилната квалификация на предявения иск от съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отношение на дължимите държавни такси и съдебни разноски, включително и за касационното производство. По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Софийски апелативен съд, VІ ТО, 1 състав № 56/12.08.2009 год., постановено по гр.дело № 155/2008 год. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: